В поредицата "Големите" ще си спомним за един от най-обичаните ни актьори. Георги Калоянчев беше от доайените на Сатиричния театър и остави след себе си стотици незабравими роли в българското кино. Какъв беше, когато играеше себе си? Разказва синът му Ивайло Калоянчев, с него се срещна Леда Цветкова.

Незабравим сатирик и драматичен актьор, любимец на няколко поколения и най-добрият Бай Ганьо на всички времена. Той е Георги Калоянчев. Роден е през 1925 година в Бургас. Театралните му заложби личали още от училище и след като отбива военната си служба, записва бившето театрално училище в София, в класа на проф. Сърчаджиев, а след дипломирането си е приет в трупата на Народния театър. Единият от двамата му сина тръгва по неговия път.

„Като баща не съм го виждал много. Непрекъснато беше някъде и когато дойдеше или ако съм направил нещо лошо в дните, в които не сме се виждали, се караше или се радваше като ни види. Той много интересно се караше, защото сам си се навиваше, аз и до ден днешен се чудя. Той започва да се кара с нормален тон, ти не му казваш нищо, мълчиш си, не е да опонирам нещо и той си се навива сам и постепенно си се ядосва, и още повече се ядосва и вика "ех, бе", разказа синът му Ивайло Калоянчев.

Дебютът му в киното е през 1953 година като Сали в "Утро над родината", един от първите филми със съвременна тематика. Започват и поредица от незабравими роли в киното като: "Специалист по всичко",  "Бон шанс инспекторе" и " На всеки километър".

„Той искаше да ме прави оператор, купи ми фотоапарати, не знам си какво да снимам, викам му – Това не е за мен. Даже като снимаха "Демонът на империята" ми вика – Ще вървиш с операторите, ще носиш акумулатора и там до операторите ще стоиш да се учиш. И аз седя седя, току избягам там. 

И викам: "Ще ставам артист", ама първата година ме скъсаха, а той и не знаеше, че ще кандидатствам, не бях му казал, друг ме готви, тайно, и като ме скъсаха, той ме извика и вика: "Добре бе, кажи ми нещо" . Викам – Какво искаш да ти кажа сега?". "Кажи някакъв материал, искам да чуя дали ставаш за артист или не ставаш, а никой освен мен няма да ти каже честно".

С легендарните си роли се превръща във всенароден любимец. Калоянчев е сред основателите на Сатиричния театър, в който играе десетилетия наред и разсмива публиката.

“Няма да забравя първи път, когато дойде на първата ми премиера в Толбухин. Сега на едно място съм си измислил как и се вдървява крака и аз така се изпружих и хората се смяха. И аз, продължава пиесата, викам ще го направя втори път, тръгнах, пак го направих, не се смяха толкова, ама пак се засмяха. Викам – още един път и вече към края тръгва крака така и той само като е видял как ми тръгва крака, стана прав вътре в салона и извика "Нееееее". Аз му познах гласа, че е той и му викам – Абе, ти може ли така да крещиш в салона? И той вика – Аз не издържах бе, хубаво един път го направи видя, засмяха се хората, втори път, не хвана толкова, защо се силиш трети път да го правиш? Абе измисли нещо друго бе.

– Какво сте наследили от него?

– Любовта към театъра сигурно, темерутщината, защото той беше голям темерут. Те хората си мислеха, че като го поканят на гости ще си прекарат много хубаво, защото ще дойде един от най-големите комици на България, ще им отиде на гости, ама те просто не са поканили точния човек. Ще мълчи и като стане 10 часа ще каже: " Валя, айде да си вървим, стига толкова".

Ние с него сме пътували до Бургас без да си кажем една дума в колата, аз карам, той седи до мен, не си говорим и така”.

През 1991 година се превъплащава в героя на Алеко Константинов "Бай Ганьо", а лентата става един от най-гледаните български филми през 90-те години.

„Той имаше една приказка –Като изиграх "Бай Ганьо" и му нося един запис, той не дойде да го гледа, защото не можеше да ходи, нося му един запис на диск да гледа как играя, какво играя и той гледа, гледа и каза: Значи, то може да играеш по-хубаво от мен, по-лошо, но като мен не можеш". Т.е. аз искам да съм като него, ама не мога.

Той не знаеше крушка как се завива, такава електрическа. Един ден му се смеем бяхме на вилата, имаше един кокошарник, викам ти един пирон не може да забиеш. Кой не може? И влезе в кокошарника с една тесла, той си помля пръстите, вика удря вътре и излезе, тука в кръв целия, вика "Няма да кова повече" .

Днес, освен сина му Ивайло, за актьорската професия мечтае и най-малкият му внук.

„За тези години, за които аз съм бил артист, съм започнал и съм бил винаги в неговата сянка, а той, ако си мисли, че ще бъде извън тази сянка се лъже, трябва да свикнеш с това нещо, иначе може да те убие. Мен и сега ми казват – Ще се запознаете със сина на големия Георги Калоянчев, ако това ме потиска, аз съм загубен, аз не мога да избягам или да си избирам родителите, ако той мисли, че ще избяга и той, трябва да го забрави”.


Георги Калоянчев напуска този свят на 87-годишна възраст. От почитателите си ще бъде запомнен още в христоматийни си изпълнения в "Господин Балкански", "Големанов" и "Сако от велур".