Хлябът поскъпва. Токът скача с 13%. Шофьорите ще плащат повече за гражданска отговорност. Снощи тези „добри” новини бяха забравени за 75 минути. Да, само толкова беше нужно на изстрадалия (като всички българи) национален отбор по волейбол да прегази Германия и да се класира в голямата четворка на олимпиадата.
С усмивка си спомням и за господин Ханс-Петер Фридрих, който вчера за втори път в рамките на седмица отбеляза, че България все още не е готова за Шенген. Загърбили дипломацията, волейболистите ни отговориха подобаващо на германския вътрешен министър: Вашата страна обаче не е готова за медал по волейбол от Игрите в Лондон!
Същата тази Германия, без която стабилността на Европейския съюз ще бъде сериозно застрашена, е на колене пред . . . малка България! Някой сега може да си каже, какво от това, какво толкова е станало, голяма работа, че сме победили Германия на волейбол. Говорете си дами и господа (ако има такива, де), но не е ли прекрасно да унижиш Германия пред очите на целия свят . . . пък нека и да е на волейбол.
18 години по-късно триумфът в „Ърлс Корт” напомня ярко за лудото американско лято на 94-та. Помните ли? Тогава отново Германия ни се изпречи на пътя и го направи пак на четвъртфинал. Съвпаденията между футболния и волейболния победен поход обаче не спират дотук. Решителна беше квалификацията срещу Франция, която отвори вратите към Лондон на волейболистите. „Пеневата чета” също си осигури визи за световното в САЩ благодарение на безценния гол на Емил Костадинов насред Париж. Но стига толкова за съперници, съвпадения и история, нека се върнем в настоящето.
Докато снощи ОТБОРЪТ (не съм забравил Caps Lock включен) играеше си мислих дали преди да излязат от съблекалнята момчетата не са гледали „Всяка една неделя” или по-точно, речта на Ал Пачино в края на филма. „Или ще оздравеем като отбор или ще се сринем. Сантиметър след сантиметър, разиграване след разиграване, докато не ни довършат. Ние сме в ада, господа! Повярвайте ми. Можем да си останем тук или да извоюваме пътя си обратно към светлината”, казва АлП ачино във филма.
Да, нашите момчета оздравяха като ОТБОР. Бориха се за всеки сантиметър, за всяка топка, дори и за безнадеждните. Не спираха и да се усмихват, все едно играят пред блока или на плажа с приятели. Нима отборът не беше в ада след грандиозните скандали преди олимпиадата? Нима щяхме да ги пожалим, ако се бяха провалили?
„Вижте човека до вас, погледнете в очите му! Мисля, че ще видите човек, който ще се пребори за този сантиметър заради вас. Ще видите човек, който ще се жертва за този отбор, защото знае че когато опре до вас и вие ще направите същото за него”, продължава Ал Пачино.
А родната версия на филма завърши с щастлив край – 3:0, прегръдки, целувки, щастие и мечти за медали. Момчетата изпълниха всичко, за което Пачино говори.
Доживяхме да видим български отбор, който играе за името отпред на фланелката, а не за това отзад. Топ 4 на Олимпиада! Колко хубаво звучи . . . дано нашите не са казали последната си дума в този турнир!
Накрая ще си позволя да споделя и нещо лично. Никога досега в 00:00 часа не ми се беше обаждала жена с треперещ от вълнение глас, която разпалено да ми говори за спорт. Волейболистите върнаха усмивките по лицата ни! Това направихте, момчета.
Благодарим ви, Георги Братоев, Тодор Скримов, Добромир Димитров, Валентин Братоев, Владимир Николов, Виктор Йосифов, Теодор Салпаров, Теодор Тодоров, Тодор Алексиев, Николай Пенчев, Николай Николов, Цветан Соколов.
П.С.
„The King is dead. Long live the King.”
Футболът е мъртъв. Да живее новият крал, Волейболът!
