Гари Дърден има над 65 роли в голямото кино. Той пренесе целия холивудски блясък у нас, влизайки под кожата на многоликия образ на Арън в най-новия филм на Ники Илиев  "Нокаут или всичко, което тя написа". Какво е казал на децата си за България? И какво има да ни сподели за Холивуд? Вижте в следващото интервю с Гари Дърден.

– Във филма "Нокаут" пееш и се биеш – трудно ли се изгражда такъв образ?

– Беше различно, защото понякога, когато играеш, ти имаш участие, понякога имаш роля. Това беше роля. Беше нещо, което да направиш с огромно желание и ентусиазъм.

– Кой беше най-вълнуващият за теб момент по време на снимките?

– Най-вълнуващата част бяха тренировките, защото тренирахме за бойни сцени. По време на тренировките разговарях с различи бойци, различни ММА бойци. Те са много чувствителни. Много благи хора. Винаги са притеснени за това как хората ги виждат в обществото. Просто искат да бъдат обичани и това е нещото, което се опитах да пренеса на героя.

Докато правихме бойните сцени започнах да пея и песента на филма. Песента говори за емоционалната страна на героя. Настръхвах целият.

– Бил ли си се някога в реалния живот?

– Да, когато бях по-малък вземах уроци по карате. Понабиха ме няколко пъти.
Не мога да кажа, че бях лошо дете, но определено не бях и добро дете през цялото време. Винаги си докарвах неприятности, винаги се наранявах, скачах, прескачах някакви неща, карах колелото си бързо, карах колата си бързо и се озовавах винаги в инциденти. Обичах предизвикателства.

Бях много щастлив в детството ми. Майка ми е дизайнер и художник, а баща ми винаги се опитваше да ме научи на различни неща. Той ме записа в училище за изкуства, а след това и в училище за актьори, карате, бойни изкуства…

– Как описа България на децата си?

– България ми напомня малко за Чикаго, не знам защо. Има красиви планини. Бяхме в Банско, в провинцията. Беше красиво, а хората са мили. Бяхме в много ресторанти и всички са такива душици.

Ходихме в циганската махала в Банско и видяхме всички тези деца. Отначало изглеждаше малко опасно, но когато ги опознахме… те са просто деца, човече, те са деца, които искат да се забавляват. 

Те много напомняха на дъщеря ми. Тя има в себе си нещо азиатско, нещо афро-американско. И затова също харесвам България, защото има най-различни хора.

– Първата ви среща с режисьора на филма Ники Илиев е в популярно кафе в Италия, където пиел сутрешното си кафе големият режисьор Федерико Фелини. Модерното кино има ли своя Фелини?

– Фелини е любимият ми режисьор. Той носи тази духовна енергия.
Ники е фантастичен. Той е много креативен. Удоволствие е да четеш сценария, защото  е толкова пъстроцветен. Това го прави много лесен за актьора, защото е трудно да работиш с режисьор, който няма широк поглед.

– Водещата на "Тази събота и неделя" Диана Любенова играе твоята бивша съпруга във филма – как  беше да работите заедно?

– Тя е страхотна. Тя е фантастична актриса. Красива е, много даваща. Прави по нещо различно на всеки дубъл. Много добра актриса е. Има едно нещо при актьорството – ти трябва да бъдеш изцяло потопен в сегашния момент. Не можеш да мислиш за миналото или бъдещето, трябва да бъдеш в сегашния момент. И тя беше там всеки път. Това е нещо много важно за мен. Фантастична е. Обожавам енергията й.

– Защо хората трябва да отидат и да гледат филма?

– Мисля, че хората трябва да отидат и да гледат филма, защото отправя страхотни послания за любовта, защото влиза наистина в същността на любовната история и дава много добри уроци за толерантността. Всички ние имаме нужда от това да бъдем малко по-търпеливи едни с други и малко по-толерантни. Разбирането на различностите… Харесвам много тези неща във филма…

– Секс скандалите разтърсиха меката на киното през изминалата година – какъв е твоят коментар?

– Различно време е отпреди и изисква различно поведение. Много неща се случиха в Холивуд, както и на други работни места. И всичко започна да става сякаш нормално.

Сега изглежда лошо, защото се случва в момента, но ще промени много неща в бъдещето, защото да се надяваме, че мъжете ще третират по-добре жените на работното място и че ще преодолеем расизма.

Ще разговаряме на равно помежду си. Мисля, че достатъчно време работих за хора и около хора, за да разбера, че Холивуд не е мястото, където искам да живея и да работя постоянно. Затова се преместих.

Когато се превръща в нормално този тип поведение, тогава за мен е време да си тръгна.

– А какво би казал за президента Доналд Тръмп?

– Той не е моя президент. Не съм съгласен особено с това, което той прави, с нещата, зад които застава.

Мисля, че имахме страхотна администрация през последните 8 години, а новата администрация погубва всичко, което предходната направи. И то беше добро, добро за всички, не само за един определен човек. Сега имаме много егоистична администрация. Те не поглеждат изобщо към хората, мислят само за себе си.

– Прочетох каква кръв тече във вените ти, но не запомних всичко – толкова са много. Ти какъв се чувстваш?

– Чувствам себе си като американец. Това тече във вените ми – повече от всичко друго, което е ирландско, шотландско, индианско, африканско, еврейско. И цялата тази кръв, смесена една с друга, създава в мен цял един нов собствен свят…

– Кажи нещо на зрителите на "120 минути", нещо, което идва директно и дълбоко от душата ти.

– Животът е много кратък и понякога да получиш усмивка от някого и да я предадеш е нещо огромно. Усмивката от непознат е всичко. Хората минават покрай мен, доставят ми радост. Това е всичко, което можем да направим… Знам, че е трудно, хората работят, нямат пари, но това не коства нищо… и денят на някого е променен завинаги. Това е всичко.