О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

гр.София, 15 юли 2020 г.

Специализиран наказателен съд, втори състав в закрито заседание проведено на 15.07.2020 година,  в състав:

Председател: Ангелина Гергинска

като разгледа докладваното от съдията ч. н. д. № 1919 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.61, ал.3 от НПК.

Пламен Стоилов Бобоков, обвиняем по ДП №97/2020г. по описа на СО-СП, пр.пр.№1223/2020г. по описа на СпП, чрез защитника си – адв.Ина Лулчева – САК, обжалва размера на наложената му мярка за неотклонение „парична гаранция“ от 1 000 000,00лв., вносима в четиринадесетдневен срок.

В жалбата се излагат обширни доводи относно липсата на съставоменост на повдигнатите обвинения. Моли да бъде отменена мярката му за неотклонение, алтернативно да бъде намален размерът на вече определената.

 Съдът след като се запозна с представеното от към молбата на обв.Бобоков, ДП №97/2020г. по описа на СО-СП, пр.пр.№1223/2020г. по описа на СпП, намира следното:

С постановление от 18.06.2020г., СП, отделя от досъдебно производство №1-Пр/2020, пр.пр. №20/2020г. по описа на СП, ДП №78/2020г. по описа на СО-СП материали, подробно описани в самото постановление, като е постановено да се заведата под нов номер, а именно №1223/2020г. по описа на СП, съответно е образувано досъдебно производство № 97/20г. по описа на СО-СП за извършено престъпление по чл.321, ал.6 НК (за времето от месец ноември 2019г. до края на месец януари 2020г. в гр.Русе и гр.София се сговорил с едно или повече лица да върши в страната или в чужбина престъпления по чл.304б НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от 3 години и чрез които се цели да се набави имотна облага или да се упражни влияние върху дейността на орган на властта).

На 09.07.2020 г. на обвиняемия, Пламен Стоилов Бобоков е предявено постановление за привличане на обвиняем, като със същото постановление му е повдигнато обвинение в извършване на престъпления както следва : по чл.321, ал.6 НК и по чл.282, ал.2, вр.ал.1, във вр. с чл.20, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. чл.26, ал.1 НК. С постановление от 10.07.2020г. на СП му е взета марка за неотклонение "гаранция в пари" в размер на 1 000 000 лева, като в постановлението изрично е записано, че тя следва да бъде внесена в 14-дневен срок, считано от датата на предявяване на постановлението. Това постановление е връчено на обв.Бобоков срещу подпис на с отбелязана дата и час (10.07.2020г., 17,00ч.). Срещу така определената мярка за неотклонение "гаранция" обв. Пламен Стоилов Бобоков, чрез защитникът си – адв.Ина Лулчева е депозирал жалба на 13.07.2020 г.

След като се запозна с материалите по ДП №97/2020г. по описа на СО-СП, пр.пр. №1223/2020г. по описа на СпП, депозираната от обвиняемия жалба и приложенията към нея, от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата срещу постановлението от 10.07.2020г. на СП, с което на обвиняемия, Пламен Стоилов Бобоков е взета мярка за неотклонение "гаранция в пари" в размер на 1 000 000 лева, е допустима, доколкото е подадена срещу акт, които подлежи на съдебен контрол съгласно  чл. 61, ал. 3 НПК, в законоустановения срок по чл. 61, ал. 3 НК от процесуално легитимирано лице - обвиняемия.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Основанията за вземане на мярка за неотклонение в едно производство са: по делото да са налице доказателства, от които да може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението,за което привлечен към наказателна отговорност и доказателствата по делото да сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на на влязлата в сила присъда, в какъвто смисъл са разпоредбите на чл.56 и чл.57 НПК.

На обв. Бобоков са повдигнати следните обвинения: по чл.321, ал.6 НК за това, че за времето от месец ноември 2019г. до края на месец януари 2020г. в гр.Русе и гр.София се сговорил с Пламен Узунов да вършат в страната или в чужбина престъпления по чл.304б НК и по 282 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от 3 години и чрез които се цели да се набави имотна облага или да се упражни влияние върху дейността на орган на властта; и по чл.282, ал.2, вр.ал.1, във вр. с чл.20, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. чл.26, ал.1 НК, за това че в периода от 08.05.2019г. до 28.08.2019г.в условията на продължавано престъпление , чрез 21 деяния склонил Пламен Узунов, секретар по правни въпроси и антикорупция в Администрацията на президента на РБ, да наруши служебните си задължения, регламентирани в чл.54, т.2 от Правилата за работа на администрацията на Президента и т. „Преки задължения“, пункт 13 от длъжностната характеристика за заеманата длъжност, като деянието е извършен с цел да набави за себе си облага , изразяваща се в своевременното получаване на достоверна информация за случващото се в политическия живот на държавата Либия и Република Украйна, като информацията му била необходима за вземане на решения свързани с икономическите му интереси в тези държави, като с тази информация не можел да се сдобие по правомерен начин и от това са настъпили значителни вредни последици – разгласяване на информация станала му известна по служба сред лица извън кръга на тези, които са оправомощени да я получат, както и уронване престижа на Президентската институция сред гражданите на РБ и застрашаване на националната сигурност на страната чрез разкриване на оперативния интерес на специална разузнавателна служба - Служба „Военна информация“. Престъпленията и по двата пункта предвиждат наказание лишаване от свобода.

По отношение наличието на обосновано предположение, обв.Бобоков да е извършил престъпленията, за които е привлечен към наказателна отговорност, съдът намира следното:

В хода на разследването са събрани много по обем писмени доказателства, разпитани са множество свидетели, назначенни са експертизи, изискани са множество справки, чието постъпване се очаква и това са факти, които съдът не може да не отчете. За да е налице обосновано предположение, обвиняемият да е извършил престъпленията за които е привлечен към наказателна отговорност, следва да е възможно да бъде направен такъв нееднозначен извод и то въз основа на събраните към момента доказателства, без разбира се да се изследват в дълбочината, необходима при постановяване на краен съдебен акт.  Въпреки това, този извод следва да е наличен за съставомерните елементи на повдигнатите с постановлението за привличане на обвиняем престъпления.

По отношение на престъплението по чл.321, ал.6 НК, настоящият състав намира, че от събрания към момента доказателствен материал може да се извлече необходимата съвкупност, която да изпълни по изискуемия начин със съдържание изискването за наличие на обосновано предположение относно съставомерността на посоченият по-горе състав на престъпление. Данни за наличието на сговор (постигане съгласие, съгласуваност на волите)  между обв.Бобоков и обв.Узунов за извършването на най-малко две престъпления, за които да е предвидено наказание повече от три години лишаване от свобода, се установяват в достатъчна степен. Съдът намира, че обоснованото предположение може да се изведе преди всичко от писмените доказателствени средства – а именно кореспонденцията между двамата обвиняеми във връзка с уточняване собствеността на танкера, разменената кореспонденция във връзка с криминалистичната регистрация на чужд гражданин. Получаването на тази информация, безспорно е факт, който дава преднина във всяко едно отношение.От друга страна именно отношенията му с обв.Узунов, с оглед служебното положение, което заема и възможността му да се възползва от него с цел „забързавена“ на процедури, от които обв.има интерес, индикират за желанието му в най-добрия случайда разполага с предварителна информация. Извършената констатация се прави с уточнението, че prima facie /на пръв поглед/ има основание в обвинението срещу обвиняемия, но и с уточнението, че предвид етапа на досъдебното производство, тепърва предстои събирането на допълнителни доказателства, които от своя страна биха могли да потвърдят или разколебаят обвинителната теза. Допълнителна конкретика и анализ на събраните до момента доказателства не следва да се извършва, тъй като това е правомощие на съда, който ще гледа делото по същество, в случай че обвиняемия бъде предаден на съд.

При анализа на събраните до момента доказателства, обаче, съдът не намери необходиия по обем доказателствен материал, от който да изведе извод за това, обв. Бобоков умишлено да е склонил обв.Узунов да извърши престъплението по чл.282, ал.2, вр.ал.1, във вр. с чл.20, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. чл.26, ал.1 НК. Съдът не може да изведе извод дори за намек за такова действие от страна на обв.Бобоков. Събрани са убедителни доказателства за това, че обв.Бобоков е получил от обв. Узунов данни относно политическата обстановка в Либия и Република Украйна, на използваното от него приложение за комуникация „WhatsApp“. На следващо място, липсват данни за разгласяването или използването на тези данни от страна обв.Бобоков. Установяват се наличието на бизнес отношения на управляваното от обв.Бобоков търговско дружество с либийската държава, датиращи отпреди инкриминирания период, свързани с подписване на договор за концесия, както и бизнес и културни отношения с Р Украйна, чийто почетен консул е. Следва да бъде отчетено и обстоятелствотополучената от обв.Бобоков информация от обв.Узунов е изготвена от „СВИ“-МО, представляваща ежедневен обзор на преведена информация от открити чуждестранни източници. Действително тази информация е верифицирана за достоверност със сили и средства на службата, и представлява неин аналитичен продукт и следователно това е информация достъпна до всички граждани, но с по-голяма степен на достоверност. В свидетелските си показания,  служителите на „СВИ“-МО, са категоричини че информацията посочената от прокуратурата не е секретна и е събрана от явни източници. Посочват, че секретната информация се предоставя при строго определен ред. Тези факти се подкрепят и от събраните писмени доказателства, а именно приобщения правилник за работа на службата. Видно от приложените към жалбата извлечения от редица информационни агенции, тази информация е била и е налична и общо достъпна. Не на последно място, следва да се отбележи, че следва да бъде ясно отграничен и обективният признак на престъплението по чл.282, ал.2 НК, а именно настъпилите „вредни последици“, нещо което в настоящия случай също не в изискуемия обем, с отграничаването на престъплението за което е привлечен към наказателна отговорност обв. Бобоков от редица дисциплинарни, административни и други нарушения.

Съдът намира, че прокуратурата правилно е определила и подходящата в случая мярка за неотклонение "гаранция", като е преценила, че не са налице опасност от укриване или от извършване на престъпление в такъв интензитет, които да обуславят вземането на по-тежка мярка за неотклонение, доколкото по делото са налице необходимия минимум от доказателства и обвинението не е напълно необосновано. Съдът прие, че не са налице и другите предпоставки за взимане на най-тежката мярка за неотклонение. Няма опасност обвиняемият да се укрие. Той е семеен с деца, с трайни връзки в страната. Не са налице данни по делото, които да сочат на наличие на такава опасност.

Не е налице опасност и да извърши друго престъпление. Той  неосъждан, престъплението се доказва чрез документи и експертизи, които да анализират данните, които са предмет на обвинението. В този смисъл не може да се приеме, че има опасност да повлияе на свидетели.

Съдът счита, че определената мярка за неотклонение"ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ В РАЗМЕР НА 1 000 000 лв. " не съответства на критериите по чл. 56, ал. 1 от НПК, не е налице кумулативно изискуемото основание по чл. 57 НПК –няма данни същият да се е укривал от органите на досъдебното производство и да е възпрепятствал разследването по делото. Взетата МНО не е съобразена и със семейното и материалното положение на обв. Бобоков – в тази насока в настоящото производство не са представени доказателства. Въпреки липсата на доказателства относно имущественото състояние на обв.Бобоков, на съдът е служебно известно, предвид наличието на ДП №78/2020г. по описа на СО-СП, пр.пр. №20/2020г. по описа на СП, от което са отделени материали за образуването на настоящото производство, по което обв. Бобоков е с МНО парична гаранция, в размер на 1 000 000лв., изпълнена от него, че същият работи и разполага с имущество. Въпреки всичко, съдът счита, че сумата от 1 000 000 лева е несъответна за заплащане от него по настоящото производство и следва нейния размер да бъде намален. В конкретният случай и предвид изложените по-горе съображения, съдът намира, че размер на парична гаранция в размер на 10 000лв. би изпълнила целите на мерките за процесуална принуда, визирани в чл.57 от НПК, а именно – да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или осуети предприетата спрямо него наказателна репресия.

Водим от гореизложеното, съдът О П Р Е Д Е Л И :

НАМАЛЯВА размера на мярката за неотклонение "ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ" В РАЗМЕР НА 1 000 000 лева взета спрямо Пламен Стоилов Бобоков, обвиняем по ДП №97/2020г. по описа на СО-СП, пр.пр.№1223/2020г. по описа на СпП, като му определя МНО "Парична гаранция" в размер на 10 000 лева.

КОПИЕ от определението да се изпрати по ДП №97/2020г. по описа на СО-СП, пр.пр.№1223/2020г. по описа на СпП и на Пламен Стоилов Бобоков.

Определението не подлежи на обжалване и протест.