„Забавлявам се цял ден да гледам мемета (шеговити изображения) как ме изобразяват като контролен орган, който наднича през прозорците и гледа хората дали пият домашна ракия. Забавно е за мен, но искам да уточня, че контролен орган за хората, които варят ракия за лична консумация, няма да бъда“, каза вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев по повод предложените промени в Закона за акцизите и данъчните складове.
В предложената нова редакция на чл. 100 се въвеждат две отделни забрани. В ал. 1 е записано, че в места или помещения, свързани със стопанска дейност, се забранява държането на ракия, произведена в регистрирани специализирани малки обекти за дестилиране.
Но веднага след това ал. 2 въвежда отделна забрана, която се отнася до това кой държи ракията, без да посочва дали тя се намира в търговски обект, частен дом, гараж, мазе или друго място:
„Забранява се държането на произведени в регистрирани специализирани малки обекти за дестилиране алкохолни напитки с код по КН 2208 (ракии), от лица, които са различни от получателя по издадения акцизен данъчен документ или от лица, които не са членове на неговото семейство.“
Мотивите на финансовото министерство насочват към проблем при съхранението на ракия в обекти, свързани със стопанска дейност, но текстът на ал. 2 не съдържа такова териториално ограничение. Той забранява държането на ракия от лице, различно от получателя по акцизния документ или член на неговото семейство, без да уточнява мястото или количеството.
Финансовият министър Гълъб Донев посочи, че има злоупотреби с търговия с домашна ракия. Това е и причината за новите текстове.
„50% от произведената ракия в България е от селски казани. Тази ракия постъпва в търговски обекти. В чл. 38 пише, че такава ракия не може да бъде държана в обекти с търговска цел, не може да се предлага в ресторанти и хотели, или търговски обекти“, добави той.
Гълъб Донев: Не посягаме на домашната ракия
01:17
„Това е изключително нарушение на закона. Обръщам внимание, че ракия, произведена при неясни условия, качество и високо съдържание на метилов алкохол, е опасна. Ние предлагаме защита на здравето и живота на българските граждани. 15 хиляди литра домашна ракия са заловени от началото на година“, уточни финансовият министър Гълъб Донев.
„Много моля гражданите да не се подвеждат от политиците. Умишлено се подвеждат хората. Не посягаме на домашната ракия. Единствено, ако някой не тъгува с нея. Не е чак нарушение на закона, ако ви подарят домашна ракия, но никой няма да дойде вкъщи да ви провери дали съседът ви е подарил една бутилка ракия, която е произвел и с чиито качества се гордее“, коментира той.
След изказването на Гълъб Донев от финансовото министерство изпратиха нова позиция. В нея се твърди, че чл. 100 изрично забранява държането на домашна ракия единствено на места, свързани със стопанска дейност – като хотели, къщи за гости, ресторанти и складове. "Текстът не засяга личните имоти, изби, мазета и домове на гражданите. Домашната ракия е предназначена за лична консумация на физическите лица, а не за предлагане в търговската мрежа.", допълват от министерството на финансите и уточняват, че наредбата ще бъде прецизирана преди окончателното приемане:
Макар че правната логика на вносителите е насочена изцяло срещу търговските злоупотреби и защитата на здравето, отчитаме обществената чувствителност по темата и създаденото от медийните интерпретации напрежение. С оглед на ясното и недвусмислено разбиране от страна на обществото и контролните органи, разпоредбата ще бъде нормативно преработена и прецизирана преди окончателното ѝ приемане. По този начин ще се елиминира всякаква възможност за субективно тълкуване и ще се гарантира пълното спокойствие на гражданите, които спазват традициите и закона.
Пълната позиция на Министерството на финансите:
Във връзка с широкия медиен отзвук и засиления обществен интерес към темата за съхранението на домашна ракия е необходимо да внесем яснота по фактите и да успокоим гражданите. Домашната ракия не е, не е била и не става обект на забрана.
Настоящите нормативни промени нямат за цел да ограничат правото на българските граждани да произвеждат и консумират традиционния домашен алкохол за лични нужди. Целта е единствено спирането на незаконната търговия, пресичането на сивия сектор и гарантирането на сигурността на потребителите.
Всеки гражданин може да продължи да вари ракия за своето семейство в регистрираните Специализирани малки обекти за дестилиране (СМОД), познати като „селски казани“. Промените по никакъв начин не променят разрешените количества за лична консумация, нито правото на хората да преработват собствените си лозя и плодове.
Новата разпоредба на чл. 100 изрично забранява държането на домашна ракия единствено на места, свързани със стопанска дейност – като хотели, къщи за гости, ресторанти и складове. Текстът не засяга личните имоти, изби, мазета и домове на гражданите. Домашната ракия е предназначена за лична консумация на физическите лица, а не за предлагане в търговската мрежа.
Наблюдава се практика в хотели и заведения да се продава наливна ракия без платен акциз, а при проверка да се представят документи, издадени на трети лица (често възрастни хора от съседни села), които нямат общо с бизнеса. При проверки на митническите органи са установявани случаи, при които представяните акцизни данъчни документи са издадени на други лица, различни от лицата, при които фактически е установена ракията. Това създава затруднения при установяването на произхода и предназначението на алкохола и при разграничаването между законното лично съхранение и случаите, при които са налице данни за нерегламентирана търговска реализация.
Освен посоченото, тази мярка има важно значение и за общественото здраве. Когато наливен алкохол с неясен или недоказан произход се разпространява нелегално в търговски обекти, заведения и къщи за гости, той застрашава директно живота на потребителите. Липсата на строг контрол върху нерегламентирано продавания алкохол крие значителен риск от тежки отравяния с метилов алкохол, които в практиката неведнъж са водили до фатални последици. Задължение на държавата е да гарантира, че всеки алкохол, предлаган на клиенти в търговската мрежа, е преминал през официалните процедури за качество и безопасност.
Макар че правната логика на вносителите е насочена изцяло срещу търговските злоупотреби и защитата на здравето, отчитаме обществената чувствителност по темата и създаденото от медийните интерпретации напрежение. С оглед на ясното и недвусмислено разбиране от страна на обществото и контролните органи, разпоредбата ще бъде нормативно преработена и прецизирана преди окончателното ѝ приемане. По този начин ще се елиминира всякаква възможност за субективно тълкуване и ще се гарантира пълното спокойствие на гражданите, които спазват традициите и закона.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
