Съботна сутрин. По улиците не се виждат хора в един от софийските квартали. Докато вървиш по една от улиците, дочуваш, че някъде свират гайди. Това е доста нетипично за град като София. Докато вървиш по улицата, мелодията се усилва и така виждаш сграда на която пише читалище „Светлина”.

Когато влезеш вътре, виждаш как една група мъже облечени в носии са се отдали на поредната си репетиция. Ако си в някое родопско село, подобна гледка няма да учуди, но в централен софийски квартал ситуацията е друга.

Оказва се, че от около година на това място има курсове по гайда. Идеята е на Иван Балабанов и в това няма нищо учудващо. Роден в сърцето на Родопа планина, а днес живеещ в София, той не може да се раздели с любимата си каба гайда. Нещо повече – организира курсове за малки и големи.

Начинът на преподаване е така, както са го учили него. По слух и без ноти, а не както се преподава в музикалните училища. Според него това е най-автентичният начин и едва ли някой би се съмнява в това.

В онези далечни години на живот в задруга, трудно биха се намерили нотни листа, още по-малко време да се правят организирани академични занимания. Потвърждение, че този начин на преподаване дава резултат е Филип, който е кореняк софиянец и винаги е искал да се научи да свири на този вълшебен инструмент.

Една година по-късно той вече е част от групата и свири с тях. С усмивка на лице, на което има доста атрактивен мустак, той описва заниманието си не просто като нещо вълнуващо, а като откъсване от всичко което го заобикаля и полет извън времето и пространството, носен от магнетичната мелодия на музиката.

Такава, каквато само каба гайдата може да му даде. Не е трудно да се съгласите с него, ако се озовете в помещението, когато засвирят десет гайди.

Не е трудно да разбереш Филип, защото дълго време когато си тръгнеш, някъде в теб продължава да отеква тази музика, нищо че вървиш по улиците на града с неговата монотонност и пустота, независимо от претенциите за нещо голямо и модерно, а на практика лишаващо хората от истински трепет на тяхната душа, такъв какъвто писъкът на гайдите може да ти даде.

Ако искате да усетите атмосферата в Народно читалище „Светлина”, вижте видеото: