Тя е внучка на бившия държавен глава Тодор Живков и дъщеря на червената принцеса - Людмила Живкова. Смъртта на майка й все още е обгърната в теория на конспирациите. Отива си от този свят само на 39.
Тогава Евгения е осиновена от дядо си Тодор със съгласието на баща си. Разговаряме с нея само два дни преди рождения ден на майка й. Людмила щеше да навърши 74.
Това е разговор не само за миналото, но и за настоящето на фамилията. Само две години след промените Жени Живкова създава от името си марка, но не политическа, а модна. Има две дъщери Андреа и Людмила. Андреа поема по пътя на майка си.
„Андреа е по-малката ми дъщеря, а Людмила, по-голямата, живее и работи в Ню Йорк, във фирма за интериорен дизайн”, уточнява Евгения. Андреа допълва, че вече е била няколко години в Англия и тази година завършва, след което ще се установи в България. Главната й идея е да помага на майка й да развие бизнеса в по-младежка насока.
Людмила Живкова е наричана още „бяла птица на българската култура", заради опита си да отвори България към несоциалистическия свят, покровителството на българската култура, инициативата "Асамблея на мира" и увлечението си към източните учения. Тя споделя, че с брат й са обичали да бъдат около майка си. Дори са се карали чий ред е да спи при нея и са се редували.
Конспирациите около внезапната й смърт не спират и до днес. Една от теориите е, че е била убита по нареждане на радикалната част от комунистическата върхушка. „Тя имаше желанието така да промени света, ако може да се каже, разбира се, днес живеем в различни времена и аз не мога да се сравнявам с нея в това отношение, с времето, в което живеем. Все пак възпитанието, което получих от нея най-вече ми е помогнало да се реализирам като човек”, коментира Евгения.
И двете й дъщери са родени след промените, за управлението на дядо им и дейността на баба им слушат само от семейни разкази. Андреа казва, че не познава баба си, но дядо си си го спомня. „Била съм много малка, но снимки съм виждала и според мен едно дете, когато гледаш снимки едни спомени ти се връщат. Аз съм била много близка с него, вкъщи като сме били съм му посрещала гостите, искала съм да бъда част от гостите му и непрекъснато да съм с него, така са ми разказвали като гледам снимки наистина навсякъде съм участвала.”
Самата тя не обича да казва на хората за рода си, но по думите й когато е станело дума за това винаги са се държали добре с нея. „Не мисля, че това е нещо за което трябва да съдиш човек”, категорична е по-малката дъщеря.
След близо 35-годишно управление на 10 ноември 1989 г. Тодор Живков е принуден от партийните си другари да подаде оставка. Партийният преврат дава ход на много по-големи промени.
Евгения си спомня тежкото време – огромният натиск върху семейството й, делата срещу дядо й и брат й, срещу нея, срещу Иван Славков и всъщност това продължи почти до смъртта на дядо ми до 1998 г.
Бившият първи е арестуван още на следващата година. Обвинен е в редица престъпления. Малко след това мярката му задържане под стража е заменена с домашен арест. „Беше изключително разочарован от хората, които го предадоха, никога не е очаквал, че ще се случат така нещата. Започна по-малко да с е доверява, мисля че беше доверчив човек, не мога да кажа, че ако някой нещо е казал. Той винаги е гледал негативно и е смятал, че го лъжат, може би се е случвало да бъде и подведен често пъти, но смятам, че стана по-предпазлив след промените и пак казвам беше изключително разочарован”, коментира Евгения.
Тя си спомня и за времето когато Бойко Борисов ги е охранявал – идвал у тях, среща с дядо й и нея. По думите й тогава са били семейни приятели и дори си спомня тогавашната му приятелката Цветелина. „Като по-малка си го спомням, че сме се събирали често заедно, говорили сме си, аз лично много го харесвам, но пак ви казвам, аз от политика не разбирам, смятам че прави нещо за държавата, доколкото може, тъй като според мен няма какво много да се направи, но имам предвид, че твърдят, че нямаме възможност да се развиваме, което не смятам че е така , но опитва се човека, но като политик не мога да кажа нищо за него, защото не разбирам от това нещо”, добавя Андреа.
Тя самата няма интерес към политиката. Разбира обаче, че е май положението не е добре. „Те са ми разказвали как е било всеки има собствена гледна точка, разбира се в семейството ми няма как някой да каже, че е било лошо, тъй като за тях е било добре, нали. Във всеки един период има и лоши и добри неща, няма как да е било само хубаво."
Носят се легенди за привилегиите, които са ползвали фамилията Живкови и семействата на червената аристокрация. Неоспоримо е, че за тях не са важали ограниченията за обикновения българин. Днес Андреа не може да си представи как хората не могат да пътуват свободно. Евгения се сеща за приятните мигове: „С дядо ми обичахме много да се разхождаме в градината, в служебната вила, където той живееше. Ходили сме на много походи с него и аз и брат ми и това са едни от хубавите моменти”.
Тя е била притеснителна, не обичала да се показва пред хората и не е искала да знаят коя е. „Когато разбираха хората коя съм, интересът към мен беше прекалено голям и мен това ме притесняваше. И си спомням, че отидохме на една екскурзия по река Дунав с корабче и там на корабчето, естествено се разбра, че аз съм сред децата и започнаха някакви лели и чичковци да искат да се запознават с мен, обаче не ми беше приятно, притесних се и тогава измислих една моя съученичка, която беше с мой ръст, беше ми приятелка и тя отиде да се представи за мен.
Евгения си спомня, че дядо й е бил много разочарован и е страдал по случващото се в България. "Виждаше как всичко се руши и хората обедняват и няма да забравя думите му „че трябва да бъде отдадено заслуженото на всички тези граждани и хора, които са построили днешна България реално."
Макар наследниците на клана Живков да се справят добре в капиталистическа България и да живеят на два континента, нямат нищо против носталгията на хората по соца.
