През 2023 г. в ЕС заетите лица на възраст 20-64 години работят средно 36,1 часа седмично. Това число се отнася до часовете, които хората действително са отработили на основната си работа през седмицата, а не колко е предвидено да направят по договор. Това показват данни на европейската статистическата агенция Евростат. 

Сериозна разлика се отчита в броя на действително отработените часове на седмица в отделните държави от ЕС. Държавите с най-дълга работна седмица са Гърция (39,8 часа), Румъния (39,5 часа), Полша (39,3 часа) и България (39,0 часа).

За разлика от тях най-кратката работна седмица е в Нидерландия (32,2 часа), следвана от Австрия (33,6 часа) и Германия (34,0 часа).

През 2023 г. в ЕС 37,1 % от заетите лица работят средно между 40 и 44,5 часа седмично, а само 7,1 % работят по-малко от 20 часа седмично на основната си работа.

 

 

Диапазонът от 40 до 44,5 реално отработени часове представлява най-големият дял в повечето държави - с изключение на Ирландия, Финландия, Белгия, Франция и Дания. Там се работи значително по-малко, от 35 до 39,5 средно отработени часа седмично.

Снимка: Евростат

В същия диапазон на реално отработени часове се наблюдават и най-големите разлики в отделните държави. Най-големи дялове са отчетени в България (82,2 %), Румъния (80,2 %) и Латвия (77,7 %). Най-ниските дялове са установени в Белгия (16,1 %), Франция (13,3 %) и Дания (10,6 %).

Икономическите дейности, където има най-дълга работна седмица в страните от ЕС, са селското, горското и риболовното стопанство (41,5 реални работни часа), минното дело и кариерите (39,1) и строителството (38,9), а най-кратките работни седмици са в дейностите на работещи за семейството хора (26,7 часа), образование (31,9) и изкуство, развлечения и отдих (33 часа).

В повечето страни от ЕС работниците за собствена сметка имат по-дълга работна седмица от наетите работници, с някои изключения, като Кипър и Естония, където служителите работят по-дълго време от работещите за собствена сметка.

Продължи да четеш