Европа оряза парите за ремонт на църкви при четири пъти повече кандидати. Болшинството от проектите няма да бъдат финансирани. Свещеници се съдят за имоти. Прокурори запечатват манастири.

Милиони се наливат в църкви в безлюдни села. Кой обича повече среброто?

Само 25 милиона евро ни отпусна Европейската комисия за ремонт на църкви - паметници на културата в селата до 2020 година. За сравнение - през предишните 4 години бяха усвоени с 32 милиона лева повече.

През предния период са били финансирани 180 храма във всички части на страната и това, което се е направило, се е посрещнало с голяма радост по места, каза отец Никанор.

Сега само подадените до 3 юни проекти са за повече от 209 милиона лева.

Това означава, че втората цедка ще е решаваща за това кой ще спечели. Някои от кандидатствалите и отхвърлени през предишния период села, сега отново кандидатстват, като село Голема Раковица - с уникална църква, в окаяно състояние.

„Има голяма пукнатина по цялата дължина, едната част към ската се е приплъзнала и, ако не се направи нищо, ще се срути сградата, което е срамота и грехота. Църквата е паметник на културата от местно значение, трябва да направим всичко възможно. През 2014 година отново внесохме проект и той беше отхвърлен, може би няма достатъчен брой жители, но се надявам тази година да ни се случат нещата. Над 500 хиляди лева е проектът – включва укрепване връзване на покрива и иконописите”, обясни кметът на село Голема Раковица Милка Спасова.

Свещеникът на селото с 37-годишен стаж отговаря за още няколко села в Елинпелинско. Една от църквите е много зле.

- Сега навреме успяхме и подадохме документите на 2 юни от името на църковното настоятелство. Имаме печат от Софийска митрополия, каза отец Иван Дамбов.

- Дарение трябваше ли да дадете?

- Дадохме, да, дадохме. 200 лева ги даде фирмата, която ще извърши ремонта, „Алфа сет” се казва. Този път предполагам и разчитам, че нещата трябва да тръгнат и да се извърши ремонтът. Надеждата ни е във Фонд „Земеделие”.

Свещеникът не е против да даде такса от 200 лева за един печат, стига проектът да бъде одобрен. Консултантските фирми обаче се оплакаха, може би, защото при тях става въпрос за повече пари.

Те осъществяват връзките между фонд „Земеделие”, парите и бенефициентите.

Консултантски фирми, участвали в последния прием на документи, разпространиха факсимилета от споразумения и протоколи, според които от църквата им искат дарение, за да им одобрят проектите – десет на сто от парите, които им се полагат за консултантските услуги.

Самите консулти традиционно взимат по 10 на сто от стойността на проектите.

Ако например консултират ремонт на църква за 300 хиляди лева, консултантите могат да вземат и 30 000 лв.. От тях Софийската митрополия поискала 10 на сто за себе си.

Отец Никанор заяви, че е имало слухове за това, но според него такъв протокол няма.

От работната група за европроектите на Софийската митрополия отричат да искат дарения.

"Няма такова изискване, масово тези седмици звъняха да питат за тези 10 на сто, и от фонда звъняха. Категорично можем да заявим, че няма такъв документ някой да задължава някого да дава 10 на сто. Митрополията е изготвила документ към консултантския екип да се включи човек, но неговото заплащане е за строго извършена определена работа. Никой никого не насилва да дарява, има човек, който свършва някаква работа и получава минимална сума”, обясни протойерей Серафим Янев, от работната група за европроектите на Софийска митрополия.

- А двестате лева защо ги дават свещениците?

- Има изискване, тъй като това е свързано с много разходи, такса за хонорари на нотариуси и държавни такси, които трябва да се платят.

За да не се окаже, че при провал на проекта корекциите, тоест глобите, ще са за сметка на църквата, този път са въведени нови правила - виновният строител ще връща парите.

Църквата не носи отговорност, ако се провали проектът, обясни протойерей Серафим Янев.

„Първо, ако проектът не е одобрен, се изясняват претенциите. От друга страна при виновно неизпълнение и санкции - виновно неизпълнилият проекта носи отговорност. Когато е виновен строителят, корекциите да не са за сметка на църквата”.

Поради подобни притеснения и заради конкретни провали преди две години Пловдивската епархия се усъмни в коректността на строителите и провали ремонти на три църкви в Хасковските минерални бани, одобрени от фонда на стойност 1 милион и 100 хиляди лева.

Тогава ви показахме в какво състояния бяха храмовете. Те останаха неремонтирани. Проверихме в какво състояние са в момента.

Парите за църквата "Свети Георги" в Хасковските минерални бани - 391 хиляди лева бяха върнати, 331 хиляди лева за ремонта на църквата Свети Атанасий в хасковското село Сусам - също.

Църквата в Сусам през март 2014 година имаше проблем с отводняването, стените бяха пропукани, на места имаше разрушена част от конструкцията. Тя е строена през 1889 година, а в нея има автентични икони.

Две години по късно таванът продължава да тече, дъските са изгнили, а водата е унищожила иконите.

„Две години по-късно след като няма реална поддръжка проблемите се увеличават, то се вижда в какво състояние е таванът. И в другия ъгъл има теч, покривът се нуждае от ремонт, за да се отстранят тези неща”, каза кметът на село Сусам Кирил Христозов.

Църквата „Свети Николай” в хасковското село Сърница трябваше да бъде ремонтирана по проект за 384 хиляди лева, също върнати преди две години. Актуалното й състояние е плачевно.

Църквата в Долно Брястово, паметник на културата на 140 години, която беше почти съборена, но също отпадна от финансиране, е единствената спасена. Само че не с европейски пари, а с дарения на местните и с доброволен труд.

Хората са успели да съберат около 15 000 лв. да сменят покрива и дограмата, да изградят камбанария. Остава им да довършат стените, обясни кметът на село Долно Брястово Станко Янков.

И понеже се оказва, че на християните в хасковските села Бог буквално им е високо, решават потребностите си от храмове със собствени сили - строят параклиси с дарения. В Сърница имат два - в Сусам - три.

За разлика от църквите, в община Минерални бани с европейски пари са ремонтирани две джамии. В селата Сърница и в Караманци - всяка една от тях за над 300 000 лева европейска субсидия.

Джамията в Сърница е била плевня, разказа имамът на селото Шабан Кадир. Той допълни, че проект е имало още през 2004 година, но тогава той не е успял. През миналата година обаче ремонтът е започнал и е изградена нова джамия.

Въпреки това според кмета на Минерални бани Мюмюн Искендер новата програма за ремонти на религиозни храмове ощетява мюсюлманското вероизповедание. Според него би трябвало Главното мюфтийство да се срещне с Министерство на земеделието и да се намери компромисен вариант, за да се случат нещата.

- Вярно ли е, че за тези две джамии, които ремонтирахте парите са прехвърлени от църквите?

- Ако това някой го твърди, значи не е чел наредбата от 2007 - 2013 година. Бенефициенти са църковните и джамийските настоятелства, парите за Сусам, Минерални бани и Сърница си бяха определени за тях и след като митрополит Николай не подписа, настоятелствата ги върнаха към фонд „Земеделие” и към Европа.

Целта на програмата е чрез опазването и възстановяването на паметниците на културата и природните богатства населението да се задържа в малките населени места. Затова според църквата е нецелесъобразно в населени места без жители да се инвестират стотици хиляди за ремонт на храмове.

„Ние сме поставени пред свършен факт, нямаме време да преценим дали са удачни сметките и ремонтите. Това разглеждане изисква време... Имахме неудачни представяния от строителни фирми - малко селище с 30 жители, а те предлагат в двора детска площадка, то няма хора, те площадка. Гледаме дали има смисъл да се реставрира храма или селището е със затихващи функции и да се ремонтира няма смисъл”, обясни отец Пламен от Софийския епархийски съвет.

Така например почти 1 милион лева европейски средства са инвестирани за възстановяването на църквата и манастирската част на запуснатия Неделишки манастир - изключително красиво място в община Драгоман, на което обаче освен единствения изпратен там монах, почти никой не стъпва, а в двете най-близки села до манастира живеят общо 9 души.

Скандалите в църквата обаче растат правопропорционално на инвестициите. Най-грозният скандал тръгна точно оттам, където са инвестирани най –много - от Гигинския манастир.

Само петкилометровият път до манастира струва колкото нова магистрала - по милион на километър. В новото крило на манастира са инвестирани почти милион лева. Всяко правителство в последните години е гласувало пари от бюджета за довършване на обектите.

Стадото биволи расте, продукцията от стопанството се продава успешно.

Това обаче се оказва недостатъчно за скромните монаси.

За да се усамоти в монашески размисли, бившият игумен на манастира дядо Евгений си купува имот в близката махала Смиров дол и си построява така нареченото исихастирио - малко манастирче за усамотение и молитви, далече от туристите.

Сега обаче твърди, че е изгонен и от мястото си за усамотение от новия игумен на Гигинския манастир отец Никанор. Когато отиваме на място се оказва, че отшелническата килия е с размерите на прогимназия, самостоятелна църква и отделна камбанария, построени с десетки хиляди левове от дарения и от бюджета.

Защо тогава бившият игумен на манастира дядо Евгений се скита бездомен и живее от пенсията на майка си?

„В основата на всичко това стоят парите, много пари, колко много не зная точно. Обяснения не ми се дават защо ме махат от игумен, казва бившият игумен на манастира дядо Евгений.

- Кой ви маха от игумен?

- Ами с решение на патриарха

- Явно отец Никанор иска да бъде игумен на манастира?

- Да, проблемът е да кажем, че аз имам на мое име имот и той също има на свое име имот, но мен ме гонят за това нещо, а него го назначават за игумен.

- Какво е алчността?

- Сребролюбие се нарича на църковен език. Като всяко нещо, което преминава границата на допустимите норми е грях.

На мястото на така нареченото исихастирио в момента строителството е спряно.

Имотът е запечатан преди строителните работи да са приключили, на лепенките има имена на полицейски началници, но няма печат.

Оказва се, че имотът е запечатан по настояване на отец Никанор.

Попитан какъв е случаят с дядо Евгений, игуменът на Гигинския манастир отец Никанор каза, че в манастира има църковно-исторически и културни ценности и е имало сведения, че се изнасят вещи, които принадлежат на манастира.

Отец Никанор отрече дядо Евгений да е изгонен:

„Всеки може да каже всичко, на съзвездието рак може да има раци, той си е напуснал сам”.

Отец Никанор каза още, че е пуснал жалба, защото, когато са отишли да си вземат нещата, дядо Евгений се е оплакал, че са крадци и е станало конфузно. По думите му дядо Евгений е изнесъл много неща от манастира, в това число имало и липсващ автомобил. Отец Никанор каза, че има описи и се очаква това тепърва да се изясни.

От прокуратурата обясниха за bTV, че издирват дядо Евгений и се надяват двете спорещи страни да се разберат помежду си за имуществото, за да не се задълбочава проблемът.