За науката, химията и Големия взрив, енергията, перспективата пред младите учени и предизвикателствата през Новата година – интервю на Виктория Петрова с председателя на БАН Евелина Славчева.

Виктория Петрова: Благодаря ви, че приехте поканата за интервю. Вие сте първата жена учен в 155 годишната история на академията, една патриархална организация. С какво искате да се запомни мандата ви?

Председателят на БАН Евелина Славчева: Смятам, че жените учени не отстъпват на мъжете по отношение на научната експертиза и имат едно бих казала предимство. То е повече мекота, търпение, и липса на импулсивност във вземането на решения. Смятам, че ние жените обмисляме повече, по-внимателни сме, по-меки сме, без това да влия на постигането на целите, които сме си поставили.

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.

Вие сте химик. Как се насочихте към химията?

О, това е много интересно. Като дете имах малък проблем. При инжекции ми ставаше лошо. И в онези времена, начинът да те върнат в съзнание беше памуче с амоняк.

До ден днешен е така…

И когато започнахме да учим химия, в 7. клас, мисля, че беше по мое време, учителката по химия ни подава памуче с амоняк и ни казва: "Можете ли да познаете какво е това?" И аз гордо казвам: "Разбира се това е амоняк". И оттогава, разбира се, дължа го на учителите си, но тогава за първи път почувствах такава гордост, че знам нещо повече от останалите. И след това химията ме заплени с експерименталната си част. Така попаднах и в институт, който има определено такава насоченост – Института по химия и енергийни системи. Където наистина намерих своето признание. И до ден днешен съм щастлива с работата си.

Гледайте видеото с цялото интервю на Виктория Петрова с председателя на БАН Евелина Славчева:

Като погледнем създаването на Вселената, от Големият взрив, та до ден днешен, още в първите минути, 3-те минути земно време, в онази да я наречен „космическа пещ“, където е имало ужасно гъста супа с най-различни елементи, са се сформирали и ядрата на водорода, лития и хелия.

Точно така.

Милиарди години по-късно какво се оказва, че водородът ще спаси света.

Да, това е най-малката молекула, най-лекият елемент, а пък толкова много надежди се възлагат на него, уникални свойства има. И със сигурност той ще бъде новият енергиен вектор на бъдещето. Но очакванията са прекалено големи и трябва да бъдем по-реалистично настроени към навлизането на тези водородни технологии. . Те са изключително обещаващи, интересни, но стъпка по стъпка трябва да се върви в тази посока.

Ето, вие участвате в този проект, от ден първи, „ХИТМОБИЛ“. Но се оказва, че имаме два автомобила, които са за демонстрация и една станция за зареждане. Защо още, за това се говори, като за научна фантастика, а не част от реалността?

То вече е реалност и може да бъде видяно в нашата експериментална полева лаборатория. Причините да става бавно този преход са различни. Разбира се, от една страна всяка нова технология изисква дълго време, за да се наложи и докаже. Има бизнес причини, има причини, свързани със страховете на хората от тази водородна бомба. Но най-, за мен, определящото, е необходимостта от сериозни инвестиции, защото, за да навлязат тези технологии е необходима една инфраструктура, която няма да струва евтино. И трябва паралелно с другите енергийни източници, да си преправят път водородните технологии. Нямам съмнение, че те ще се наложат, но не с тези темпове, с които решихме, че ще се случат сега и днес.

Снимка: БГНЕС

Но знаете ли, за да се случат тези технологии, все пак се нуждаем от вода!

Така е...

А ние в момента, особено в нашата страна говорим за водата като за много ценен ресурс. Откъде ще дойде водата?

Тя е ценен ресурс, но ако проследите така нареченият зелен водороден цикъл ние използваме водата за да получим водород, чрез нейното разлагане, а след това този водород, реагирайки с кислорода от въздуха, дава енергия и вода. Т.е. тя не се губи в този процес. От друга страна има съвременни технологии, работи се за електролиза на морска вода, като резервен вариант, защото океаните и моретата заемат огромна част от нашата планета. И ако тази технология се наложи, то тогава прясната вода наистина ще бъде спасена от това да бъде прекалено експлоатирана.

Питам ви, защото така се говореше, когато трябваше да пазим природата с ВЕИ-тата. Но се оказва, че в момента част от безводието се дължи на проблеми, свързани с това, че трябва постоянно да се въртят турбините, да се печели повече и се използва питейна вода за „евтино електричество“. Та, да не влезем в такава спирала?

За това казвам, че нещата трябва да стават постепенно. Защото стремежът да печелим енергия и пари води до това не само да се консумира водата, като продукт, но знаете и животът в тези реки той се унищожава по този начин. И трябва да бъде всичко внимателно планирано, а не да се втурнем.

Бих казала тук например, виждам опасност в това масово изграждане на соларни паркове на всякакъв тип земи. Трябва да мислим и за това, след като изтече техният експлоатационен цикъл, какво правим с тези панели? Трябва да сме по-внимателни къде ги разполагаме.

Снимка: БГНЕС

Да, това исках да ви попитам. Какво се случва с тези панели?

Технологията, която съществува за тяхното рециклиране не е много ефективна. Много трудно става отделянето на силициевите кристали, които са заложени в тези панели. Да не навлизам в подробности, но има нужда тя да се усъвършенства. И другото, което искам да споделя , мое мнение и много колеги в научната общност споделят е, че изграждането на такива централи ще е много по-безопасно, ако това се случва в  частни домове, малки предприятия , т.е. не се вземат такива огромни площи , за да се печели от продажбата, а се изграждат системи за собствена консумация. Тогава ползата и за собствениците им ще е по-голяма, а и вредите върху природата няма да бъдат сериозни.

Имам един въпрос свързан с децата, студентите, може би бъдещи учени? Как ще мотивират, как ще ги привлечете?

Ние организираме от доста години детски ателиета, и в нашия институт и в други институти на БАН. И там се опитваме да ги въведем в лабораториите при безопасни условия, с не много сложни, но пък ефектни експерименти, за да засилим тяхното любопитно., да запалим това зрънце на стремежа към знание. Имаме инициативи да правим такива срещи в музеите. Там пък на място, освен, че им разказваме по атрактивен начин, те виждат и експозициите в музеите. Така, че това са начините – повече срещи, повече взаимодействие с училищата, привличане на студенти на практики в нашите институти.

Снимка: БГНЕС

В този ред на мисли да ви попитам как се отнасяте към идеята БАН да обучава и студенти, не само дипломанти?

Внимателно се отнасям към тази идея. Наши учени са канени и преподават в редица университети. Имаше идея за изграждане на такъв университет в академията. Смятам, че първата стъпка, която трябва да осъществим е да получим акредитации за магистърски програми и то по такива специалности, които са по-специфични и не са застъпени в университетите, за да можем да допълваме тях, а не да се конкурираме.  Защото нашата основна мисия са научните изследвания. Ние с удоволствие се включваме в образователни програми, но една магистърска програма в дадения институт би била полезна и за привличането им след това и за общото образование. И квалификацията на нашите млади хора.

А какво ще направите, за да задържите и насърчите младите учени?

Бихме искали да продължат студентските практики, една много добра инициатива на МОН. Ще разговарям с министъра, който и да е той. Освен това условията на работа – вече имаме модерна и атрактивна научна апаратура, но средата, в която работят младите хора не навсякъде е добра. И най-важното социалната програма, която предвиждаме включва изграждане на дом за младите хора, предимно онези от провинцията, млади семейства, които в първите години на своята професионална кариера имат спокойствието, че имат къде да живеят и добри условия. И другото, което смятам, че може да бъде постигнато сравнително бързо е да се засили активността на Центъра за  обучение към БАН, да се организираме дискусионни срещи в по-широк формат, т.е. да има повече живот и комуникация между самите млади хора.

А техните изобретения – достиженията, как могат да бъдат защитени по-добре?

Патентната дейност, на там ме насочвате… тук обикновено такива изобретения се защитават в патентното ведомство.  Стартираме  обикновено с полезен модел, защото това е най-бързият път да се регистрира едно изобретение. Проблемът е когато искаме да регистрираме международен, европейски патент. Тук имаме нужда от средства, защото     поддръжката на един такъв патент дори и да го регистрираме след това изисква доста средства.  И затова моето виждане е, че трябва да се стремим към общи патенти с бизнеса, т.е. да се засилят изследователските проекти, които са възлагани от бизнеса по конкретна проблематика, която интересува бизнеса и съвместни патенти.

Ако трябва да бъдем честни, връзката между наука и бизнес е като вода и олио…

Уви. До голяма степен сте права. Ние правим този форум Наука за бизнес. Много приятен и има активност. Но някак до там като че ли свършва интересът и сега въпросът е да се намери онази стъпка, която да направи интересът, онази първа стъпка и запознанство – истинско сътрудничество. Мисля, че добра стъпка е участието на малки и средни предприятия в една програма на Министерството на иновациите и растежа, която при успех на един такъв проект ще даде ваучери за изследвания в центровете на академията. Всъщност е центровете, които ние имаме съвместно и с университетите. И тогава съм сигурна, че те ще се уверят, че освен сервизна дейност като изследване на материали, на много високо специализирана апаратура ще можем да решаваме и конкретни техни проблеми. Т.е. наистина има нужда от активност и от двете страни.

С какво искате да бъде запомнен мандата ви?

Просто искам да бъде успешен мандат, в който хората работещи в БАН ще се почувстват по-видими, по-признати от обществото ни ще имат усещането, че работят в една институция, която е важна за всички ни и че ние наистина изпълняваме мисията си и да подпомагаме и духовното и материалното благополучие на страната си.

Когато разговаряме с млади учени, те казват, е да де, но кой е този учен, който кара скъпа кола, има висок стандарт на живот, защо да се занимавам с наука точно аз. 

Аз вярвам, че хората, които се занимават с наука имат малко по-различна ценностна система. И ако колата ми не е най-новата и модерна не влияе на моето самочувствие и удоволствие от това, което правя. И затова вярвам, че има млади хора, за които  високият стандарт е цел в живота. И точно такива хора, те се отдават на научното поприще. Удоволствието, което можеш да получиш в едно откритие, което може и да не е от световно значение, малко, за деня, за седмицата, за месеца, е неразбираемо за широката публика. Но ученият има свой вътрешен свят, който е особено богат. Разбира се стандартът на живот трябва да бъде приличен. Ние имаме нужда от нашите културни нужди от това да си купиш хубава книга, да чуеш концерт и различни други хобита имат хората в науката. Но най-скъпата кола в никакъв случай не е нещото, към което човекът на науката се стреми. Повярвайте ми не само в България е така.

Много ми е интересно дали имате кумир в науката?

Като жена, разбира се М. Кюри е пример за подражание за всяка жена, която се е  посветила на науката.

Тя ходи с радий в джоба, а вие?

Не, в днешно време имаме много строги мерки за безопасност на труд. Така, че това няма как да се случи. Но истина е, че отделяме повече време от стандартните 8 часа по всяко време на денонощието. Така, че да, отделеността на тази професия е много важна .  Мисля, че и във вашата е така. Има толкова много професии.  И лекарската и учителската…Изобщо тези професии, които са в служба на обществото, изискват и по-специална нагласа от тези, които го работят.

Много искам да отправя пожелание към българските деца – да растат здрави, щастливи и умни. Нека всички се стараем да запалваме в тях любовта към познанието!

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK