За науката, химията и Големия взрив, енергията, перспективата пред младите учени и предизвикателствата през Новата година – интервю на Виктория Петрова с председателя на БАН Евелина Славчева.
Виктория Петрова: Благодаря ви, че приехте поканата за интервю. Вие сте първата жена учен в 155 годишната история на академията, една патриархална организация. С какво искате да се запомни мандата ви?
Председателят на БАН Евелина Славчева: Смятам, че жените учени не отстъпват на мъжете по отношение на научната експертиза и имат едно бих казала предимство. То е повече мекота, търпение, и липса на импулсивност във вземането на решения. Смятам, че ние жените обмисляме повече, по-внимателни сме, по-меки сме, без това да влия на постигането на целите, които сме си поставили.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Вие сте химик. Как се насочихте към химията?
О, това е много интересно. Като дете имах малък проблем. При инжекции ми ставаше лошо. И в онези времена, начинът да те върнат в съзнание беше памуче с амоняк.
До ден днешен е така…
И когато започнахме да учим химия, в 7. клас, мисля, че беше по мое време, учителката по химия ни подава памуче с амоняк и ни казва: "Можете ли да познаете какво е това?" И аз гордо казвам: "Разбира се това е амоняк". И оттогава, разбира се, дължа го на учителите си, но тогава за първи път почувствах такава гордост, че знам нещо повече от останалите. И след това химията ме заплени с експерименталната си част. Така попаднах и в институт, който има определено такава насоченост – Института по химия и енергийни системи. Където наистина намерих своето признание. И до ден днешен съм щастлива с работата си.
Гледайте видеото с цялото интервю на Виктория Петрова с председателя на БАН Евелина Славчева:
Като погледнем създаването на Вселената, от Големият взрив, та до ден днешен, още в първите минути, 3-те минути земно време, в онази да я наречен „космическа пещ“, където е имало ужасно гъста супа с най-различни елементи, са се сформирали и ядрата на водорода, лития и хелия.
Точно така.
Милиарди години по-късно какво се оказва, че водородът ще спаси света.
Да, това е най-малката молекула, най-лекият елемент, а пък толкова много надежди се възлагат на него, уникални свойства има. И със сигурност той ще бъде новият енергиен вектор на бъдещето. Но очакванията са прекалено големи и трябва да бъдем по-реалистично настроени към навлизането на тези водородни технологии. . Те са изключително обещаващи, интересни, но стъпка по стъпка трябва да се върви в тази посока.
Ето, вие участвате в този проект, от ден първи, „ХИТМОБИЛ“. Но се оказва, че имаме два автомобила, които са за демонстрация и една станция за зареждане. Защо още, за това се говори, като за научна фантастика, а не част от реалността?
То вече е реалност и може да бъде видяно в нашата експериментална полева лаборатория. Причините да става бавно този преход са различни. Разбира се, от една страна всяка нова технология изисква дълго време, за да се наложи и докаже. Има бизнес причини, има причини, свързани със страховете на хората от тази водородна бомба. Но най-, за мен, определящото, е необходимостта от сериозни инвестиции, защото, за да навлязат тези технологии е необходима една инфраструктура, която няма да струва евтино. И трябва паралелно с другите енергийни източници, да си преправят път водородните технологии. Нямам съмнение, че те ще се наложат, но не с тези темпове, с които решихме, че ще се случат сега и днес.
Но знаете ли, за да се случат тези технологии, все пак се нуждаем от вода!
Така е...
А ние в момента, особено в нашата страна говорим за водата като за много ценен ресурс. Откъде ще дойде водата?
Тя е ценен ресурс, но ако проследите така нареченият зелен водороден цикъл ние използваме водата за да получим водород, чрез нейното разлагане, а след това този водород, реагирайки с кислорода от въздуха, дава енергия и вода. Т.е. тя не се губи в този процес. От друга страна има съвременни технологии, работи се за електролиза на морска вода, като резервен вариант, защото океаните и моретата заемат огромна част от нашата планета. И ако тази технология се наложи, то тогава прясната вода наистина ще бъде спасена от това да бъде прекалено експлоатирана.
Питам ви, защото така се говореше, когато трябваше да пазим природата с ВЕИ-тата. Но се оказва, че в момента част от безводието се дължи на проблеми, свързани с това, че трябва постоянно да се въртят турбините, да се печели повече и се използва питейна вода за „евтино електричество“. Та, да не влезем в такава спирала?
За това казвам, че нещата трябва да стават постепенно. Защото стремежът да печелим енергия и пари води до това не само да се консумира водата, като продукт, но знаете и животът в тези реки той се унищожава по този начин. И трябва да бъде всичко внимателно планирано, а не да се втурнем.
Бих казала тук например, виждам опасност в това масово изграждане на соларни паркове на всякакъв тип земи. Трябва да мислим и за това, след като изтече техният експлоатационен цикъл, какво правим с тези панели? Трябва да сме по-внимателни къде ги разполагаме.
Да, това исках да ви попитам. Какво се случва с тези панели?
Технологията, която съществува за тяхното рециклиране не е много ефективна. Много трудно става отделянето на силициевите кристали, които са заложени в тези панели. Да не навлизам в подробности, но има нужда тя да се усъвършенства. И другото, което искам да споделя , мое мнение и много колеги в научната общност споделят е, че изграждането на такива централи ще е много по-безопасно, ако това се случва в частни домове, малки предприятия , т.е. не се вземат такива огромни площи , за да се печели от продажбата, а се изграждат системи за собствена консумация. Тогава ползата и за собствениците им ще е по-голяма, а и вредите върху природата няма да бъдат сериозни.
Имам един въпрос свързан с децата, студентите, може би бъдещи учени? Как ще мотивират, как ще ги привлечете?
Ние организираме от доста години детски ателиета, и в нашия институт и в други институти на БАН. И там се опитваме да ги въведем в лабораториите при безопасни условия, с не много сложни, но пък ефектни експерименти, за да засилим тяхното любопитно., да запалим това зрънце на стремежа към знание. Имаме инициативи да правим такива срещи в музеите. Там пък на място, освен, че им разказваме по атрактивен начин, те виждат и експозициите в музеите. Така, че това са начините – повече срещи, повече взаимодействие с училищата, привличане на студенти на практики в нашите институти.
В този ред на мисли да ви попитам как се отнасяте към идеята БАН да обучава и студенти, не само дипломанти?
Внимателно се отнасям към тази идея. Наши учени са канени и преподават в редица университети. Имаше идея за изграждане на такъв университет в академията. Смятам, че първата стъпка, която трябва да осъществим е да получим акредитации за магистърски програми и то по такива специалности, които са по-специфични и не са застъпени в университетите, за да можем да допълваме тях, а не да се конкурираме. Защото нашата основна мисия са научните изследвания. Ние с удоволствие се включваме в образователни програми, но една магистърска програма в дадения институт би била полезна и за привличането им след това и за общото образование. И квалификацията на нашите млади хора.
А какво ще направите, за да задържите и насърчите младите учени?
Бихме искали да продължат студентските практики, една много добра инициатива на МОН. Ще разговарям с министъра, който и да е той. Освен това условията на работа – вече имаме модерна и атрактивна научна апаратура, но средата, в която работят младите хора не навсякъде е добра. И най-важното социалната програма, която предвиждаме включва изграждане на дом за младите хора, предимно онези от провинцията, млади семейства, които в първите години на своята професионална кариера имат спокойствието, че имат къде да живеят и добри условия. И другото, което смятам, че може да бъде постигнато сравнително бързо е да се засили активността на Центъра за обучение към БАН, да се организираме дискусионни срещи в по-широк формат, т.е. да има повече живот и комуникация между самите млади хора.
А техните изобретения – достиженията, как могат да бъдат защитени по-добре?
Патентната дейност, на там ме насочвате… тук обикновено такива изобретения се защитават в патентното ведомство. Стартираме обикновено с полезен модел, защото това е най-бързият път да се регистрира едно изобретение. Проблемът е когато искаме да регистрираме международен, европейски патент. Тук имаме нужда от средства, защото поддръжката на един такъв патент дори и да го регистрираме след това изисква доста средства. И затова моето виждане е, че трябва да се стремим към общи патенти с бизнеса, т.е. да се засилят изследователските проекти, които са възлагани от бизнеса по конкретна проблематика, която интересува бизнеса и съвместни патенти.
Ако трябва да бъдем честни, връзката между наука и бизнес е като вода и олио…
Уви. До голяма степен сте права. Ние правим този форум Наука за бизнес. Много приятен и има активност. Но някак до там като че ли свършва интересът и сега въпросът е да се намери онази стъпка, която да направи интересът, онази първа стъпка и запознанство – истинско сътрудничество. Мисля, че добра стъпка е участието на малки и средни предприятия в една програма на Министерството на иновациите и растежа, която при успех на един такъв проект ще даде ваучери за изследвания в центровете на академията. Всъщност е центровете, които ние имаме съвместно и с университетите. И тогава съм сигурна, че те ще се уверят, че освен сервизна дейност като изследване на материали, на много високо специализирана апаратура ще можем да решаваме и конкретни техни проблеми. Т.е. наистина има нужда от активност и от двете страни.
С какво искате да бъде запомнен мандата ви?
Просто искам да бъде успешен мандат, в който хората работещи в БАН ще се почувстват по-видими, по-признати от обществото ни ще имат усещането, че работят в една институция, която е важна за всички ни и че ние наистина изпълняваме мисията си и да подпомагаме и духовното и материалното благополучие на страната си.
Когато разговаряме с млади учени, те казват, е да де, но кой е този учен, който кара скъпа кола, има висок стандарт на живот, защо да се занимавам с наука точно аз.
Аз вярвам, че хората, които се занимават с наука имат малко по-различна ценностна система. И ако колата ми не е най-новата и модерна не влияе на моето самочувствие и удоволствие от това, което правя. И затова вярвам, че има млади хора, за които високият стандарт е цел в живота. И точно такива хора, те се отдават на научното поприще. Удоволствието, което можеш да получиш в едно откритие, което може и да не е от световно значение, малко, за деня, за седмицата, за месеца, е неразбираемо за широката публика. Но ученият има свой вътрешен свят, който е особено богат. Разбира се стандартът на живот трябва да бъде приличен. Ние имаме нужда от нашите културни нужди от това да си купиш хубава книга, да чуеш концерт и различни други хобита имат хората в науката. Но най-скъпата кола в никакъв случай не е нещото, към което човекът на науката се стреми. Повярвайте ми не само в България е така.
Много ми е интересно дали имате кумир в науката?
Като жена, разбира се М. Кюри е пример за подражание за всяка жена, която се е посветила на науката.
Тя ходи с радий в джоба, а вие?
Не, в днешно време имаме много строги мерки за безопасност на труд. Така, че това няма как да се случи. Но истина е, че отделяме повече време от стандартните 8 часа по всяко време на денонощието. Така, че да, отделеността на тази професия е много важна . Мисля, че и във вашата е така. Има толкова много професии. И лекарската и учителската…Изобщо тези професии, които са в служба на обществото, изискват и по-специална нагласа от тези, които го работят.
Много искам да отправя пожелание към българските деца – да растат здрави, щастливи и умни. Нека всички се стараем да запалваме в тях любовта към познанието!
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK