Еньовден е български народен празник, който се чества на 24 юни всяка година. Православната църква отбелязва на тази дата рождението на св. Йоан Кръстител.
Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце. Вярва се, че те са лековити.
Жените — баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са "77 и половина" — за всички болести и за "болестта без име".
Точно по изгрев всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.
„Момичетата се провират под венец, направен от 77 билки и половина, какъвто е обичаят. Провирането трябва да е три пъти. Това е периодът от годината, когато дните са най-дълги. Специално на Еньовден поверието е, че слънцето спира, започва да трепти и играе и започва пътя си към зимата“, каза етнологът Анелия Мулушева.
Вярва се, че преди да "тръгне към зима", слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада, е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.
На този ден слънцето поема пътя към зимата – денят постепенно става по-къс.
