Заради пандемията броят на напълнелите и затлъстели деца до 18 години се е увеличил значително, каза в интервю за БТА проф. Виолета Йотова, която ръководи Първа детска клиника в Университетската болница „Св. Марина“ във Варна.
Тя има придобити специалности по педиатрия и детска ендокринология и болести на обмяната. Специализирала е в Ротердам, Холандия и Единбург, Великобритания. От 2004 г. има и придобита квалификация по здравен мениджмънт.
По думите на Йотова е рано да се каже какъв е процентът на нарастване у нас, но в други страни вече са създадени симулационни модели и са правени проучвания, чиито резултати са "меко казано стряскащи".
„Родителите невинаги търсят помощ от експерти, като разчитат, че всичко ще се оправи от само себе си, но това е абсолютно погрешен подход“, каза специалистът.
Причините за настоящото увеличение на затлъстяването са много – от т.нар. хранене за успокоение, увеличение на броя на похапванията между храненията, намаление на физическата активност заради обучението онлайн.
„Много от родителите приемат, че апетитът трябва да бъде винаги задоволяван. Напомням за почитателите на поговорката, че апетитът идва с яденето – всеки допълнителен килограм мастна маса увеличава както него, така и храненето като количество. И обратно – за да се нормализира апетитът, трябва да се свалят килограми или поне да спрат да се качват“, обясни проф. Виолета Йотова.
Тя посочи един важен аспект на връзката затлъстяване-пандемия. По-тежко боледуване и по-висок риск от смърт са категорично свързани с налично затлъстяване.
„Това важи и за децата, които по принцип не бяха основен обект на коронавиурса. В страни с по-голям дял затлъстели деца, тежестта на инфекцията e по-изразена и смъртността е по-голяма. Нещо повече, наблюдава се отместване на кривата на смъртността към по-млада възраст в страните с по-голям процент затлъстяло население. За децата това е особено изразено сред популации с подлежащи хронични заболявания“, обясни специалистът.
Какви са препоръките, за да се избегне затлъстяването?
Съвременните препоръки за физическа активност в предучилищна и ранна училищна възраст са минимум три часа дневно, от които един час изразена активност (тичане, бърза игра), а за заседяло поведение (гледане на телевизия, телефон, игра на компютър и др.) – максимум един час дневно.
Тези препоръки се свързват с изискването за сън, което е от 10 до 13 ч. дневно – нощен и дневен сън заедно.
„Трябва да се има предвид, че голяма част от децата не желаят да спят през деня след едногодишна възраст. За тях трябва да се осигурява достатъчно нощен сън - например чрез привикване към по-ранно лягане. Ако децата не са се движили достатъчно и са закъснели с лягането вечер, те стават много агресивни, неспокойни, плачливи. Освен това доказано затлъстяват в много по-голям процент от останалите“, поясни проф. Йотова.
