Експеримент на bTV в лабораторни условия потърси отговор на въпроса какво има в хляба. На тест бяха подложени три от най-масово купуваните видове. След седмица на редица изследвания резултатите са вече готови.
Изследването обаче не може да бъде представително за целия пазар, защото в магазините има десетки видове хляб. В теста бяха включени хляб „Добружда”, по стандарт „България", който спазва специфична рецепта, и ръжен хляб. Показателите, по които бяха тествани продуктите са външен вид, сухо вещество, влага, шупливост и един от най-важните - съдържанието на сол. При черният хляб, разбира се, бяха потърсени и оцветители.
Резултатите не показаха отклонения. Съдържанието отговаря напълно на изписаното върху етикета от производителите, в състава на продуктите не бяха открити и Е-та. Въпросителните около качеството на хляба обаче остават.
След 5 дни на редица тестове, резултатите са категорични - нарушения няма. Черният хляб беше опитан на мирис и вкус. Това е един от начините да се усетят допълнителни примеси, като утайка от кафе например. „Беше извършено изпитване за изкуствени оцветители, за тях резултатът е отрицателен”, обясни д-р Йорданка Илиева, главен експерт в Столичната здравна инспекция.
Няколко дни след изтичане на срока на годност обаче изследваният хляб няма признаци, че е негоден - липсва плесен или мухъл. „Може би само защото е съхраняван в хладилни условия”, предположи д-р Илиева.
Съхраняването на хляб в хладилник не е само лабораторна техника. Много от потребителите нямат доверие в качеството на продукта и се презастраховат. „Като се извади от фризера и се сложи в тостера, за три минути става така, все едно току-що е изваден от фурната”, обясни потребителят Радослав Радев.
Лабораторните тестове са категорични - хлябът по стандарт отговаря на строгата рецептура. Потребителите лесно правят разлика между масовият хляб и този по БДС. „Това означава, че миксът от зърна на българска пшеница може да бъде по-разнороден”, обясни Марияна Кукушева от Федерацията на хлебопроизводителите в България.
Е-тата не са табу в хлебопроизводството, те са допустими, но не всички. „Допустимите Е-та са основно подобрители, които се влагат в брашното, от което ще бъде направен хляба”, обясни Светла Асенова от Агенцията по безопасност на храните. Производителят е длъжен да ги изписва върху етиката само в случай, че са останали и в крайният продукт.
За съжаление, резултатите от проверката не гарантират качеството на хляба, който консумираме. По данни на производителите контролът все още не е достатъчно ефективен и всеки втори хляб е произведен в сивия сектор. От Агенцията по храните обясниха, че хлебопроизводството е сред най-проверяваните сектори, но само в рамките на работния ден, а нелегалните действат основно през нощта.
Въвеждането на тайни агенти от агенцията вече даде първи резултат - след проверка на така нареченият „скрит клиент" е затворено предприятие за тестени храни в Хасково. Стоката - фиде, юфка и макарони е изтеглена от търговската мрежа.
