България е единствената страна в ЕС, чийто дефицит няма да надвишава 3% от брутния вътрешен продукт през 2020 г.

Това написа в профила си във „Фейсбук“ премиерът Бойко Борисов, цитирайки данните от есенната икономическа прогноза на Европейската комисия, която представи днес еврокомисарят по икономиката Паоло Джентилони.

Според данните БВП на България ще се свие с 5,1% тази година, но ще нарасне с 2,6% през 2021 г. и с 3,7% през 2022 г.

„Това е поредното потвърждение на думите ми от вчера, че ще изправя държавата след кризата“, написа Борисов.

Дефицитът в три четвърти от страните членки ще бъде 6% или повече, а във Франция, Италия, Белгия, Испания и Румъния прогнозите са за над 10%.

Рязък спад и постепенно възстановяване

Икономиката на България е белязана от неблагоприятното отражение на COVID-19. Мерките за ограничаването на пандемията се отразиха негативно върху пряко свързаните с тях сектори. Пострадаха разполагаемите доходи на домакинствата, а ограниченията доведоха до по-висок процент на спестяванията. По-ниската заетост и произтичащото понижено доверие на потребителите, свързани с втората вълна на пандемията, ще натежат в честното потребление. Намалената както настояща, така и очаквана в бъдеще активност, съчетани с по-голяма несигурност, накараха компаниите да отложат плановете за инвестиции. Тъй като се очаква тези фактори да останат в сила през цялата година, инвестициите ще продължат да бъдат намалени.

Износът рязко започна да спада през март. Признаци на възстановяване към пазарите в ЕС бяха регистрирани от май. Експортът за трети страни обаче не бе подобрен. Туристическите услуги спряха в периода април-юни. Подобряването след това е съвсем слабо. Втората вълна на COVID-19 ще повлияе отрицателно да възстановяването на износа през последното тримесечие на 2020-а и първото на 2021 г., прогнозира още ЕК.

Очаква се възстановяването да върне икономиката на предкризисното й равнище в края на 2022 г. И износът, и потреблението ще имат положителен принос за него през следващите две години в съответствие с развитието на външното търсене и трудовия пазар. За догодина се предвижда само частично възстановяване на инвестиционната дейност за сметка на все още голямата несигурност. Със силен ръст на инвестициите през 2022 г. заради подобрената цикличност се очаква икономическият ръст да бъде движен предимно от вътрешното търсене.

Пазарът на труда продължава бавното възстановяване

Процентът на безработицата значително се увеличи след избухването на COVID-19. Схемата на правителството да запазване на работните места помогна да се ограничи загубата им чрез намаляване на работните часове. Най-голяма загуба на работни места е регистрирана в хотелиерството и ресторантьорството. Част от уволнените работници не си потърсиха веднага работа, поради което се увеличи процентът на незаетите. След рязък спад през първата половина на годината очакванията са процентът на безработица да падне до 5,8 за цялата 2020 г. Очаква се частично възстановяване на заетостта през 2021 г. и процентите да паднат до 5,6. Въпреки влошените условия на пазара на труда се очаква компенсациите на глава да продължат да растат, макар и с по-умерени темпове. Това се дължи донякъде на увеличаването на заплатите в бранша, както и на минималните заплати и минималните осигурителни прагове.

Цените на услугите ще определят основната инфлация

Инфлацията на хармонизирания индекс на потребителските цени върви надолу от началото на годината заради намалените цени на горивата. Очаква се инфлацията да падне до 1,2% за тази година, а след това постепенно да се увеличава до 1,4% догодина и 1,8% през 2022 г. През следващите две години инфлацията ще бъде движена предимно от инфлацията в сферата на услугите, като ще продължи тенденцията на намаляване от последните години.

Бюджетната експанзия ще крепи доходите

България се изправя срещу пандемията от силна фискална позиция. Правителството въведе мерки като по-високо заплащане на медицинския и правоохранителния персонал, финансиране на социалните схеми с последици от близо 2% от БВП върху бюджета. Въпреки мерките и влошаващата се икономическа ситуация бюджетът в парично изражение остана с излишък за около две трети от годината. 

През 2021 г. се очаква бюджетен дефицит от близо 3% от БВП. Възстановяването ще се отрази положително на приходите. Много от мерките по разходите за запазване на работните места и подкрепа на доходите чрез увеличаване на заплатите и обезщетенията обаче ще имат отрицателно въздействие върху дефицита догодина. 

Очаква се държавният дълг да нарасне с повече от 5% и да достигне 25,75% от БВП през 2020 г. и 26,5% през 2021 г., преди да започне отново да намалява през 2022 г. С изключение на първичния дефицит и свиването на БВП увеличаването на дълга отразява и някои предохранителни държавни заеми съгласно новите тавани на дълга, установени от промените в бюджета миналото лято с оглед извънредната ситуация.