Еднократната помощ от 50 лева за родител, който отглежда у дома дете от 1 до 2 години, да се отпуска само при доходи под 350 лева на член от семейството. Това поиска вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Деяна Костадинова по време на днешното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).

Парите за тези помощи влизат в отпуснатите от служебния кабинет 41 млн. лева за най-уязвимите групи. Деяна Костадинова се съгласи с предложението на финансовия министър да има критерий по доход при определяне на целевите групи за отглеждане на дете. По думите й, семейства с доходи от 3000 - 4000 лева не подлежат на еднократно подпомагане.

Финансовият министър Калин Христов допълни, че не може да се обещае втори транш на средства, защото първо трябва да се види развитието на икономиката. „Развитието на Европа и на България не показва никакви сигнали за това страната ни да отчита успех”, коментира той.

В предложенията на работната група се включва и отпускане на еднократна помощ в размер на 50 лева за деца с трайни увреждания, както и отпускане на средства за финансиране на социалната услуга обществени трапезарии за периода от 1 май до 31 декември 2013 г.

Най-много средства от пакета от спешни мерки за най-уязвимите групи може да се насочат към активни програми и мерки на пазара на труда. Предлага се 30 617 604 лева да отидат към националните програми "От социални помощи към заетост", "Нова възможност за заетост", както и за насърчаване на работодателите да наемат безработни над 50-годишна възраст.

Размерът на „пасивните мерки”, които ще подпомагат най-нуждаещите се може да бъдат в размер на 10 500 000 лева и в тях влиза отпускане на еднократна помощ в размер на 65,72 лева за лица и семейства, на които е отказана целева помощ за отопление, заради превишаване на дефиринцирания минимален доход в размер до 10 лева. Право на тази помощ може да имат хора, които не са подали молби за еднократна енергийна помощ, но отговарят на това условие и сега ще могат да подадат.

От своя страна синдикатите коментираха, че няма да спрат да се борят за по-висока минимална работна заплата до края на тази година. Това коментира пред медиите Пламен Димитров, президент на КНСБ, след края на днешната среща на Националния съвет за тристранно сътрудничество. „Синдикатите ще продължаваме да насърчаваме финансовия министър Калин Христов да продължава да търси средства за социални помощи, като те трябва да бъдат насочени към пенсионерите и безработните”, допълни Димитров и отбеляза, че средства трябва да има и за насърчаване на младежката заетост. Той смята, че спешните социални мерки се опитват да потушат ”един голям социален пожар с капкомер”.

По време на тристранния съвет днес нямаше представители на четирите национално представителни работодателски организации. Те напуснаха заседанието като знак на протест заради закона за публичност на имуществото, както обявиха в понеделник. Организациите се обявиха против промените в закона, който ги задължава да обявят имущественото си състояние.

Промените в спорния закон бяха гласувани в последните работни дни на 41-вото Народно събрание и влязоха в сила в края на миналия месец.

В началото на заседанието днес бизнесът заяви, че ще сезира Конституционният съд. "С допълнението в закона се създават условия за натиск - и политически и криминален, няма аналог за подобни решения в други европейски държави", коментира Цветан Симеонов, председател на БТПП.

Работодателските организации ще сезират Конституционният съд. Същата стъпка ще направят и синдикатите. Те обаче остават в Тристрания съвет и ще подадат декларации за имуществото и доходите си.

"Надявам се, че след това ще млъкнат, защото в обществото се създава впечатление, че всички хора на публични постове са айдуци, разбойници и крадци. И априори приемаме, че нормални хора в тая държава няма", заяви Константин Тренчев от КТ "Подкрепа".

Преди да се разпадне тристранният диалог, работодателите подкрепиха пакета от спешни социални мерки.

Синдикатите ще настояват за втори пакет от мерки до края на април, в който да се включат пенсионерите с минимална пенсия, както и безработните с минимално обезщетение.

Напускането на работодателските организации значи, че ако всички промени, които се правят оттук нататък и засягат доходите на хората, няма да могат да се гледат в Тристраният съвет, което е задължително, за да се одобрят от кабинета. Практиката, особено по времето когато Дянков беше председател на съвета, показва, че промени се одобряват от правителството и без да се съгласуват със социалните партньори. Въпрос на това е дали някой ще атакува такъв подход в съда.