Читалището в град Шипка се руши вече 30 години. Красивата сграда се е превърнала в паметник на разрухата, но снимки в социалните мрежи събудиха интереса за нейното възраждане. Защо тази красива сграда е в трагично състояние?

В читалище „Светлина” в момента се влиза от разбития прозорец в лявата част на сцената. Централният вход е закован.

Половината живот на Христо Тъпанов минава в тази сграда и през парадния вход. Днес той е на 85 години, но трябва да мине през прозореца вляво. Бил е 10 години председател на читалището, после актьор в трупата и майстор на декорите.

Разказва, че в залата е царял живот, долу е имало 250 места, а горе – амфитеатрално 50 места. Сега му се плаче, като гледа разрухата.

Строежът на залата започва с доброволни дарения и доброволен труд на хората от Шипка. Завършва по царско време – през 1934 година. Централният вход е готов по оригиналния проект през 50-те години. За това време обаче в читалището грейва и първият прожекционен киноапарат.

Първият прожектиран там филм е бил „Цигански табор”, спомня си Христо.

Пред очите на Стефка, Здравка и Илияна още са плюшените завеси на сцената, полилеите и пълната зала. В най-добрите години читалището има 11 самодейни състава.

Здравка е една от потомките на Христо Караджов – основател на читалището още през 1861 г., и не може да си обясни как хората са успели да бъдат единни по време на робството, а сега да не успяват да съхранят ценното, което са съградили.

Илияна е била дълги години библиотекар и след промените в началото на 90-те е видяла в какво се превръщат мечтите. Всичко там повтаря класическата схема на безстопанственост и разграбване.

„Като дойде демокрацията, хората станаха по-лоши. Борили сме се да спасяваме имуществото – с една количка на единия ден 8 часа пренасяме, на другия ден през нощта крадците крадяха. Бяха окрадени и ключовете, и кабелите”, разказа Христо Тъпанов.

Кметът на подбалканското градче Шипка – Василка Панайотова, ни показва проект, подарен през 2016 г.

С него читалището отново може да върне блясъка си.

"Тази сграда е под шапката на Министерството на културата. Безплатният проект, който получихме, дарихме на ръководството и настоятелството на читалище „Светлина”. Те трябваше да почукат в Министерството на културата и да заявят, че имаме изготвен проект, да търсят форми и начини за финансирането му”, заяви Василка Панайотова.

Самото читалище не е преставало да функционира, дори по време на Освободителната война. Тогава цялото село Шипка е изпепелено, оцелява само църквата и сградата на училището, което дава живот на читалището.

Днес всичко се намира в сградата на същото това училище, което спасява книгите и картините от красивата сграда. Всичко обаче е в насипно състояние по подовете и заплашено от влага и мухъл.

Докато се съберат доброволци или пари за ремонта, докато сградата се върне за истински живот, може би ще минат години. Дотогава всичко там ще прилича на сцена за някой нискобюджетен екшън и ще бъде символ на разрухата.

За Христо това обаче ще е символ на детството, миналата младост и ще му напомня сюжета на италианската класика "Ново кино "Парадизо", но по български.

Единственото запазено нещо там е надписът „Постоянството постига идеята”. Днес единственото постоянно нещо в читалището е разрухата.

От Министерството на културата излязоха със становище по въпроса. В него се казва, че старата сграда на читалището няма статут на недвижима културна ценност и е частна общинска собственост.

„От повече от 20 години тази сграда не се използва по предназначение, а читалището развива дейността си в друга. Министерството на културата няма правно основание или програма, по която да финансира капиталови ремонтни дейности на читалищата”, посочват от ведомството.

Темата продължава утре сутрин в "Тази сутрин" по bTV, когато гост ще бъде министър Боил Банов.