Един осъден коментира промените в Наказателния кодекс. Иконописецът Йордан Опиц застава пред камера за първи път, от влизането си в затвора, където излежава присъда за убийство на крадец.
В законите има правила, които пазят крадците, твърди Йордан Опиц. Според него е важно експертите да уточнят изрично какво означава неизбежна самоотбрана и кога един човек се превръща от жертва в престъпник.
„Щом присъдите са в името на народа, нека попитат народа - дали да се промени тоя член от закона. Дали някой може да влезе в дома ти, да те пребие, да те убие, както стана навръх Нова година със свекървата на Нели Куцкова. Законът тях ги пази в момента. Ще знае - влезе, ще вземе, ще пребие някой и ще си мисли - и да ме хванат, ще ме пуснат”, казва Опиц.
Той е осъден за това, че застреля 26-годиншен крадец с няколко присъди и над 90 криминални регистрации. Осъденият иконописец се е примирил с битието си на затворник и не е спрял да рисува. Признава обаче, че първите му дни зад решетките са били страшни.
„Не знаех къде съм. Бях като повредено торпедо. Накъде ще тръгна, никой не знаеше. И сам аз не знаех. Някъде два месеца изкарах така. Да не дава Господ човек да влиза тука. Не за друго - психически човек трябва да издържи. Много трудно ми беше. Даже пред ваши колеги и пред вас също бях казвал, че няма да оживея. Е, оживях.И знаете ли колко е болно? Като си спомня, като се върна назад в годините - спомняте ли си Юлиус Фучик, големият чешки писател? Репортаж, писан с примка на шията. Аз какво да кажа за моите икони? Икони, рисувани с белезници на ръцете! Това ми е болката”, споделя още иконописецът.
Докато е в Казичене, Йордан Опиц се спасява с рисуване от тежките мисли и е изографисал параклиса в двора. Казва, че не брои дните си зад решетките, защото няма къде да се върне. След приключването на делото е останал без дом заради кръвнината, която трябва да плати на семейството на убития.
