Израснал в крайна бедност, като ученик преписва на ръка учебници, но завършва с отличие – това е историята на Пламен Анчев, който два пъти е отличен с приза „Достойните българи“. Мъжът работи с деца с тежки заболявания, а сега чете приказки на хора с умствена изостаналост в дома в Качулка.
Пламен Анчев е роден в Котел. Не познава баща си, няма братя и сестри. Живее с майка си в схлупена стаичка с пръстен под. Години след загубата ѝ, Пламен се връща в родния си дом. „Това беше стаята, в която израснах, леглото ми беше до пътя. Една малка масичка с едно столче, нямах бюро, на леглото лежах и четях“, казва той.
Майката работи, но преживяват трудно. Въпреки това Пламен е отличен ученик и от настоятелството му отпускат пари за учебници, но 16-годишното момче е изправено пред тежък избор.
„Исках да си купя учебници, но нямахме какво да ядем и накупих храна за майка ми и за мен“, спомня си Пламен.
Така, за да може да учи, започва да преписва учебниците на ръка. Прави го цяло лято, докато другите деца играят. Преписва уроците по всички предмети за девети, десети и 11 клас и завършва с отличен. За усилията си да получи знания въпреки трудностите през 2003 г. година става част от „Достойните българи“.
Завършва Великотърновския университет и започва работа като възпитател в Дома за деца в Медвен, а сега е трудотерапевт в Дома за хора с умствена изостаналост в Качулка, където всеки ден чете приказки.
Пламен намира призванието си в това да помага на другите и не забравя тези, които му подават ръка в детството.
Получава наградата „Достойните българи“ и тази година.
