История за душата на едно пиано. Дора Делийска е млада българка, доказала таланта си на пианист пред целия свят. От 17 години живее във Виена, но преди няколко дни се връща в родния Плевен.
Дора Делийска избира да върви по един от най-трудните пътища – този на музиканта. Връзката и с пианото започва, когато е едва на 5. И това е началото на една голяма любов.
Според нея си заслужава човек да се отдаде на такъв тип професия, ако го иска наистина.
На сцената на плевенския драматичен театър, Дора открива магията на музиката.
„Идвах тук на репетиции с майка ми Ваня Делийска. Тя пееше тогава в плевенската опера. Всъщност тук се запознах не само с музиката, но и със сцената. За мен това беше отключващо – този свят. То е като магия – това, което се случва на сцената. И го осъзнах като много малка и винаги ме е привличало. Просто осъзнах, че това е мястото, на което искам да бъда”, казва тя.
За свой партньор на сцената избира пианото. Категорична е, че с пианото се чувства най-комфортно и интимно. С него сме си в един наш свят на сцената. И като концентрация е най-ясно за публиката, мога да кажа какво чувствам.
„По някой път съм му ядосана, по някой път ме радва, по някой път ме изнервя, по някой път ми липсва. Абсолютно всички емоции на взаимоотношения. И изисква страшно много дисциплина поддържането на тази връзка”, коментира пианистката.
За да подчини черно-белите клавиши на пръстите си се научава на концентрация и пълен контрол върху емоциите. Но признава, че понякога потъва в музиката.
Душата на едно пиано връща Дора Делийска в родния Плевен. По неясни стечения на обстоятелствата, през 80-те години в плевенския театър попада един уникален роял.
„Това е една много специална марка – Империал. Специфичното за нея са допълнителните клавиши, които са изцяло черни. Самите струни са по-дебели. Тяхната вибрация влия на останалите струни. И това го прави много специален, много нежен инструмент”, коментира Дора.
Сибрен фан Хох връща към живот старите рояли от 20 години. Той посочва, че разликата между Бйозендорфер и други инструменти е, че е пианото е направено на принципа на звуковата кутия. Това значи, че целият инструмент е направен от едно и също дърво. Това пиано е много голямо, и звуковият му пулт е също толкова голям – това му придава специфичен характер.
След като сбъдне мечтата си - да свири на реставрирания роял пред плевенска публика, Дора ще се върне във Виена. Избира столицата на изкуството и класическата музика за свой дом преди 17 години.
„Класическата музика за много млади хора е скучна. А тя не е скучна! Тя е просто по-трудна за възприемане. Но когато човек я разбере, когато я слуша малко повече време, когато вникне в дълбочината – там вече става много интересно. Силата на класическата музика е провокацията на емоциите. По какъв точно начин става – това е неясното и това е интересното, магическото, и това е нещото, което привлича и би трябвало да привлича повече хора”, заявява тя.
Сцената е сцена - независимо в кой край на света се намира. Но където и да е, Дора не забравя да погледне назад. България е в сърцето ми, казва тя, в съзнанието ми такава, каквато ме е отгледала, по начина, по който ми е повлияла – всичко това за мен е България.
