„Съществува тенденция българските забележки към македонските учебници да бъдат конкретизирани в духа на техния наратив и той да бъде наложен като единствен”. Това заявява ръководителят на екипа на С. Македония в Съвместната българо-македонска комисия по историческите въпроси проф. Драги Георгиев в интервю за „Дойче веле“.

Основният проблем, според Георгиев, е голямата разлика в подхода към тълкуването на историческите процеси, събития и личности, както и подхода към виждането и съставянето на препоръките за учебниците.

Като пример за това македонският историк дава дебата за цар Самуил, за когото македонската страна излязла с „тезата за мултиперспективност, която дава възможност на учениците да развият критично мислене”.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Казусът с личността на цар Самуил в работата на комисията беше коментирана и от един от българските представители - доц. Наум Кайчев, в „Тази сутрин“.

По неговите думи македонските колеги са го „изненадали с формулировки“, че Самуил „може да бъде владетел на една държава, която да не е нито българска, нито византийска“, а някои са говорили за „три теории - българска, македонска и държава на някакви неидентифицирани славяни“.

На българското искане да предложат доказателства за твърденията си в изворите, те не са показали такива.

Според Драги Георгиев използването на термина „обща история”, който не е определен в самия Договор за приятелство и добросъседство, се е превърнал в основна пречка в работата на комисията по история.

По неговите думи става въпрос за едностранно тълкуване, че това всъщност означава история на един народ, т.е. българския, започвайки от IX век и стигайки до 1944 г.

Такова тълкуване е неприемливо и затова е необходима открита дискусия, за да се разясни значението на термина. Разбирането и тълкуването не може да бъде извън рамките на съвременните подходи за прочит на миналото, смята председателят на екипа от С. Македония в Смесената комисия по исторически въпроси с България.

Повод за неговото изказване е упрекът на председателя на българския екип на комисията проф. Ангел Димитров, че македонската страна не приема двустранния договор в частта, която формулира работата на комисията и по-специално, че отхвърля дефиницията „обща история”.

„За съжаление, от доста време подобни обвинения са част от всяко изказване на нашите български колеги и това се превърна в практика, която непрекъснато подкопава взаимното доверие”, смята Драги Георгиев.

Ако няма напредък в работата, вината се прехвърля върху македонската страна, което само показва специален подход с предварително определена цел – налагане на един наратив върху друг, казва Георгиев.

Македонският историк смята, че липсва подходът, съобразен с положителния европейски опит, който ще позволи равноправна дискусия с опит да се разбере гледната точка на събеседника.

В интервюто Георгиев казва, че лично той няма проблем с използването на термина „обща история” не само по отношението миналото на Македония и България, но и по отношение на други народи на Балканите и извън тях.

Много народи в определени исторически периоди имат обща и преплетена история със своите най-близки съседи, каза пример за това са „народите в рамките на бивша СФРЮ, които имат повече от 40 години обща история”, а за обща история между Македония и България може да се смята периодът на отоманското господство, който е такъв за много народи, които влизат в състава на Османската империя, коментира Георгиев.

Елементи от съвместна история може да се открият и в периода, когато България се отделя като княжество от Османската империя, а Македония остава в границите ѝ. Такива са „български институции (екзархийски училища и църкви) на територията на османска Македония, в които са работили и чрез които са действали македонските революционери, влиянието на българското национално революционно движение и не само на българското върху македонското, помощта на българската държава, оказвана на македонското население след илинденския период, революционната организация и други, дават възможност за използване на този израз”, казва Георгиев.

Терминът „обща история” не трябва да се използва като концепция, която отразява историческите процеси, съвместните контакти и влияние между нациите и другите групи и общности „и с които наистина ще сближим наратива и вижданията си за миналото, а не да го използваме за вулгарен политически инструмент за доказване на „исторически истини“ и придаване на легитимност на митологизираните представи за нашето минало през призмата на настоящето”, смята македонският историк.

Въпреки различията с българския екип, Георгиев смята, че работата на комисията следва да продължи. Според него, дебатите в двете общества по теми, за които преди няколко години изобщо не се е говорило, са един от положителните резултати в работата на комисията.