„Съществува тенденция българските забележки към македонските учебници да бъдат конкретизирани в духа на техния наратив и той да бъде наложен като единствен”. Това заявява ръководителят на екипа на С. Македония в Съвместната българо-македонска комисия по историческите въпроси проф. Драги Георгиев в интервю за „Дойче веле“.
Основният проблем, според Георгиев, е голямата разлика в подхода към тълкуването на историческите процеси, събития и личности, както и подхода към виждането и съставянето на препоръките за учебниците.
Като пример за това македонският историк дава дебата за цар Самуил, за когото македонската страна излязла с „тезата за мултиперспективност, която дава възможност на учениците да развият критично мислене”.
Казусът с личността на цар Самуил в работата на комисията беше коментирана и от един от българските представители - доц. Наум Кайчев, в „Тази сутрин“.
По неговите думи македонските колеги са го „изненадали с формулировки“, че Самуил „може да бъде владетел на една държава, която да не е нито българска, нито византийска“, а някои са говорили за „три теории - българска, македонска и държава на някакви неидентифицирани славяни“.
На българското искане да предложат доказателства за твърденията си в изворите, те не са показали такива.
Според Драги Георгиев използването на термина „обща история”, който не е определен в самия Договор за приятелство и добросъседство, се е превърнал в основна пречка в работата на комисията по история.
По неговите думи става въпрос за едностранно тълкуване, че това всъщност означава история на един народ, т.е. българския, започвайки от IX век и стигайки до 1944 г.
Такова тълкуване е неприемливо и затова е необходима открита дискусия, за да се разясни значението на термина. Разбирането и тълкуването не може да бъде извън рамките на съвременните подходи за прочит на миналото, смята председателят на екипа от С. Македония в Смесената комисия по исторически въпроси с България.
Повод за неговото изказване е упрекът на председателя на българския екип на комисията проф. Ангел Димитров, че македонската страна не приема двустранния договор в частта, която формулира работата на комисията и по-специално, че отхвърля дефиницията „обща история”.
„За съжаление, от доста време подобни обвинения са част от всяко изказване на нашите български колеги и това се превърна в практика, която непрекъснато подкопава взаимното доверие”, смята Драги Георгиев.
Ако няма напредък в работата, вината се прехвърля върху македонската страна, което само показва специален подход с предварително определена цел – налагане на един наратив върху друг, казва Георгиев.
Македонският историк смята, че липсва подходът, съобразен с положителния европейски опит, който ще позволи равноправна дискусия с опит да се разбере гледната точка на събеседника.
В интервюто Георгиев казва, че лично той няма проблем с използването на термина „обща история” не само по отношението миналото на Македония и България, но и по отношение на други народи на Балканите и извън тях.
Много народи в определени исторически периоди имат обща и преплетена история със своите най-близки съседи, каза пример за това са „народите в рамките на бивша СФРЮ, които имат повече от 40 години обща история”, а за обща история между Македония и България може да се смята периодът на отоманското господство, който е такъв за много народи, които влизат в състава на Османската империя, коментира Георгиев.
Елементи от съвместна история може да се открият и в периода, когато България се отделя като княжество от Османската империя, а Македония остава в границите ѝ. Такива са „български институции (екзархийски училища и църкви) на територията на османска Македония, в които са работили и чрез които са действали македонските революционери, влиянието на българското национално революционно движение и не само на българското върху македонското, помощта на българската държава, оказвана на македонското население след илинденския период, революционната организация и други, дават възможност за използване на този израз”, казва Георгиев.
Терминът „обща история” не трябва да се използва като концепция, която отразява историческите процеси, съвместните контакти и влияние между нациите и другите групи и общности „и с които наистина ще сближим наратива и вижданията си за миналото, а не да го използваме за вулгарен политически инструмент за доказване на „исторически истини“ и придаване на легитимност на митологизираните представи за нашето минало през призмата на настоящето”, смята македонският историк.
Въпреки различията с българския екип, Георгиев смята, че работата на комисията следва да продължи. Според него, дебатите в двете общества по теми, за които преди няколко години изобщо не се е говорило, са един от положителните резултати в работата на комисията.
