Връщаме се отново към тъжната годишнина от гибелта на Васил Левски с разказ за любимото песнопение, което е изпълнявал като дякон Игнатий – „Достойно ест“.

„Достойно ест“ се изпълнява за първи път през 10-и век в Света гора, в килия с български монаси.

„Съвсем естествено е след като Левски, йе- родякон Игнатий, е бил духовник, да е обичал това песнопение, защото няма християнин, който да присъства в храма и да не запленен от текста и от мелодията на тази молитва“,  казва иконом Методи Корчев от храм Св. Николай Мирликийски във Връбница.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Песнопението е открито в сборник на Неофит Рилски в Рилския манастир преди 41 години от диригентката на хора на Класическата гимназия.

иконом Методи Корчев
Снимка: bTV

„До ден днешен нашите момчета изпълняват това песнопение не само като вариант, който Левски е пял, но и като песнопение, което смятам, че той е свързвал със своята майка – един от най-важните образи в живота му, защото „Достойно ест“ всъщност е хваление за Богородица“, казва Даниел Иванов, ръководител на хора и преподавател по музика в НГДЕК.

Става въпрос за Богородица, за родителската фигура, за косата която майката съхранява и до ден днешен е символ на Апостола и единственото запазено от него, казва ученикът Максим Павлов.

„Може би вярата му е подпомогнала да търси идеята за свободата да помогне на своето отечество“, смята Божидар Власов, също възпитаник на гимназията.

Даниел Иванов, ръководител на хора и преподавател по музика в НГДЕК
Снимка: bTV

„Това, което мога да кажа е, че той е знаел наизуст цялата литургия, той е пеел много, изпълнявал е църковната музика, защото в нея е намирал опора и по-различна духовна връзка със своите съратници. Примери намираме пътувайки из Българи и изследвайки Апостола чрез църковните песнопения, които откриваме и записваме, намираме сведения от хората какви песнопения той е изпълнявал, как ги е изпълнявал“, обяснява Даниел Иванов.

Васил Левски хвърля расото на Великден 1864 г. За църквата обаче остава монах.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK