Продължава борбата с огненото бедствие в Малешевската планина, както и в планината Славянка.

Хората, евакуирани от селата в община Струмяни, все още не могат да се върнат по домовете си, а други – от съседните населени места, наблюдават с тревога посоката на огъня и са в готовност за евакуация, ако ситуацията се усложни.

На 50 километра югоизточно от там – на българо-гръцката границата, пожарът прехвърли граничната бразда и вече бушува на 250 метра на наша територия.

Продължава борбата с пламъците и в съседна Северна Македония, където през последните дни бяха регистрирани рекорден за страната брой огнища.

След евакуацията на с. Кърпелево, в съседното с. Каменица всички са притеснени.

„Притесняваме се. Кой няма да се притеснява?! Всеки нормален човек ще се притесни. Ами, ако дойде и запали къщите, всичко ще изгори. Вода нямаме, как ще гасим?!“, уплашена е Добринка от с. Каменица.

Снимка: bTV

„Ами, ще бягаме, какво да правим?! Там няма да стоим, ще изгорим“, разсъждава Божин от с. Каменица.
Минутите след началото на бедствието са още по-кошмарни за хората от с. Цапарево, които вчера напуснаха домовете си.

 

„Просто нищо не се виждаше от самия пушек, но се виждаше как огънят пълзи от бор на бор, как се предава нагоре. След това дойде полицията и ни предупредиха да съберем кой каквото може и да се евакуираме. Дадоха ни 5 минути“, спомня си Роза Гоцева от с. Цапарево.

Жената и съпругът ѝ дори не се замислили, когато им казват, че ги евакуират.

„Ние се изплашихме, дори къщата не си заключих, всичко ми е отворено“, признава Роза Гоцева.

Снимка: bTV

„Аз съм трудноподвижен, но момчетата – полицаите, ме смъкнаха на улицата. Много съм доволен за всичко. И тук ни настаниха – удобно е, преудобно даже“, споделя Тома Гоцев от с. Цапарево.

Въпреки, че са добре в туристическата база, в която са настанени, семейството брои часовете до завръщането си е дома.

„Чакаме с нетърпение да се приберем, да си идем, понеже имаме две-три кокошчици, котенце си имаме с малки котета, градинка имам“, обяснява Роза Гоцева.

Горските служители участват активно в гасенето на пожара над селата. Те се тревожат не само за хората, но страдат и за унищожената гора, чието възстановяване ще отнеме много време.

„Сама за десетилетия. Ако и помогнем, може и по-бързо. Мъка е това за горските. Нищо друго“, споделя инж. Росен Янев, директор на ДГС-Струмяни.

„Виждате, все още има върхови пламъци надолу, но те са вътре в самата площ. Продължаваме да обливаме, за да се потушат нещата и да не може да премине фронта на пожара през изградените просеки, които направихме с булдозера“, казва инж. Петко Ангелов, началник отдел „Опазване на горските територии“ в ЮЗДП.

Ситуацията с пожарите в Югозападна България коментираха и от служебния кабинет.

„Няма как да не споменем и помощта, която се оказва по механизма за гражданска защита на ЕС – и вчера, и днес. Има два самолета от Франция. Виждате, че няма страна, която да се справя сама с такъв размер на бедствието“, обясни служебният премиер Димитър Главчев.

Стана ясно обаче, че България има крещяща нужда от самолет за пожарогасене, както и от хеликоптери, които да се зачисли на МВР.

И днес пътищата до двете евакуирани села останаха затворени, охранявани от полиция.