Българското „да“ за начало на преговори за присъединяване на Северна Македония и Албания към ЕС дойде с 4 условия, гласувани в пленарната зала от депутатите ни.

Северна Македония ще трябва да изпълни тези условия в допълнение на ангажиментите, предвидени в т.нар. френско предложение и двустранния правителствен протокол.

Първо - да гарантира вписването на българите в Конституцията на Северна Македония там, където са споменати други народи и на равна основа с тези народи, които на практика създават съвременната македонска държава.

Второто – в документите да стане ясно, че нищо в процеса на присъединяване на РСМ в ЕС не може да бъде тълкувано като признание от България на съществуването на "македонски език".


Трето, да се дадат гаранции, че добросъседството остава хоризонтален критерий до края на преговорите на Скопие за еврочленство, което означава, че всички изисквания ще трябва да бъдат изпълнявани от първия до последния ден на процеса по присъединяване, а за реалния напредък Еврокомисията регулярно ще информира Евросъвета.

Четвърто, периодичният преглед на изпълнението на договора за добросъседство със Северна Македония трябва да бъде оповестяван и в рамките на преговорния процес.

"Решението на Народното събрание е крачка в положителна насока и при сега съществуващата международна обстановка, в целия международен контекст, и най-вече това, което се подава от страна на председателството на ЕС, според мен е най-адекватният ход на нашата държава, макар и предприет в последния момент". Това каза за bTV доц. д-р Наум Кайчев, ръководител на катедра в СУ „Св. Климент Охридски“, бивш български консул в Битоля, както и член на съвместната историческа комисия между България и Северна Македония.

По думите му биха могли да се откроят някои разлики в сравнение с Рамковата позиция от 2019 г., но те са относително малки.

„От друга страна по този начин българските очаквания, българските критерии се издигат на едно по-високо общо европейско равнище, защото вече неведнъж беше изтъквано, че предложението на председателството на Европейския съюз е много сериозно и посреща и включва редица наши очаквания и виждания“, допълни той. 

„Според договора за добросъседство се предвижда, по член 12 от него, работа на междуправителствена комисия, която всяка година да преглежда изпълнението и да дава насоки, пътна карта, за приложението на договора, и е много ключово, че в предложението на френското председателство на Европейския съюз е включен не само договорът, но и протоколите от заседанията на тези комисии. Вече имаше една такава през юни 2019 година и сега предстои подписването на втори такъв протокол. И в този протокол именно са разписани конкретните крачки и стъпки по прилагане на договора, включително по отношение на нашата съвместна историческа комисия“, отбеляза доц. Кайчев.

Гледайте целия разговор във видеото.