Зад действията на Доган се крие неудовлетвореност от състоянието, в което се намира партията, която той е създал и ръководеше повече от 20 години. Това недоволство обикновено се персонализира в лицето на лидера, който е в момента – Лютви Местан. Той допусна сериозни политически и изборни грешки, поради което и резултатите на последните избори за ДПС бяха незадоволителни, каза в предаването „Тази сутрин” проф. Димитър Иванов и допълни:

"Очевидно Доган се връща в голямата политика, след като с един замах може да реши такъв важен въпрос със смяната на лидерството в може би най-дисциплинираната партия в България, значи той не е излизал от политиката. Дали ще съвпадне неформалното му лидерство с формалното, дали ще ги слее в едно – не зная".

Има условия Местан да бъде разследван за държавна измяна. Дали има държавна измяна или не - е друг въпрос, но аз бих препоръчал на хората, които отговарят за този сектор на българската правозащитна система, да се заемат с този проблем за по-скорошното му изясняване, каза още Димитър Иванов.

Обръщението на Доган беше не само към Местан. Това обръщение с анализа, който той направи, беше към българския политически елит. Лидерите на другите политически партии с едно малко изключение в първия момент на Радан Кънев, никой от политическите лидери не взе отношение, коментира проф. Иванов.

"Има достатъчно косвени белези, които говорят за определени обвързаности на Лютви Местан с турски държавни дейци.

Белезите са много и най-различни - от крайната му на моменти истерична пронатовска и проатлантическа позиция, която той под път и над път заявява, и когато вместо да даде на някого политическо обяснение на действията си – той замества тези обяснения с клишета в полза на евроатлантизма, дори от сорта, че ДПС е единствената евроатлантическа партия в България, което е смешно, толкова смешно, че даже несериозно.

По-важното са личните отношения с турски държавници, които надхвърлят нормалните, естествените, а и търпимите граници за един национален политик", допълни Димитър Иванов.

Според него не става въпрос само за държавни тайни: 

"Тук става дума по-скоро за едно политическо влияние, тук става дума за въвеждане в политическия живот на държавата на една чужда държавно-политическа концепция, каквато е тази на Давутоглу за неосманизма. Това е опасността.

Българските турци са компактна маса и исторически те са манипулируеми. Те са свикнали да слушат своите лидери, при тях е съвсем естествено лидерът на общественото мнение – в случая лидерът на политическата партия, да формира цялостната концепция за развитие на общността, на етноса.

Това, което се случва и което се повдига в българското общество не е за първи път. Това е за пореден път в последните 100 години, в последния един век. Още от Балканските войни досега, повече от 100 години вече, ние периодически имаме проблеми с определени аспирации на турската държава, на турски правителства, на отделни турски държавни дейци, към части от българската територия , към части от българското население".

Като пример Иванов посочи създаване на структури, създаване на пропагандни групи, разпространение на печатни материали, поддържане на тезата за майката-родина Турция, която е майка родина на това население.

Време е да се създаде една неправителствена българо-турска организация, гражданско сдружение, която да работи за развитие на българо-турските отношения на нова плоскост в съвременния свят.

При Местан критичната ситуация е паниката, в която е изпаднал и някакъв имагинерен страх, който той изпитва неизвестно от какво. Той е ходил в турското посолство и това е вторият тежък гаф, който той допусна след декларацията.

Той сам признава, че е отишъл там да се крие. Представяте ли си колко е нелепо – български гражданин, български политически деец, български лидер да отиде да се крие в посолството на чужда държава и то най-малкото казано държава, с която ние имаме исторически спорове по ред въпроси".

Според Димитър Иванов Местан не може да създаде паралелна структура:

„Лютви Местан няма потенциал за самостоятелна политическа работа. Той се издигна и показа определени качества единствено под егидата на Ахмед Доган. През цялото време той светеше с отразената светлина на Доган, той повтаряше неговите тези, доразвиваше ги, даже до степен на коленопреклонност към неговия авторитет. Сега изведнъж олеква. Би трябвало да запази достойнство, би трябвало да се държи като мъж, който разбира, че няма нищо вечно в политиката".

Крайно недопустимо е в международната практика е един министър-председател да се обажда на друг министър-председател и да го моли да вземе определена политическа позиция по проблеми в трети политически субект. Става въпрос за разговора на Бойко Борисов с Давутоглу и натиска, който той, по признание на Борисов, му е оказал да вземе страната на Местан. Това още един път показва колко е правилно решението на Ахмед Доган.

Турция ни притиска и ще продължи да ни притиска, тя има голямо желание да бъде ментор на България, но ние не сме съгласни и Доган го показа, смята проф. Иванов.