Бивши възпитаници на домове за деца, лишени от родителска грижа, искат да се откажат от българското си гражданство. Причината е, че държавата според тях е забравила за проблемите им. Живеят на улицата и нямат работа.
Първият дом на Горан Горанов е кофа за боклук в Лом. Родителите му го оставили там веднага след раждането му преди 28 години. Грижата за него поема държавата докато навърши пълнолетие. 10 години след него младежът е сам.
„Сега на улицата преживявам като почиствам стъкла. През зимата ако замръзнеш и си отидеш от този свят, Божа работа е всичко”, казва Горан.
Една от възможностите за младежите, които напускат институцията, е да бъдат настанени в така наречените защитени или наблюдавани жилища. В "Шарената къща" към Българския младежки червен кръст живеят 10 младежи до 25 години. Могат да останат най-много година.
Дарин Йорданов е един от обитателите на жилището. Той казва, че е научил да е самостоятелен, търпелив, да се бори.
През 2010 г. беше приета национална стратегия за деинституционализация. Оттогава са закрити 27 дома за деца от 3 до 18 години, но продължават да съществуват други 53. До 2025 г. всички трябва да бъдат закрити.
Държавата не предлага преференции за работодателите, които наемат младежи от институциите. Те могат да кандидатстват по всички мерки за заетост, на които отговарят.
