По данни на Световната здравна организация за 2019 година 30% от населението по света има слухови проблеми. В България са 400 хил. души, от които около 40 хил. са деца. От 1 до 3 деца на 1000 се раждат със слухово увреждане, затова е много важно да има прецизен преглед на новородените.
Първата кохлеарна имплантация в България е направена преди повече от 20 години в Университетската болница „Царица Йоанна-ИСУЛ“. В момента в България има 4 центъра за кохлеарна имплантация – два в София, един в Стара Загора и един в Пловдив. Към момента поставянето на кохлеарни импланти у нас се поема от Здравната каса.
В световен мащаб днес кохлеарната имплантация се смята за рутинна процедура. Лекарите обаче акцентират колко е важна рехабилитацията след това – малките пациенти да се научат да чуват и говорят. И колкото по-малки са децата, толкова по-успешна е рехабилитацията.
Какви са стъпките за един родител, когато разбере, че детето му има проблем със слуха, споделя Таня Димитрова, дългогодишен слухово-речев консултант към ВМА.
"Пътят е още от родилния дом, когато се прави скрининг на новороденото още първия или втория ден след неговото раждане. Този скрининг е страшно елементарен като технология и като изпълнение и не е нужно човек със серозна специалност – всяка сестра, акушер или който и да е, би могъл да го извърши. Това скирнингово тестване дава – чува или не чува. Ако има проблеми със слуха, те не могат да бъдат точно определени, но все пак това ще е една червена лампа за родителя, за специалистите да проследят този проблем, който първоначално е възникнал", обяснява Таня.
Нейното мнение на специалист е, че каквото и да изберат родителите за своето дете - слухов апарат, кохлеарен имплант или жестов език, интерграцията в ранна възраст е нещото, което е на-добро за него: "Основните три училища са в София, Пловдив и Търговище. Те са специализирани и обхващат всички възрасти – и детска градина, училищна възраст до горен клас. Личното ми мнение е детето поне да опита в масова среда. Разбира се, има ситуации, в които нарушението не е само едно или са редица причините, поради които няма как да се случи това. Но за мен по-добрият вариант е масово училище. Защото така или иначе на детето ще му се наложи да се бори с големия свят, да може да свиква с това, че не винаги ще разбира, че ще се наложи да се научи да чете по устни".
След като детето е диагностицирано и вече е сигурна процентността на слухова загуба, това, което препоръчва Таня Димитрова, е, ако могат родителите да намерят други семейства в същата ситуация.
"По отношение на институции е ясно - казва още тя - да потърсят центрове най-близо до тях, където работят с логопеди, слухово-речеви рехабилитатори. Това са хората, които ще им кажат на какъв етап са в момента и какво трябва да направят, за да наваксат, чисто образователно".
"За мен този сензитивен период до шестата-седмата година на детето е от абсолютно значение за неговия бъдещ успех и развитие. Дали той ще се подпомага с имплант, слухови апарати или с жест, няма никакво значение", смята специалистът.
Историята на едно 3-годишно момиченце от Царево, което отскоро е с кохлеарен имплант и вече е извървяло част от пътя, описан от Таня Димитрова, можете да научите от Ladyzone.bg:
