Депутатите събраха кворум от първия път, за да започне извънредното пленарно заседание. Те разискват отпадането на машинното гласуване за предстоящите местни избори. Промяната бе предложена от ГЕРБ в началото на миналата седмица в съответствие с анализа, обявен от ЦИК на провелото се машинно гласуване на изборите за Европейски парламент.
Според доклада на Централната избирателна комисия машинното гласуване е неоправдано скъпо. Цената за един глас с него е 59 лева, а с хартиена бюлетина е 0,77 лева за глас. Отбеляза се, че цената ще бъде значително по-висока при избори за общински съветници и кметове, за които се предвижда да се гласува машинно в 6000 секции.
Даниела Дариткова мотивира необходимостта от промените. Тя цитира данни на експерти, според които 10-15 метра ще е дължината на протоколите от машинното гласуване. Дариткова определи като "укоримо" твърдението, че "машинното гласуване улеснява избора на гражданите и го прави по-бърз".
По думите й по време на изборите за ЕП максималният брой гласували машинно в една секция за един вид избор в национална листа е 329 души или средно един гласувал на 2 – 3 минути. "Ако допуснем, че заради няколкото листи на местния вот на един избирател му трябват 5 минути, за да подаде своя глас, при 13 часа продължителност на изборния ден максимум 156 човека могат да се възползват от възможността да гласуват машинно на една машина и то само в случай, че гласуват непосредствено един след друг", обясни Дариткова.
Даниела Дариткова подчерта, че се очертава риск от загуба на доверие в изборната система на България и риск за законосъобразното протичане на изборния процес.
"Затова предлагаме на изборите за общински съветници и кметове да не се прилага машинно гласуване", каза тя.
Йордан Цонев заяви, че ДПС няма да подкрепят предложената промяна. Те настояха за стопроцентово машинно отчитане на гласовете. Цонев посочи, че най-слабото звено в изборния процес са секционните комисии.
"Ние от ДПС искаме да намерим модел, в който СИК практически да не участват в броенето. Това е големият порок на изборния процес", коментира той.
Филип Попов от левицата коментира, че аргументите за отпадане на машинното гласуване са предимно технически. Той защити машинното гласуване и посочи, че при него няма недействителни бюлетини.
За сравнение при последните парламентарни избори броят на недействителните бюлетини надхвърля 160 хиляди или около 7 процента, което прави парламентарна група и половина, посочи Попов. На последните европейски избори в една трета от секциите с машинно гласуване е установен проблем и то не по вина на неподкупните машини, отбеляза депутатът от БСП.
"Плаши ли се ГЕРБ от неподкупните машини, които няма да си пишат съчинение по картинка на изборните протоколи? Очевидно да. Няма друг логичен отговор. Това е причината да се носят от сто кладенци вода само и само да не се въведе машинното гласуване", посочи Филип Попов.
Той отбеляза, че 27 процента от хората са гласували с машина и то при ниската избирателна активност. Попов посочи, че ако машините не се наемат, а се закупят и се ползват на няколко вида избори, няма да излезе никак скъпо. По думите му, държава, която си играе на проба– грешка и то с основополагащи норми, каквито са тези в изборното законодателство, не е модерна и в никакъв случай не е и правова.
Колегата му Крум Зарков заяви, че навсякъде в Европа се върви към машинно гласуване и към машинно преброяване на резултатите. Той каза, че машинното гласуване не е панацея за всички недъзи на изборния процес, но е "крачка напред". По думите на Зарков машинното гласуване е неизбежно, той го сравни с въведената електронна винетка.
Същевременно, БСП поиска премиерът Бойко Борисов, вътрешният министър Младен Маринов и финансовият министър Владислав Горанов да бъдат поканени в парламента да обяснят какво се случва със системата на Националната агенция за приходите. Искането беше направено от депутата от "БСП за България" Иван Иванов от парламентарната трибуна.
Днес сме свидетели на най-мощната и най-сериозната хакерска атака спрямо българската държава, коментира той.
Иванов поиска премиерът и ресорните министри да дадат обяснение пред народните представители до каква степен е пробита системата на НАП, има ли опасност да бъдат изнесени данни, които да увредят финансовите интереси на страната, има ли опасност български граждани да бъдат с източени сметки или с начислени допълнително данъци.
