Около 330 000 българи са без постоянна работа, но и не търсят, и не учат. Това показват данни за последната година от проучване на фондация "Фридрих Еберт".
Според проучването демотивираният българин изглежда така: млад, на възраст между 18 и 29 години. Има средно образование, семеен е. Няма личен доход и разчита на дохода на друг член от семейството. Живее в село или малък град. Няма работа от поне една година или, ако има – е неквалифициран работник.
За тях най-важният мотив да работят е високата заплата.
Атанаска от село Покровник, е на 22 години, самотна майка със средно образование, безработна. Прехвърлила майчинството на майка си, а тя се записала в Бюрото по труда. Разчита изцяло на родителите си.
„Последния месец са ми помогнали с 1300 лева”, каза жената.
Искала да работи като фризьорка, но от Бюрото по труда предлагали само места за строители.
„Навсякъде търсят висше, дори за един обикновен сервитьор”, оплаква се Атанаска.
Би започнала работа само срещу добри пари:
„Около 600 лева най-малко ще стигат, при положение, че главно по детето ходят по 200- 300 лева на месец”.
В Бюрото по труда в София говорим с 29-годишния Евгени. Не работи от половин година.
„Без висше съм, аз съм самоук. Няма как, трябва да се работи. Трябва да си издържаме семействата, какво да се прави”, коментира Евгени.
От 2 години Виолена Христова консултира младежи като Евгени и Атанаска, за да си намерят работа.
„Аз виждам във всеки един този страх и това прикрито усещане за нестабилност. Понякога причината е в недостатъчната квалификация, понякога е страхът безработният отново да се върне в социалния живот”, обясни Виолена Христова.
Една четвърт от анкетираните не работят от 5 години.
„Това е голям проблем за държавата и генерира бедност, огромни разделения в обществото и един огромен ресурс от хора с различно образование, които биха могли да се влеят в пазара на труда, ако получат съответната помощ”, заяви бившият социален министър Ивайло Калфин”.
Според проучването най-малко демотивирани са хората в столицата.
