Епизод две от сагата „Дюнигейт" постави институциите в шах, докато разследването на схемата за продажбата на 29 декара земя край морето и изваждането и от горския фонд буксува.
В събота в bTV Новините стана ясно, че часове след като Административният съд в Бургас отмени забраната за строителство върху дюните, започна подготовката за строежа на ваканционния комплекс там. Багери обаче в понеделник не се появиха.
Хронологията на скандала започва на 27 ноември 2012 г., когато апетитният терен е продаден от Земеделското министерство на физическо лице. Още на следващия ден е препродаден на четири пъти по-висока цена. След още три седмици, обектът вече има разрешение за строеж - за 122 къщи. Строителството започва в навечерието на новогодишните празници.
Разследването на схемата за застрояване на несебърските дюни още не е приключило. Досъдебното производство е удължено до 20 март. Чака се резултатът от комплексна експертиза, която да установи как е променено предназначението на земята и как парцелът е изваден от Горския фонд.
От събота местни жители дежурят край терена, за да сигнализират, ако влязат багери. „Те на дюните искат да строят. Какви специалисти да идват, какво да го гледат, то се вижда - пясък и дюни”, коментира един от бдителните жители Иван Енев. „На никого не му е приятно, защото това си е една от емблемите на Несебър, все пак, това са несебърските дюни! Кой не ги знае?!” допълва Лазар Лячев от Равда.
Строителна техника в понеделник не се появи, а офисът на инвеститорите в Несебър изглежда замразен.
Кметът на Несебър и главният архитект също не се появиха с обяснението, че са обвиняеми по казуса със застрояването на дюните. В писмено становище до медиите от Строителния надзор коментираха, че решението на съда прави разрешителното за строеж валидно и издаването на ново от общината не се налагало.
Цифров модел, изготвен миналата пролет по поръчка на екоминистерството, показва, че над 90 на сто от имота са пясъчни дюни. „Почти целият имот е в картирани пясъчни дюни”, подчертава Димитринка Георгиева от дирекция „Превантивна дейност" към РИОСВ – Бургас, показвайки картата на терена.
Въпреки документа черно на бяло, екоинспекцията в Бургас прати екип на място да установи има ли промяна в пясъците. До края на работния ден така и не взе решение.
„Вярно е, че има закон, според който върху дюни не трябва да се строи. Въпросът е, че трябва внимателно да се преценят действията, които трябва да се предприемат към конкретния момент, разбирате ли? Не е само чисто екологичен този проблем, той е и юридически проблем”, коментира директорът на РИОСВ- Бургас Анатолий Иванов.
„Изрично да има заповед за забрана на всякакво строителство, защото това в случая е проблемът с тези защитени зони”, твърди Марияна Вълчева от Коалиция „За да остане природа в България".
Ако няма спешна реакция, природозащитниците готвят нов протест. Екологичните организации настояват и за промяна в Закона за устройство на територията, който да позволи съдебните решения, като това в Несебър, да могат да бъдат обжалвани.
Междувременно и актът за спиране на строителството в Иракли се очаква да падне в съда, защото е издаден по аналогичен начин като забраната за строителство в Несебър, с една дума - безсмислено. И двата строежа се водят четвърта категория и са под контрола на община Несебър, а не на държавата и само местната власт може да спре строителството.