Награди за сигнали за корупция и специални мерки срещу подкупите – това е част от програмата на управляващите за борба с корупцията по високите етажи на властта. Тя е за следващите пет години.
Стратегията е взаимствана, както от Румъния, така и от словенски, полски и литовки модел.
Една от идеите е всички антикорупционни органи да се обединят.
Новото звено ще обединява дейността на Комисията за конфликт на интереси, БОРКОР, дирекции в Сметната палата, Комисията за незаконно имущество и други структури.
Новото звено ще се бори с корупцията по високите етажи, изборната корупция, корупцията в МВР и съдебната власт и дребната корупция сред гражданите.
Новата стратегия за борба с корупция предвижда парична награда за всеки гражданин, който е подал сигнал за злоупотреби. Наградата обаче ще се изплаща само, ако се стигне до осъдителна присъда.
Единното звено за борба с корупцията ще разполага с банковите сметки и имуществените декларации на лицата, които се проверяват.
„Да, искаме достъп до банкова тайна. Искаме достъп до регистри, искаме да има единен софтуер за единния орган, който да може да извършва и засича проверки непрекъснато”, обясни вицепремиерът Меглена Кунева.
Законът за новия антикорупционен орган ще бъде внесен в Министерския съвет до края на месеца, но се очаква същинската му работа да започне най-рано в началото на следващата година.
„Направете стратегия такава и работещи органи, че действителност да се създаде една нетърпимост към корупцията, но много ви моля, не искам да чувам, в България, която надявам се е правова държава, да измерваме ефективността на реформата с броя на вкараните в затвора. Било то и политици”, заяви омбудсманът Константин Пенчев.
Все още не е ясно кой ще координира работата на новата институция. Засега вариантите са това да прави вицепремиер или министър-председателят.
И, докато у нас тепърва започва изграждане на стратегия за борба с корупцията, в съседна Румъния вече изпратиха в затвора цяло правителство. Само за миналата година съседите ни са изправили пред съда 35 магистрати, 20 от тях получиха окончателни присъди.
Спрели са източването на повече от 400 милиона евро от държавата и са доказали злоупотреби за над 300 милиона евро.
