За да работи солидарната система на здравеопазване в България, всички участници в нея трябва да са лоялни към нея, а държавата трябва да поеме отговорност първа и в най-голяма степен. Около тази теза се обединиха представители на лекари, пациенти и опозицията от БСП в дискусия за новите промени в Закона за здравното осигуряване в предаването „Тази сутрин” по bTV.
„Системата е солидарна, а държавата като участник в нея има голям проблем с плащането – плаща много по-малко, отколкото всеки един от нас”, посочи зам.-председателят на Българския лекарски съюз Юлиян Йорданов.
„Държавата продължава да не плаща достатъчно за тези групи от населението, които тя трябва да осигурява - ученици, пенсионери, но и полицаи, цялата държавна администрация и съдебната система”, допълни председателят на Националната пациентска организация Станимир Хасърджиев.
„Докато държавата не даде гаранции, че ще плати в пълна степен осигуровките на деветте категории, за които отговаря, няма право да изисква от хората плащане на осигуровки 15 г. назад и да увеличава здравната вноска. Хората искат да видят къде отиват и малкото пари, които се заделят. Държавата трябва да даде пример и да бъде коректен платец”, заяви и депутатът от БСП Емил Райнов.
Всеки пети българин е склонен да плаща по-висока вноска за здравно осигуряване, показват данните от национално представително проучване на „Алфа Рисърч”, което д-р Станимир Хасърджиев представи в студиото на „Тази сутрин”.
„43% от хората смятат, че вноските от 8% не трябва да се увеличават при това качество на услугата. 18% и сега са склонни да плащат по-високи вноски, а 13% смятат, че трябва да са по-ниски. Има обаче едни 25%, които нямат мнение и те трябва да бъдат убедени”, коментира председателят на Националната пациентска организация.
„Ако разделим пакета на основен и допълнителен, кой ще се погрижи за децата, пенсионерите и социално слабите, които не могат да плащат допълнително? Според отговорите на анкетираните категорично Социалното министерство трябва да поеме тези разходи, като представител на държавата”, посочи д-р Хасърджиев.
Проучването показва още, че 64% от гражданите смятат, че неплащащите трябва да получават само спешен пакет. „Това е категорична подкрепа за реформата на министър Москов, който реши да затвори входа на здравната система за неплащащите осигуровки”, коментира още Хасърджиев.
Парите за здраве
„Всички, които участват в системата, трябва да са точни към самата система, за да може този солидарен модел да проработи. Не трябва всеки да дърпа килимчето към себе си, а всеки да даде от себе си. Ние искаме роботизирана хирургия и най-модерни импланти, те се плащат на европейски цени, а ние искаме да ги покриваме с най-ниската вноска и това няма как да се случи”, подчерта зам.-председателят на Лекарския съюз, изразявайки подкрепа за идеята за увеличаване на вноските.
„Трябва да се запушат дупките, през които изтичат парите, но и да се увеличат парите. Трябва да мислим еднакво и да посочим правилното нещо. Стъпка в правилна посока е увеличаване на вноските на държавата за категориите, които тя осигурява. 2026 г. обаче е далече, БЛС предлага за 5 години по една от тези категории да се увеличат вноските до 100%”, допълни д-р Юлиян Йорданов, като отново настоя, че коренната промяна и реформата трябва да започнат от държавата.
Депутатът от БСП Емил Райнов обаче изрази несъгласие с тази теза и заяви, че левицата категорично няма да подкрепи подобна промяна. „През 2008-2009 г. това вече се случи – вноската се вдигна от 6% на 8%, говореше се за по-голям пакет дейности, допълнително осигуряване, събраха се едни 1,4 млрд. лв., които през 2010 г. държавата ги национализира и най-нагло ги прибра. Втори път да се обещава на хората същото, кой ще даде тези пари?”, попита Емил Райнов.
Той разкритикува промените в закона, защото осигуряват „законов комфорт до 2026 г. на най-некоректния платец - държавата”, а гражданите получават заплахи и по-високи вноски. „Докато държавата не си влезе в ролята, ще има хора, които не плащат осигуровки”, коментира той.
Според представителя на пациентите д-р Станимир Хасърджиев гражданите трябва да бъдат убедени да участват в солидарния модел на здравеопазването. „Ако лекарствата станат по-евтини, престоят в болница стане безплатен, тогава много хора ще бъдат съвестни към системата. Ножът е опрял до кокала, няма връщане назад и гражданите трябва да кажем какво искаме от системата и да я направим каквато искаме”, подчерта той.
„Нашето здравеопазване е невъобразимо скъпо – в ЕС ние плащаме най-големи суми от джоба си, когато влезем в болница, и това не може да продължава така. Никой в тази система не е доволен – нито лекари, нито пациенти и очевидно реформа трябва да има”, категоричен бе Хасърджиев.
Емил Райнов обаче изрази недоверие към идеята за разделяне на здравеопазването в два пакета – основен и допълнителен, с който законът цели да осигури повече услуги на съвестните платци. „БСП няма да подкрепи новите промени, защото с тях ще се задълбочат проблемите – хората, които 20 години разделяхме по социален статус, ще ги разделим и в здравния статус. Хората, които имат средства, ще получават здравеопазване, а които нямат – няма да получават. С разделянето на пакета на основен и допълнителен ще получавате по-малко услуги, отколкото сте плащали”, посочи той.
В заключение зам-председателят на Лекарския съюз д-р Юлиян Йорданов обаче отговори, че промените в законодателството са в добра посока и трябва да се подкрепят.
