По време на Руската империя и по-късно в съветско време Черно море формира южния фланг на великата сила. Чрез Черно море Русия може да упражнява своето влияние в Средиземноморието, Близкия изток, Северна Африка и Южна Европа.
То също така дава на Кремъл достъп до по-отдалечени страни като Либия и Сирия, в които Русия има военноморски бази. Това е и важен маршрут за внос и износ от и към Русия и Украйна, както и за Европа през България и Румъния. Войната в Украйна и военните действия в Черно море отново поставиха на дневен ред въпроса за стратегическата роля на региона.
Кой ще надделее в Черно море – темата коментира Дан Дунгачиу, професор във Факултета по социология на Университета в Букурещ, в интервю пред Виктория Петрова.
- Защо Черно море става толкова интересно?
Дан Дунгачиу: Черно море е много интересно още отпреди Втората световна война – повтаря се същата история. При Втората световна война, основният въпрос беше чие е Черно море. Първият философски, да го наречем, подход беше, че Черно море принадлежи на страните с брегове по него. Съответно крайбрежните страни следва да се занимават с въпросите, свързани с Черно море. Другата гледна точка твърдеше, че Черно море трябва да бъде открито море, съответно да позволяваме на западните народи да навлизат. Преди Втората световна война Великобритания искаше достъп. В общи линии сме в същия контекст. През 1936 г., известната Конвенция от Монтрьо определи Черно море да принадлежи на черноморските страни и даде ключа на турците. Те контролират Черно море, като то е затворено море. В началото на 90-те, уповавайки се на тази философия, бе създадена институция – Организацията за черноморско икономическо сътрудничество, основаваща се на същата философия, че Черно море принадлежи на крайбрежните държави. След интегрирането на Румъния и България в НАТО се появи нова перспектива, основаваща се на идеята, че трябва да позволим на американците достъп. Тоест следва да отворим Черно море. Това е интересен проект, но не много реалистичен. Основният проблем в днешно време е, че дори черноморските страни в НАТО не са способни да предложат едно и също виждане. И Турция, и България, и Румъния имат различни гледни точки. Те не са способни да представят една и съща представа за това какво трябва да представлява Черно море нито пред държавите в НАТО, нито европейските такива. Така че това е основният проблем. Това е философски въпрос. Имаме коренно различни позиции и затова Черно море е в това положение - в много сложна стратегическа позиция, меко казано. Второто е, разбира се, войната в Украйна. Тя продължава без победа до момента. Не можем дори да предположим как би изглеждал изходът от нея, поне за Запада. Така че ситуацията в Черно море е, меко казано, непредсказуема.
- Какво мислите за стратегията на САЩ за Черно море?
- Хубавото е, че изобщо имат стратегия. Тя съществува, но от стратегията в САЩ до случващото се на място разстоянието е огромно. Трябва да направим нещо, за да убедим американците, че Черно море все още е важно, както и да си намерим място, така че да убедим американците, че можем да бъдем надеждни партньори в бъдещия стратегически контекст след войната в Украйна. Това е проблемът. Трябва да работим на двустранно ниво – черноморските страни и САЩ. Трябва да ги убедим, че Черно море не е загубило значението си. Това трябва да е основната задача за бреговите страни, особено Румъния и България. Не съм уверен, че ще бъде лесна задача. Има възможност, но за момента е само това, нищо повече. Има толкова много въпроси, които трябва да се разрешат – дипломатически погледнато, военно, проблемът с дезинформацията. Ако погледнете стратегията на САЩ, невоенните теми са по-важни от военните всъщност. Документите са важни. И е хубаво, че ги има – за първи път в модерната история взимат предвид Черно море, но има да се извърви дълъг път от превръщането на тази стратегия в много ефективен текст, който да може да промени геополитическата и стратегическата реалност в региона ни.
- Каква ще бъде реакцията на Русия?
- Тя вече се наблюдава. Какво правят те – договарят позициите си. Войната е начин руснаците да договорят позициите си. Не е особено типично за нас, до определена степен не и за Великите сили, но за Русия е начин да договаря бъдещите си позиции в Черно море. Основният проблем за Русия е, че руснаците имат съзнанието, че са велика сила и трябва да се съобразяват с тях. Китайците са понесли 100 години унижение, руснаците – 10. За нас, това са първите 10 години на руска либерализация, демократизация, пазарна икономика и т.н. За тях е унижение. За тях, те трябва да бъдат приемани от Запада като велика сила. Мечтата на руснаците е за „снимката на големите“ – известната снимка на Чърчил, Рузвелт и Сталин. Това е мечтата на Путин – да бъде на снимката, да бъде приеман за велика сила. Това искаха да договорят през 2020 г., преди инвазията – преговаряха с американците в продължение на 6 месеца, но преговорите се провалиха без да знаем по какви причини, след което започна войната. Но трябва да гледаме на нея като на начин руснаците да договарят позициите си. Те ще договарят усърдно и ще бъде трудно. Погледнете бившите империи и велики сили.
