Трети март ни кара да си спомним за стотиците български герои от нашата история. Имената на много от тях обаче никога не се произнасят на тържествената заря-проверка в София. Кой определя кои са личностите, пред които да се преклоним на площада?
Традиционно на вечерната церемония в памет на българските герои с тържествен тон се четат имената на исторически личности. След хан Кубрат следва директно хан Крум, като се прескача хан Тервел, наречен от византийските и западните източници "Спасителят на Европа" във войната с арабите.
Безспорен факт е, че в нашата история има много велики хора. Но никой не знае как техните имена попадат в списъка за официални празници. Това учудване се споделя и от началника на протокола на президента Петър Стоянов - Ярослав Голев.
"В един момент някой се появява, в друг момент някои изчезва... Подборът на имената се оказва, че не е съгласуван с Българската армия, който има Институт по история. Нито с Историческия факултет, даже в миналото не беше съгласуван с Военноисторическия музей", каза Ярослав Голев
Още един пример - не става ясно защо името на Патриарх Евтимий се чете след това на Петър Парчевич, защото последният български патриарх на Второто българско царство живее около 200 години преди него.
Никой не казва, че всички имена на бележити българи да се изреждат хронологично, защото само загиналите царе с меч в ръка ще отнемат поне 10 минути. Но нужна ли е промяна в списъка? Или пък друга форма на почитане на героите? Ще видим на следващия трети март. Или няма да видим...
