На 15 тя вече е част от елита на леката атлетика. Лиляна Георгиева е детето-чудо на спортовете, а специалистите я сравняват с най-добрите в нейните дисциплини - кенийските и етиопските бегачи.

По пътя към успеха Лили всеки ден надбягва съдбата, която й отрежда да живее в дом за деца, лишени от родителска грижа.

Тя е родена за да тича. В това са категорични всички специалисти, които работят с Лиляна Георгиева - „детето чудо” на леката атлетика. Талантът на Лили се проявява въпреки тежката й житейска история.

Тя живее в Дом за деца, лишени от родителски грижи, тъй като не получава такива в семейството си в родното село Градина. Преди повече от пет години Атанас Барев прави и невъзможното, за да осигури по-добри условия за живот на момичето.

Лили е настанена в дом Мария-Луиза в Пловдив, а възпитателят е този, който пръв открива талантът й. Следва среща с треньора Радмила Станкович, която се оказва съдбоносна.

Радмила вижда деветгодишната Лили на крос в Пловдив, а първият им контакт е изключително емоционален. Вместо ръкостискане, малкото момиченце се вкопчва в Радмила в силна прегръдка, а тя от своя страна усеща, че между двете има необяснима връзка.„Аз никога няма да я забравя, защото бях 4-ти клас и когато я гушнах, бях точно до кръста й”, разказва Лили.

Лили тренира едва от пет години, а вече има три национални рекорда. Нейни са най-добрите постижения на България на 800 метра и 3000 метра-открито и в зала.

„Първия си рекорд, републикански на 3000 метра, тя нямаше шпайкове. Дете от моята група, но по-малко от нея й даде шпайковете си. С шпайкове, които са й много по-малки и й стягаха, тя направи този рекорд”, казва треньорът й Радмила.

Радмила е най-близкият човек на Лили. За нея тя е и майка, и баща, и приятел. Станкович и съпругът й са заедно с момичето на всеки неин празник. „Аз се старая да бъда не само нейна майка, но и неин баща. Защото майката обикновено е нежната и гальовната, но има нужда и от баща, който да стяга редиците от време на време”, казва Радмила.

Лили губи своя баща, точно когато постига най-големия си успех - на Европейските олимпийски игри това лято. В Грузия тя подобри с почти три секунди 28-годишен национален рекорд на 800 метра, състезавайки се с една година по-големи от нея момичета.

„На втория ден след пристигането ми се обадиха от Дом „Мария-Луиза” да ми кажат, че баща й е починал. Съобщих й го на другия ден. Беше много тъжно. Така се случва в живота”, разказа Радмила. Лили преминава през поредния труден момент в живота си с помощта на своята треньорка. От Радмила е научила да бъде силна, дисциплинирана, и упорита.

„Аз искам да й се отблагодарявам винаги, цял живот! Защото, ако не беше тя, аз нямаше да бъда на това ниво и сега нямаше да съм Лиляна детето-чудо”, казва Лили.

Радмила признава, че не е срещала друг състезател с такъв голям диапазон на възможностите. Лили се чувства еднакво комфортно в дисциплините от 400 до 3000 метра. „Лили обича да бяга -това е истината. Много е подвижна. Има много добра обща двигателна култура. И структурата й! Аз съм го казвала неведнъж - тя има структура на етиопска бегачка”, смята Радмила.

Краката й са като на газела. Подобно на етиопските и кенийските лекоатлети, които диктуват модата в средните и дълги бягания, Лили притежава забележително тънки глезени и прасци, което е от изключителна важност в тичането.

„Те са най-добрите, защото са слаби и генът им е такъв. Обаче аз мисля, че след време ще ги победя и тях”, казва Лили.

На 15 години Лиляна Георгиева вече е в елита на леката атлетика.  У нас тя няма конкуренция в своята възрастова група. Лили бяга винаги с по-големи  от нея момичета, а резултатите, които записва са характерни за състезателките при жените. Детето-чудо е сред номинираните за атлет на годината в България, а мечтите й се простират до европейския и световния връх.