Над 20 талантливи деца от различни социални групи се обучават на цирково изкуство в националната школа за атракциони, която тази година празнува 25 години от основаването си. Зад неповторимите им изпълнения, обаче се крие и тъга.
Зад пъстрите маски и костюми на тези циркови изпълнители се крият истории на деца от воюващи страни, на деца без родители и на деца от малцинствата. За тях циркът е не само техен дом и семейство, но и сигурно място, на което да се чувстват свободни и обичани.
Цирковото изкуство е мисия за Бойчо от дете. Той е самоук, но повече от 25 години предава тънкостите на изчезващия занаят на своите ученици.
„Опитваме се да поддържаме не само атракционното цирково изкуство, но и естетическите възприятия на децата. Да се запознаят с тайните на това трудно и за съжаление изчезващо изкуство, за да може все пак по някакъв начин да осмислим свободното време извън учебната част да има нещо да ги занимава, да ги ангажира с дисциплина, с естетика, с хубави костюми, хубави реквизити”, разказва Бойчо.
През 2015 г. цирковата школа е удостоена с наградата ИКАР, носител е и на голямата награда за цирково и атракционно изкуство във Венеция. Въпреки многобройните отличия, обаче те таят и разочарование.
„Очаровани сме от вниманието на наши колеги, но сме и разочаровани от други, които гледат на децата като втора ръка, затова, че са от друг етнос, затова, че са социално с малко по-нисък статус. Разочаровани сме от администрацията на двореца на децата, че винаги са се отнасяли към тези работещи, творящи деца винаги като някакви втора ръка”, споделя Бойчо.
„Те ги гледат винаги като потенциални престъпници, това, че са с по-тъмeн цвят на кожата, не ги допускат в двореца, няма да влезете, не им се дава възможност да се почувстват като в детска институция", допълва той.
Талантливите деца днес тренират под покрива на дом за стари хора, който ги приютява. В знак на благодарност децата често разведряват ежедневието на възрастните хора, чиито усмивки са по-ценни дори от световните сцени, за които мечтаят.
