Агресията при кучетата не се определя само от породата. Генетиката има значение, но решаващи могат да се окажат ранната социализация, възпитанието и начинът, по който стопанинът реагира на инстинктите на животното.
„Една от най-големите грешки, които стопаните допускат, е че взимат кучето в неподходяща възраст. Импринтният период до 60-ия ден е много важен за тях“, сподели д-р Калина Кандулкова, основател на училище за кучета „Послушен“.
Как възпитанието влияе върху агресивното поведение при кучетата
00:51
По думите ѝ е много важно животинчето да бъде социализирано правилно още от развъдчика. „То трябва да бъде в среда с други кучета, да му се обръща внимание от различни хора, да свикне с различни шумове, дразнители и да не попада изведнъж в тази реална среда, чак след като има направени всички ваксини на 3-4 месеца“.
„Ако хората го вземат преди 60-ия ден и го затворят 1-2 месеца вкъщи, докато му сложат всички ваксини, в един момент животното ще има неадекватно поведение“, обясни д-р Кандулкова.
Някои хора смятат, че кучето трябва да се обучава след първата година, но д-р Кандулкова е на противоположното мнение. „Тогава кучето е на 21 човешки години. Може да си представите на 21 години, ако тепърва започнем да ви учим как да общувате с хора и да изграждате основни навици, колко трудно е. Дори е невъзможно“.
„Ранната работа с кучето и социализацията са едни от ключовите неща, които някои хора пренебрегват. Смятат, че то като живее в двор, няма нужда да излиза. Смятат, че навън може да избяга и не го социализират с други кучета. Смятат, че прекалено ще се разлигави, ако други непознати хора го погалят или го черпят, и не му дават да контактува с хора“, коментира тя.
Според д-р Кандулкова генетиката при кучетата е много силна. Подобно на хората те също наследяват характера на родителите си. „Много е важно при едно куче, да се видят родителите. Ако имаме агресия в единия, вероятността тя да се предаде е много голяма, особено ако това е женското куче“.
По думите ѝ в почти всяка една порода има изключения и кучета с лабилен тип нервна система, с които се работи по-трудно. „Определено охранителните породи, кучетата от първа и втора породна група, неслучайно са кучета, за които е важно да бъдат с покрит работен изпит, за да се развъждат официално“.
Д-р Кандулкова обясни, че такива случаи се срещат и при третата породна група. „Това са животни, при които, ако не се насочи ловният инстинкт правилно още в ранна възраст, те ще си намерят да го осъществят другаде“.
Ловният инстинкт не трябва да се забрани, а да се пренасочи
„Стопанинът може да разпознае, че кучето му има добре развит ловен инстинкт, ако то още в ранна възраст се опитва много интензивно да хапе ръцете му, да играе с тялото му, да хапе крачолите му. Това в никакъв случай не говори за агресия“, подчерта тя.
Според нея в такива случаи не трябва да се караме на кучето, а ясно да му обясним всъщност къде може да хапе. „Трябва да го научим, че хапането се случва с правилната играчка, а не изцяло да го забраняваме. Защото инстинктът не се забранява, той се пренасочва“.
„Инстинктът винаги ще бъде налице при кучетата. Обикновено и двата инстинкта са много силни - да хапе и да души, са абсолютно свързани с всяко едно животинче. Разбира се, при едни е по-добре развит ловният инстинкт, при други - мирисовият“, обясни специалистът.
Как да различим агресията от защитната реакция
По думите ѝ много хора бъркат агресията със защитна реакция. Те смятат, че когато кучето действа защитно, е агресивно.
„Всъщност защитната реакция е отново инстинктивна. Много е важно да знаем, че кучето хапе винаги оправдано, защото е териториално“, каза д-р Кандулкова.
Тя сподели, че кучето е териториално, когато пази даден предмет - като чехли или играчки, когато пази храната си, когато пази малките си, когато пази стопанина си. „То обикновено отключва тази реакция, защото пази нещо“.
Свързана новина
„За да се справим, е много важно да го изкараме от тази обстановка и след това да се опитаме да поискаме от него да дойде или да остави, а не да влизаме в конфликт“, посочи д-р Кандулкова.
Специалистът обясни, че другата причина кучето да охапе е, че сме му позволили да гледа на нас като на плячка. „Това е момент, в който ние сме слаби - отдръпнем се, избягаме, изпищим, обърнем гръб, отделим адреналин, защото кучето ни е изплашило. Така показваме, че сме неконкурентни. Кучето придобива още по-голяма увереност да ни хапе“.
„Съветът ми към всички стопани е още в ранна възраст ясно да насочат инстинктите на кучето. Колкото е по-голямо то, толкова повече време е нужно, за да променим поведението му и да изкореним този вреден навик. Ако то е хапало 2 години, ние 2 години трябва да работим правилно и да сведем до минимум ситуациите, в които го прави“, обясни д-р Кандулкова.
Поводът и намордникът са важни при работа с агресивно куче
Тя сподели, че поводът, който е вързан за врата, е много важен - тогава имаме контрол от разстояние. „Когато искаме да подчиним едно животно, можем да обърнем внимание как те се подчиняват едно друго или как майката подчинява бебетата си - те се хапят за врата“.
„Ние никога не можем бързо да хванем кучето за врата, ако нямаме повод. Много хора разхождат кучетата с нагръдници, но тогава контролът е почти никакъв и забрана не можем да окажем“, посочи специалистът.
Свързана новина
Според нея, ако кучето вече знае да хапе, със сигурност в ситуация, в която е териториално и го провокират, то пак ще пробва да го направи. „И ако човекът не може да се справи, задължително бихме започнали с адаптацията на намордник. То ще ни блъсне, но няма да ни ухапе“.
По думите ѝ понякога отнема седмици, докато успеят да сложат намордник на кучето. „Важно е той да бъде съобразен с устата на кучето, да може в тези топли месеци да отваря добре устата, да се охлажда. А не в опит да го научим да не хапе, да прегрее“, обърна внимание тя.
Как да реагираме, ако агресивно куче ни нападне
Д-р Калина Кандулкова съветва при агресивно куче да не показваме страх. „За съжаление, често пъти ние не сме конкурентоспособни, затова е добре да се ориентираме още преди то да стигне до нас и да го държим в дистанция“.
„Кучето обикновено ни хапе, защото е териториално. Опитайте да държите кучето в дистанция. Не да обръщате гръб и да бягате, защото ще се превърнете в плячка, то ще ви гони и може да ви захапе“, обясни тя.
Свързана новина
Специалистът сподели, че когато има дистанция, кучето не е уверено. „Трябва да му покажем, че сме силни. Трябва да се наведете, да се направите, че взимате камък. Може и да хвърлите нещо, хубаво е да е шумящо. След което увеличавате дистанцията между кучето, като винаги държите фронтален контакт. Не да му обръщате гръб“.
„Дивото животно е плахо животно, освен ако наистина не застрашаваме него или малките му. Някои хора ползват лютив спрей, с който могат да отблъснат кучето. Внимавайте да не пръскате срещу вятъра, защото ще влезе във вашите очи. Дори самото фъскане на дезодоранта често плаши кучето - силното пляскане, силното тропане държи кучето в дистанция и го плаши“, обясни тя.
„Питбулите са много социални към хората, стига да се работи правилно“
Д-р Кандулкова обясни, че се носи много лоша слава на питбулите. „Те са много социални към хората, стига да се работи правилно. Изтрещяването и агресията не е само при тях - и при много дружелюбни породи съм срещала агресия, която е трудно да се обърне“.
