Една лична загуба кара д-р Анна-Мария Николаева да се посвети на хуманната медицина. Необходимостта от динамика я отвежда в столичната Спешна помощ, където да изпитва професионализма си всеки ден и където освен всичко тя открива ново семейството – своя безупречен екип. За младата лекарка най-несравнимото чувство е, когато пациентът отвори очи и я погледне, след като опасността е преминала. Спасяването на живот – това е чудо! А благодарностите след това често достигат до д-р Николаева по неведоми пътища.
На какво ви научи работата в Спешна помощ?
Това, че всеки ден понякога може да е подарък. Всеки ден е различен и човек никога не може да знае какво крие утрешното слънце. Всяка смяна ме научава също, че често болестите книги не четат. Тъй като много от тривиалните клишета затова как протича едно заболяване към днешна дата не се случват така. Повечето хора страдат от дадени тежки заболявания, като те протичат много скрито или по различен начин. Затова постоянно се учим да работим в различни условия.
Какви случаи ви докосват?
Скоро имах такъв. На пръв поглед адресът беше "лек" - пациент над 60-те с просто прилошаване. Нямаше данни за нищо остро. На място обаче се оказа, че господинът е с долен миокарден инфаркт. Докато не го транспортирах до противошоковата зала на "Пирогов", така и не му казах, предвид факта, че в това състояние всяка емоция е изключително рискова. На 40-ата минута след контакта ми с болния, той вече беше в медицинско заведение. За късмет всичко мина гладко. И съвсем наскоро, на имения ми ден, господинът беше намерил телефона ми и със съпругата му ми се обадиха да ми благодарят. Бях щастлива, че съм била там и съм го спасила.
Как ви се отразяват срещите със смъртта?
Да загубиш битката за живота никога не е лесно. Понякога се питаш дали си можел да направиш повече, ако си имал повече време. Най-лошото е, когато знаеш, че човекът ще си отиде, а ти си изцяло безсилен.
Цялото интервю можете да прочетете в LadyZone.bg
