Цветанка Ризова е автор и водещ на едно от най-емблематичните актуални предавания в българския ефир - "Лице в лице" по bTV. На стола срещу нея през последните години сядат всички политически фигури, които дължат отговори на обществото по най-горещите теми от деня, а точните ѝ въпроси печелят доверието на милионите зрители пред малкия екран вече повече от 20 години. В навечерието на предсрочните парламентарни избори на 11 юли тя застава от другата страна на микрофона пред екипа на Dir.bgвижте откъс от интервюто с нея:

Всеки ден в "Лице в лице" посрещате най-актуалните гости от политическия живот, по най-горещите теми. Виждате ли промяна в политическото говорене като цяло на прага на поредните парламентарни избори?

Да, виждам. Опозиционните партии се радикализираха. Вероятно предполагат, че това им носи повече доверие. И съответно - избиратели. Управляващите доскоро се опитват да усетят настроенията на хората и все още се лутат - от позитивното говорене за бъдещето към атакуващо служебното правителство. Освен това - споровете и дебатите са по-конкретни.

Имат ли наистина хората нужда от широки телевизионни дебати, за да решат за кого да гласуват?

Да. Всяка поява във формат, в който трябва да се аргументираш, да обясняваш, да изразяваш позиция, е нужна на обществото. Спорещият често изглежда боец, а ако излъчва увереност и компетентност, това носи позитиви. Зрители често ми пишат, че някои дебати наклоняват везните за това за кого да гласуват.

В "Лице в лице" покривате горещите теми от деня, най-често с основните действащи лица. Как успявате да се подготвите за всяко предаване, да осигурите точните събеседници, да сте актуални дори ако се появят нови обстоятелства, докато предаването вече тече?

Подготовката за всяко предаване е дълъг процес, а не кампаниен и ситуативен. Аз съм трупала информация години наред, изследвала съм обстоятелства и процеси, правила съм аналогии, наблюдавала съм политическия живот. Събитията от деня само попълват още квадратчета от професионалната ми подготовка, понякога дори затвърждават моите оценки и очаквания. А за събеседниците се грижим заедно с моята продуцентка Бисера Ангелова. Понякога каним хора в последния момент, час-два преди предаването, ако събитията го изискват. Правим размествания, пренасочваме гости. За да може нашата аудитория да получи най-ценното - актуална информация и навременен анализ.

Предаването ви е основна трибуна в отразяването на предизборната кампания за зрителите на bTV. Очаквате ли нещо различно в тона, посланията, мотивацията на гостите си спрямо кампанията за вота преди 3 месеца?

Мотивацията не се е променила. Но разкритията на служебния кабинет, санкциите по закона Магнитски, сякаш променят основите за разговор. За едни те служат за потвърждение на тези, изразявани през последните години, за други - да се оправдават, да изразяват недоумение и недоволство. Тезите са същите, основата на разговорите - малко по-конкретна.

Въпрос най-вече на подготовка, на талант, на опит или пък на добър продуцент е доброто телевизионно интервю?

Всичко, взето заедно. Каквото от изброените по-горе неща да махнете, отнема от същността, смисъла и популярността на предаването.

Трябва ли да има граници в изразяването на лични мнения от страна на журналисти, когато става въпрос за политика?

Журналистът е човек с позиция, с ангажимент към политическите и социалните събития и да се прави на абсолютно неутрален, е излишно. Но трябва да има граници, за да не се създаде усещане у аудиторията, че един журналист, предаване или редакция могат да пренесат личните си пристрастия в работата и да отразяват действителността необективно. Журналистът не трябва да засяга възможността на събеседника да изрази своята теза и позиция. Събеседникът не бива да се чувства като на подсъдима скамейка. Но трябва да бъде провокиран, оценяван, изпитван. Има теми, по които, ако журналистът не бъде достатъчно настоятелен, се превръща в съучастник. А това е във вреда на обществения интерес.

Какво отличава истинската журналистика от пропагандата в условия на предизборна кампания?

Първо, отличават ги източниците на информация. Пропагандните медии са едностранчиви, не допускат друго мнение, стоят като страж около своя патрон. Те са пощенски кутии, до които достигат уж "разследвания", уж справки, уж .... Истинският журналист ползва различни източници на информация. Второ, отличава ги тонът. Той при пропагандаторите е нахален, думите им са пропити с ненавист, с отрова, с омраза, с животински страх. Те пишат панегерици, а не информация и анализи. Истинската журналистика е с позиция, но поднесена с факти, с умереност, с интелигентна аналитичност и носи в себе си възможност за избор на аудиторията си.

Цялото интервю с Цветанка Ризова можете да намерите тук.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!