Външният министър на Украйна Дмитро Кулеба е на посещение в България. В първия ден от визитата той даде ексклузивно интервю за bTV.
Ето и цялото интервю пред Светослав Иванов:
– Днес имате рожден ден, но не е щастлив ден за Вас, нито за нацията Ви. Позволете да започна с личен въпрос. Каква беше първата Ви мисъл, като се събудихте тази сутрин?
– Първата ми мисъл разбира се бе за мир в Украйна. Това е най-хубавото пожелание, което мога да направя. А най-хубавият подарък, който мога да получа днес, е да се мобилизира пълната подкрепа на партньорите и приятелите на Украйна, включително България, да ни помогнат да вземем надмощие във войната и да възстановим мира в Украйна и Черноморския регион като цяло.
– Как бихте описали ситуацията в Украйна през последните 24 часа? Има ли все още украинска съпротива в Мариупол?
– Да. Нашите военни единици, които остават в Мариупол, продължават да защитават зоната си. Не са сами там. Те защитават и голяма група цивилни, които се крият в убежищата, следователно буквално защитават хора, не само територията, но и хората на място. Но ситуацията им е изключително тежка, защото Русия е готова да унищожи всички тях, включително цивилните, на всяка цена. На път за интервюто получих съобщение от един от войниците там, който ми писа: "Моля Ви, направете нещо, бомбардират ни с всякакви оръжия 24/7. Много е трудно и опасно за цивилните. Готови сме да пожертваме живота си, но трябва да ги спасим." Лесно е да се види от този коментар колко е трудна ситуацията.
– Виждаме кадри от Мариупол, показващи ситуацията в града в момента. Какво е чувството да има толкова решаващи и отчаяни очаквания от нацията към вас непрекъснато да алармирате за тези събития по света?
– Много е трудно да се говори за тези неща. Мариупол беше един от най-красивите и поддържани градове в Украйна. Сега го виждате унищожен. Гражданите ги няма. Много малко останаха в града. Това е изображение на варварския начин, по който Руската федерация води война в Украйна. Тя не се интересува от нищо, нито от хората, нито от сградите, с една единствена цел - да получат, каквото искат. Не трябва да се води така война през 21 век.
– След Буча, след Мариупол, след възобновяването на смъртоносните военни атаки в Украйна, ще продължите ли да преговаряте с Русия? Как бихте описали преговорите от Ваша гледна точка?
– Съжалявам да го кажа, но преговорният процес и битките на земята са паралелни. Когато екипите преговарят, не виждаме готовност от страна на Русия да се прекратят военните действия или поне да се намали интензитета им. Така че оставаме с впечатлението, че Русия имитира преговори, вместо сериозно да се ангажира с тях. Вярно е, че след Буча и случващото се в Мариупол е трудно, чисто морално, да седнем и преговаряме с тях. Но ако има нещо, което може да помогне да се спре войната и страданието на цивилните, ние сме готови да го направим. Следователно, .
– Виктор Медведчук, украински олигарх, свързан с Москва и самия Владимир Путин, във видео, разпространено днес, настоява да бъде разменен за защитници и цивилни от Мариупол. Тази идея важи ли още и каква бе ролята на г-н Медведчук преди началото на войната?
– Г-н Медведчук бе открит и пряк комуникационен канал между определени проруски политици и президента Путин. Той бе застъпник на проруската политика в Украйна и извърши редица икономически престъпления в страната ми. Истината е, че той се опита да избяга от Украйна след началото на войната и бе заловен. Да, идеята да бъде разменен срещу цивилни и войници в Мариупол все още е на масата. Не знам дали сте наясно, но президентът Путин е кръстник на една от дъщерите на г-н Медведчук.
Този човек лично е ценен за президента Путин и сме готови да предприемем всякакви стъпки, включително да го изпратим в Русия, ако ни помогне да спасим животите на невинни в Мариупол.
– Смятате ли, че от Москва ще се съгласят?
– Труден въпрос. Мариупол се превърна в символ на съпротивата, а руските лидери, включително самият президент Путин е обсебен с това да го превземе на всяка цена. Но се надяваме, че Путин ще го е грижа за близкия му приятел, буквално роднина, особено сега, в седмицата преди Великден, и че ще се съгласи на тази размяна.
– Това, което казвате е новина. Вече почти два месеца руската армия напада градовете на Украйна. Как бихте оценили подкрепата на Европа – като спасителна жилетка в открито море или като играеща съществена роля, която да Ви е от помощ в условията на война?
– Ами тази оценка има две страни. От една – Путин очевидно не прецени правилно отдадеността на Европа да подкрепи Украйна. Подкрепата, която получаваме е много по-силна, отколкото Путин очакваше. Това е добрата страна. Лошата е, че, за съжаление, тази подкрепа често идва твърде късно. Много животи са загубени, защото някои партньори в Европа не се вслушват в нас, когато помолим за нещо. После се случва Буча, още цивилни загиват, после европейците ни дават поисканото. Но не бива да става така. Украинците не бива да плащат с живота си и да страдат, заради нежеланието и изкуствените съображения, изтъквани в много европейски държави. Но като цяло има подкрепа. Тя е съществена, важна и се надяваме, че нежеланието ще изчезне и накрая навременно ще получим всичко, от което имаме нужда.
– Какво не може да разбере Европа все още?
– Европа трябва да разбере, че с тази Русия не може да бъдеш конструктивен. Това е много важно. Знам, че в България например все още има хора, които изпитват симпатии към Русия и руските лидери, заради някои добри дела на Русия спрямо България в исторически план.
– Да, заради историята.
– Именно. Но искам да разберете едно – тази Русия е различна от онази, която някога Ви е помогнала. Тази унищожава, убива, измъчва и изнасилва. Трябва да останем единни, да разберем, че случващото се в Украйна не е само проблем на Украйна, а на Европа. Трябва да възпрем Русия в рамките на Украйна. За да го постигнем, предлагаме много проста и справедлива сделка – дайте ни всичко, от което се нуждаем, за да се борим и да спечелим, а ние ще задържим Русия в Украйна, така че никой от вас да не пострада от последващи агресивни действия от страна на Русия. Защото нямам съмнение и искам всички, които вярват, че Путин ще спре в Украйна, да се откажат от тази мисъл и да ме чуят – ако победят в Украйна, европейските държави ще последват. Няма да се страхуват да подложат на изпитание член 5 от Договора за НАТО.
– Предвид това, имате ли нужда от военна помощ от страни като България? Имате ли нужда от военна помощ от България?
– Ние изпратихме на всички държави-членки на НАТО и на ЕС – а България принадлежи към двете – списък с необходимото. Всяка страна сама може да реши, съгласно вътрешната си политика и националните интереси, какво да даде. Този списък започва с изтребители и свършва с бронежилетки и различни видове защитно облекло за войниците. Накратко казано, списъкът съдържа и оръжия – смъртоносна помощ, и несмъртоносна такава. Даваме го на всяка държава, за да може сама да реши какво може да даде. Защото ако всяка реши, ще получим всичко, от което имаме нужда. Оставям на българското правителство да реши какво точно може да ни предостави. Ние няма да ви насилваме да направите каквото и да било, защото уважаваме България и националния ви интерес. Но това е посланието, което отправям в срещите си тук и към зрителите Ви.
– Говорихте ли по темата по време на срещите Ви с министър-председателя, президента, външния министър?
– Разбира се, повдигнах тези въпроси. Но сътрудничеството и подкрепата, която всяка държава може да даде на Украйна, не се ограничава само до военната помощ. Много оценяваме например как България приветства украинските бежанци. Оценяваме помощта от страна на България и лично на премиера Петков в Европейския съюз. Знаем, че гласът на България бе ясен и силен, по отношение мобилизирането на подкрепа за европейската интеграция на Украйна например. Така че има много неща, които може да бъдат направени. Надявам се българското правителство да намери всички възможни начини за подкрепа на Украйна.
– Питам Ви, защото изпращането на военна помощ на Украйна е граница, особено за една от коалиционните партии в българското правителство. Какво бихте казали на българските социалисти, които са против такова решение и заплашват с оттегляне от коалицията, ако Народното събрание реши да изпрати военна помощ на Украйна?
– Уважавам суверенните решения на всяка държава, включително коалицията в България. Не искам да упражнявам натиск. Но искам всички да разберат, че всеки ден забавяне на доставянето на необходимото оборудване на Украйна означава повече убити цивилни, повече унищожени домове, повече убити деца и деца, загубили родителите си, повече болка и загуба. Тези политически сили в цяла Европа, които все още използват аргумента, че не бива да се прави нищо за Украйна, те неусетно подпомагат тези, които убиват нас, украинците.
– Санкциите достатъчно строги ли са? Защото има някои политици в Европа, като австрийският министър-председател, който, коментирайки потенциалната забрана за руски нефт и газ, каза, че ако санкциите засягат повече нас самите, отколкото отсрещната страна, то това не е правилният път. Въпрос на зависимост от руски нефт и газ е. Как бихте отговорили на подобен аргумент?
– Ако някой все още иска да зависи от руски нефт и газ, то според мен този човек подкопава националния интерес на собствената си страна. Зависимостта на Европа от руски нефт е преувеличена. Руският нефт може лесно да бъде заменен от други източници и държавите, които имат политическата воля да го направят, успяват да заменят руският нефт с такъв, идващ от други страни. По-трудно е с газа. Зависимостта от газ изисква допълнително време за поетапно заместване на руския газ. Но дори Германия реши да го направи. Така че, ако Германия, която сериозно зависи от руски газ, реши да го направи, то вярвам, че и други държави могат да го направят. Важно е да не се противопоставяме срещу това. Искам хората да разберат, че като се помага на Украйна, налагайки санкции срещу Русия, приемайки украински бежанци или предоставяйки военна помощ на Украйна – от една страна, а от друга страна се плаща на Русия за газ и нефт, е все едно от едната страна да ни спасявате, а от другата – да финансите руската военна машина, която ни убива. Така изглежда на практика и, съответно, това трябва да спре.
– Насред Страстната седмица сме. Какво е обяснението Ви за засилването на военните действия в тези свещени за православните християни дни?
– Ами, това показва само едно. Че модерна Русия е против Бога, защото убиват, унищожават и, да, засилват офанзивата си в Донбас точно в седмицата на Страстите Христови, в свещена седмица. Свидетели сме на изключително засилване на военните действия в Донбас. Истинските хора, които вярват в Бога и в Неговата милостивост, не действат така.
– Каква ще бъде Вашата молитва тази неделя?
– Да се спасят възможно най-много животи. След като видяхме колко е безскрупулна руската армия, как пренебрегват основни човешки принципи, как избиват, измъчват, изнасилват… Разбирам, че мирът ще отнеме време, но ще се моля Богу да спаси възможно най-много невинни от тези безмилостни убийци.
– Започнах с личен въпрос, позволете да завърша с още един – какво научихте през последните два месеца? Позволихте ли си да се страхувате, да бъдете слаб, да се страхувате за живота си или на семейството Ви?
– Единственото нещо, от което много се страхувах, беше в първите 24 часа след началото на войната. Притеснявах се за безопасността на децата ми. До последния момент, до началото на войната, семейството ми беше в Киев, децата ми, родителите ми, че и кучетата ми, които също много обичам, всички те бяха в Киев. Не ги евакуирах. Но в първите 24 часа трябваше да взема това решение. Това беше единственият страх, който изпитах – да ги заведа на безопасно място преди пътят до там да бъде прекъснат от руската армия. Не мога да си позволя слабост, уплах, умора, защото нося благородно бреме на раменете си – да направя всичко възможно като външен министър да защитя Украйна и украинците. Всичките следваме примера на президента ни. Той бе изправен пред най-големия риск – имаше изпратени екипи да го убият още в първите дни на войната. Но той не се уплаши, не напусна Киев.
Даде на всички ни пример за смелост. Посланието ми към всички извън Украйна, включително България, е – погледнете ни. Ние не се страхуваме от Русия. Моля ви, не се страхувайте и вие. Трябва да спрем това, това зло, да спасим Европа от още унищожение.
– Споменавайки тези опити за покушение – появи се подобна информация още в първите часове на войната, че има списък с цели за ликвидиране. Не знам, видяхте ли името си в списъка?
– Честно казано, не съм се интересувал, защото по време на война можеш да умреш или от екип убийци, или случайно – от мина или ракета да падне върху теб. Представете си, останах в Киев, живея в апартамент, не в убежище. Всяка вечер имахме поне по три сирени за въздушна тревога, тоест или прелиташе над Киев руски бомбардировач или руски ракети бяха изстрелвани по цели в Киев. Всяко от тези неща може да те застигне. Няма как да знаеш. Война е. Трябва да се научиш да живееш с това и да си вършиш работата. Това направих – свикнах да живея с това и да върша необходимото, за да помогна на страната си.
– За колко опити за покушение срещу президента Зеленски знаете?
– Ами, знам за поне 3 групи, изпратени да проникнат в Киев и да стигнат до центъра, до президентството, с цел да намерят президента. Предложиха му да се евакуира, но той отказа, защото каза, че ще остане с народа си. В най-мрачните мигове, той бе там и това определено окуражи всички. Не знаем колко опита е имало като цяло, просто споменавам случаите, които са ми известни. Но пак, по време на война, може във всеки момент да те уцелят.
– Последния път, когато плакахте, министър Кулеба?
– Сутринта на 24 февруари, на полета от Истанбул към Варшава. Бях в самолет на път към Украйна, защото войната започна, докато се прибирах от САЩ. Спомням си, гледах през прозореца, прелитахме над мирни градове в България, Румъния и Полша, и си помислих: "Край, това е. В близките дни, седмици дори няма да имаме мир. Толкова много хора ще загубят живота си, деца – родителите си." Такава жал сви сърцето ми, че – да, просълзих се.
– Обикновено завършвам интервютата си с въпрос "Коя е любимата Ви дума", на български. Но коя е любимата Ви дума на украински?
– Ами, мени се понякога, в зависимост от ситуацията. Но в момента ключовата дума е "кураж", "смелост". Смелост да бъдеш себе си, да се застъпиш за това, в което вярваш, да се бориш, дори когато всички ти казват, че си обречен. Разберете, на 24 февруари, пътувах към Украйна – всички сведения, всички партньори имаха едно и също послание – че е свършено, Украйна няма да издържи повече от 3 дни руска офанзива. В такива дни и моменти си изправен пред два избора – или бягаш в паника, с усещането, че е свършено, или казваш "Ние сме смел народ, ще се опълчим, и каквото и да ни струва, ще се борим и ще имаме надмощие". Именно това чувство изпитахме и аз, и много други. Днес – на 55-ия ден от войната, сме победили Русия няколко пъти, на няколко фронта. Никой не вярваше, че ще можем да го направим. Но колкото повече се бием, толкова по-смели и по-самоуверени ставаме. Но ще бъде невъзможно да победим без пълната подкрепа от страна на приятели и партньори. Затова бих искал отново да призова българите и останалите страни да ни подкрепят, защото ние се борим за правилната кауза. Борим се за правото да бъдем себе си, да имаме собствена държава, да живеем в мир, да имаме търговски отношения и да развиваме туризма и други сфери на сътрудничество с другите. Само това искаме.
Превод: Сабрина Хил
