Наскоро Ели Джерахова завършва едно по-особено състезание. Тя изминава с бягане над 70 км през пустинята на Йордания Вади Рум и завършва първа при жените и втора в генералното класиране в Marathon Des Sables. Това означава, че преди нея е финиширал само един мъж.

Ели е непрофесионален състезател, работи в сферата на дигиталния маркетинг. Споделя, че обича градските маратони, преди бягането през пустинята най-дългата дистанция, която е пробягвала, е маратон - или 42 км.

Започва да тича преди 11 години, за да свали излишни килограми. Бягането остава нейно хоби и до днес, а двамата ѝ синове – на 8 и 14 години, също са увлечени от нейния пример. Заедно вземат участие на Софийския маратон тази година. Малкият ѝ син бяга 5 км, а големият – 10.

Колко труден за Ели е успехът в пустинята на Йордания? Победителката разказва пред btvnovinite.bg:

„Беше предизвикателство – готвих се доста. Успехът ми не е случаен. Около четири месеца беше сериозната ми подготовка с ежедневни тренировки. Изчетох всичко подробно на сайта на организаторите. Отидох с намерението да се боря за първите места. Въпреки добрата подготовка, имах много трудни моменти там на място. За бягане в пясъка няма как да се подготвиш. Аз все се надявах, че няма да е точно дюни и пясък, но над 80% от трасето беше именно такова. Това е много тежко. Тялото не е свикнало да се движи по този начин. Може би изразходваш тройно повече енергия, отколкото при нормално бягане“, споделя Ели.

За състезанието тя тренира на Витоша – от „Драгалевци“ до „Бояна“, от „Драгалевци“ до „Симеоново“ и нагоре по пътеките. Още в София Ели започва да бяга с раница с тежест. Съвет за това получава от ултрамаратонеца Краси Георгиев, с когото тя се свързва по време на подготовката си. 

Раницата

Според формата на състезанието участниците трябва да носят раница на гърба си с всичко необходимо – вода, храна и дрехи за четири дни, както и лекарства, и спален чувал. Общата тежест на багажа достига 6-8 кг.

„До последно се опитвах да я задържа до 6 кг, но в последната вечер – преди да тръгнем за пустинята, от паника и страх, започнах да добавям неща и раницата стигна до 8 кг. Малко се бях презапасила с дехидратираната храна, която носех, бях взела и доста дрехи. След първия ден, който за мен беше най-трудният, просто реших, че трябва да олекотя раницата, каквото и да ми струва това – и изхвърлих половината от храната и дрехи. На следващия ден раницата ми беше значително по-лека“, разказва Ели.

 

„Имах едно яке ветровка, клин за вечерта, два чифта тениски, къса пола за бягане, два чифта чорапи. Спалният чувал също е предизвикателство – трябва да се намери най-лекия възможен. Аз направих една генерална грешка – не си купих надуваема постелка. Реших, че ще си спестя да нося такава. Но беше много твърдо в пустинята, буквално по 2-3 часа съм спала на вечер“, споделя още тя.

Какви са амплитудните разлики – между сутрешните и вечерните температури, между дневните и нощните?

„Амплитудите в пустинята са доста големи. Първият ден стартирахме късно – към 10:00 часа и температурите вече бяха достигнали 24 градуса. Следващите дни тръгвахме по-рано – в 6:00 часа сутринта. И тогава беше доста по-поносимо. Но вечер температурите падаха до пет градуса. Ако си без спален чувал, няма как да издържиш", казва Ели.

Етапите в състезанието

Състезанието в пустинята е разделено на няколко етапа. Ели бяга в рамките на четири дни с маратонки за трейл. През първия ден изминава малко над 27 км, през втория – малко над 20 км, следва ден за почивка, а в третия етап изтичва 26 км. Финалното време на българката е 10 часа и 47 минути, а общата денивелация на трасето е над 2100 метра.

Препоръката на организаторите е всеки да носи около 2000 калории на ден. Освен на дехидратираната храна, Ели разчита на високоенергийни барчета, гелчета, локуми, желирани мечета, разтворими бульони, които да я снабдят със соли, и разтворими нудли. Сред препоръките на организаторите е да не се вземат солени таблетки, а някои лекарства в пустинята се оказват неприложими.

Снимка: Ели Джерахова, Личен архив

Стратегия

"За мен най-труден беше първият ден. Застанах най-отпред на старта и исках да тръгна първа, защото така назад остават около 600 човека. Разбрах, че само на около 2 км след старта има клисура – тесен участък, проток, през който може да преминава само по един човек. Моята цел беше да стигна с първата група, за да не ме забавят другите участници. И тези два километра просто… Първоначално беше сблъсъкът, че се бяга през дюни, фин пясък, температурата, усещаш раницата трикратно по-тежка. Тук беше чисто психологически моментът да издържа. Преминах това първо препятствие", разказва българката.

И моменти на паника

Тя преживява и моменти на сривове, в които иска да спре и да се откаже.

"Казвах си, ама аз въобще не съм подготвена. Теренът е страшно труден. Това е бягане в условия, за които аз нямам представа. Тази подготовка въобще не е свършила работа. Исках да се откажа. Чудех се какво въобще правя там. Но усетих, че това е паника. Започвах да си казвам „Успокой се. Засега нямаш проблеми, давай със същата скорост“, „Продължавай по този начин, ако стане нещо, нещо те заболи или не можеш повече – тогава ще решаваш какво ще правиш. И всъщност преминах първите 3-4 км и влязох в ритъм, поуспокоих се“, споделя Ели.

В пустинята бягат рекорден брой жени

Концепцията на Marathon Des Sables е за бегачите със смел дух, с издръжливи тела и голяма воля. Пустинята на Йордания предлага още две дистанции – 100 и 120 км. За участниците има специално изградени лагери, в които да нощуват. Форматът се провежда и в пустините на други държави – като Мароко, Намибия, Фуертевентура, Перу.

„Участниците бяха 550 от 24 държави. Имаше рекорден брой жени – 56%. Явно Йордания и червената пустиня привличат. Лично моята подбуда и една от причините ми беше, че наистина много исках да видя това място и Петра – градът, вкопан в скалите. Може би това въздейства и на другите жени. Интересното е, че третият и четвъртият мъж – които бяха след мен, дойдоха да ме поздравят и казваха „ами аз имам една травмичка всъщност“, не успяха така с достойнство да понесат, че са след жена", коментира Ели.

Маркировката и лагерът

„Трасето е много добре маркирано, на всеки 50 метра има флагчета. За това също предварително се притеснявах – как ще намеря пътя, как ще се ориентирам. Пунктовете са на всеки 10 км – там има вода и лекар. В самия лагер всеки има индивидуална палатка. И голяма шатра, под която можеш да почиваш на сянка – след като финишираш през деня, за да не стоиш постоянно в палатката си и да не си на слънце. Дават ти и вода, има и медицински пункт", споделя още тя.

„Лагерът беше интересно разположен – по шест палатки са разположени в кръг. Ако си с близки или със семейството си, можеш да заявиш и да ви разположат заедно. Повечето хора обаче бяха непознати и това беше интересно, защото се запознаваш с тях. В моя кръг имаше участници от Хонгконг, от Полша, от Южна Африка. Вече имаме група, пишем си - ще идват в България“, разказва победителката в състезанието.

Кураж и подкрепа

През трите дни, в които Ели е по трасето, тя носи раницата на гърба си, на която е закачен стартовият ѝ номер с имената ѝ, отпред също има такъв. Те трябва да се виждат - това е един от задължителните елементи на състезанието. Именно той служи и за ориентир на участниците в споделянето на емоции.

„В този формат са известни с това, че дори последният бегач го изчакват. В различните дни имаше хора, които финишираха в 1:00 часа през нощта. Посрещат те с музика и аплодисменти. Идват и другите бегачи, които да посрещнат финиширащите. В различните дни една група стартира в 5 часа, друга в 6:00 часа, времето се проследява с чип. Разбрах, че водя и че съм първа след втория етап в края на втория ден. Тогава имаше резултати и видях, че водя в класирането с над два часа пред жената зад мен. Целта в третия ми ден беше да не се контузя, да не стъпя накриво, да не направя нещо генерално, което да ме провали, защото имах доста преднина. Атмосферата е много положителна, участниците бяха много изключително настроени, винаги, когато минеш покрай някого, той те поздравява. Дават ти кураж, обръщат се по име към теб, подкрепят те“, разказва Ели.

Пустинята на Йордания Вади Рум е наричана още Лунната долина заради пейзажа ѝ. Тя е известна с червените си цветове, но е изцяло друг непознат свят.

Доколко сигурен може да се чувства човек при непознати условия?

„Пустинята там е много красива. Цветът ѝ се мени със светлината на деня, нюансите се променят постоянно, чувстваш се във филмов декор, не можеш да го възприемеш дори, че е реално, толкова са различни тези картини. Страховете ми бяха всъщност преди да отида - много се притеснявах от животни, змии, влечуги, паяци, скорпиони. На място видях много красиви гущери, имаше чисто син гущер и много големи черни бръмбари. С други животни не сме имали сблъсък. Тези страхове не се оправдаха. Притеснения имах и около ситуацията с Израел, тъй като териториите са близки. Имах отменен полет. Семейството ми се притесни доста, но контактувах с организаторите, а те казваха, че са в контакт с правителството на Йордания и че гарантират, че събитието ще протече безопасно. В самата пустиня се движиш сам, оставаш сам за километри, но винаги се задаваше един джип отнякъде - от дюните. Автомобилите постоянно ни следяха. В голяма част от времето си сам с мислите си. Много е красиво, много е различно и е екстремно, необичайно, неописуемо преживяване“, сподели Ели Джерахова.

Никъде не спира, за да ходи

Тя е взела предварителното решение да премине всички етапи с бягане, никъде не спира, за да ходи. Когато преминава през пунктовете, остава буквално за секунди – пълнят бутилките ѝ с вода и продължава.

След състезанието в пустинята българката мисли, че никога повече няма да се подложи на такова изпитание, защото предизвикателствата са много и си извън всякакви зони на комфорт. Има обаче вече покани от новите си приятели - за Перу и Кападокия.

 

През април месец следващата година семейството на Ели ще пътува за маратона във Виена. Тя чака да я изтеглят в томболата и за Берлин.

Цялото интервю с Ели Джерахова - чуйте във видеото горе.
Оператор и монтаж: Слав Механджийски