Черноморието е на път да изгуби едни от най-хубавите си плажове. И тази зима морските бури, които рушат бреговете от години, „изядоха" част от крайбрежието. Застрашен от изчезване е пясъкът в Бургас, Варна и Добрич.

За разрушителната сила на вълните и пораженията, които те нанасят, за първи път публично се заговори през зимата на 2012 г. Тогава, освен че някои от плажните ивици и по Северното, и по Южното Черноморие значително намаляха, бяха разрушени крайбрежни алеи, пристанищни съоръжения, активизираха се свлачища. Основната причина за това беше липса на буни, които да спират вълните в морето.

Две години по-късно, справка в Регионалното министерство показва, че цялостно е укрепен единствено участък край шабленското село Дуранкулак. През тази пролет се очаква да стартира вторият етап от брегоукрепването на района от къмпинг Европа до нос Лахана край Поморие, но ако процедурите се забавят, строителството може да се отложи за есента. Готови са проектите за ремонт и укрепване на плажната зона във Варна и в Ахтопол.

В село Крапец на север проучванията още продължават. Свлачището, което погълна пътя между Кранево и Златни пясъци, пък е на етап геодезическо заснемане. Проблемните участъци по морето обаче са много повече.

Липсата на 200 метра защитна буна от години унищожава централния плаж на Ахтопол. През 2002 г. изваждането за скрап на потънал край скалите кораб, служил като изкуствена преграда, променя течението. Планът за спасяване на ивицата, започнал още тогава, и до днес не е приключил. „Всяка пролет се молим да има течения, които донасят пясък”, обясни кметът на Ахтопол Атанас Желязков.

Снимки от близкото минало показват как Царево е побирало на Централния си плаж над половината от летовниците в града. Сега трудно хавлиите си тук могат да сложат и десет на сто от туристите. Изчезването на плажа провокира местните да започнат подписка за спешно укрепване на брега. „Ние няма как да се развиваме, ако нямаме плаж”, опасява се жителят на Царево Димо Фешев.

Брегоукрепването тук спира през 2003 г. заради заведено срещу държавата дело, а от свлачището е поддала и една от централните улици. Свлачище е унищожило плажна ивица и край Сарафово, и бавно напредва към Бургас. „Плажът на Бургас може би ще остане с 30-40% по-малко, ако не се спрат тези процеси”, признава кметът на Бургас Димитър Николов.

На север, разрушена и потопена буна в един от най-красивите заливи в света - Болата край Каварна, застрашава не само плажа, но и природата в резервата. „Морето нанася първо щети на брегоукрепителното съоръжение, след което отива в кладенците за питейна вода и много често в нашето населено място водата е със солен привкус”, обясни кметът на село Българево Георги Георгиев.

„Територията на България намалява прогресивно всяка зима. На места морето е навлязло в сушата над 25 метра”, предупреждава зам.-кметът на Шабла Мариан Жечев.

В резултат плажната ивица на Крапец е пред изчезване. И във Варна, следите от морските бури личат - по крайбрежната алея, заплашена от срутване. „До ден-днешен нищо не е направено, освен ние, като концесионери на отделни участъци сме изливали бетон”, казва Андрей Василев, концесионер от Варна.

За да започне ремонтът, общината ще инвестира 1,7 млн. лв. от концесионната такса на плажовете.

От регионалното министерство обясниха за bTV, че поради ограничения финансов ресурс, предвидените в бюджета пари ще стигнат само за превантивна дейност. Строителство на нови обекти, дори и с готови проекти, тази година не се предвижда.

На практика само Варна може да използва за по-мащабни проекти поправката в Закона за Черноморското крайбрежие, според която половината от парите от концесиите, остават в общината, в която са плажовете. На Север ивиците са концентрирани във Варна и се получава добра сума, но на юг са разделени в шест общини. Таксата, която остава в Бургас, например, за година, е около 200 000 лв. За сравнение, за укрепване на трите опасни участъка в района са необходими близо 27 млн. лв. От друга страна, общините не могат да кандидатстват за подобни проекти, тъй като брегът е държавна територия.