През лятото на 2013 г. бившият служител на ЦРУ Едуард Сноудън предизвика колосален международен скандал като предаде огромно количество секретни документи от най-голямата разузнавателна агенция в САЩ на трима журналисти. Един от тях - носителят на „Пулицър” – Глен Грийнуолд.

Снимка: Getty Images

Няколко месеца след това Грийнуолд основава The Intercept - интернет платформа, която да разкрива мръсните тайни на американското правителство.

Главен редактор на платформата е Бетси Рийд. На въпрос как общуват със Сноудън той отговаря: „В момента нямаме нужда да си говорим с него всеки ден, защото той вече ни даде документите. Но той е сравнително достъпен, когато имаме нужда да се свържем с него.  Преди няколко месеца го помолихме да напише статия за нас”.

В едно от най-мащабните си разследвания, базирани на разкритията на Сноудън, тези хора разкриват, че американските власти безнаказано екзекутират стотици невинни при атаки с дронове в целия свят. 

Историята разтърсва Америка, a Едуард Сноудън се превръща в беглец и един от най-търсените хора от американските тайни служби.

Снимка: Getty Images

„Администрацията прикриваше много от аспектите на тази програма. Бяха много потайни и се опитваха да  ни убедят, че единствените жертви са предварителните цели на тези атаки с дронове, но след като публикувахме тази информация, правителството беше принудено да признае, че много от тези атаки на практика убиват невинни цивилни”, разказва Бетси Рийс.

Освен данните за военни престъпления преди две години Рийд и колегите й публикуват доказателства, че американските власти са изградили глобална мрежа за следене и на практика подслушват милиони в целия свят – сред тях и 35 от най-влиятелните държавни лидери – германският канцлер Ангела Меркел, президентът на Бразилия Дилма Русев и френският президент Франсоа Оланд).

„Седейки на бюрото си имах възможността да подслушвам и проследявам всеки – от вас и вашия счетоводител до федерални съдии и дори президенти, ако имам личен имейл”, казва Сноудън.

Противно на американската митология обаче, се оказва, че в Земята на свободните една от най-големите заплахи идва… от държавата.

„По време на управлението на Обама имаше 9 разследвания за шпионаж. Това са разследвания срещу източници на информация – хора, които дават сигнали на журналисти, но които на практика са преследвани като шпиони от правителството”, споделя Бетси Рийд.

Както историята на Сноудън и друга истинска история също се превърна във филм за „Оскар” и вдъхнови милиони, търсещи истината по целия свят – филмът „Спотлайт”.

Филмът показва кухнята и каузата на разследващата журналистика в САЩ. Той разказва история по действителен случай за екип от разследващи журналисти във вестник „Бостън глоуб” в отдел с редакционно име „Спотлайт" – в буквален превод: „светлината на прожектора".

Шестима души за две години свързват 900 лични истории за блудства на свещеници с малолетни в католическата църква в града.

Марти Барън е главният виновник, който измисля и възлага темата на екипа журналисти от „Спотлайт". Преди 14 години той е главен редактор на „Бостън Глоуб", а днес е начело на един от най-авторитетните вестници в света -„Уошингътн поуст".  Образът му във филма  е изигран от Лив Шрайбър.

На въпрос разпознава ли се в образа на главния редактор в „Спотлайт” той казва: „Той е по-висок от мен, много по-слаб от мен и изглежда много по-добре от мен. Нямам нищо против, когато хората чуят моето име да мислят за него вместо за мен”.

„Тръгнахме срещу системата. Едно от нещата, което най-много ме притесняваше е да не публикуваме просто една история за свещеници – и техните жертви. Това, което трябваше да докажем, че тези сексуални посегателства са системни, а хората на най-високи позиции в католическата църква са знаели за проблема и нищо не са направили”, казва още Барън.

С това разследване той поема риск и се изправя срещу най-силната институция в силно вярващия град – католическата църква.

Екипът на "Спотлайт" успява да върне авторитета в професията зад океана, да вдъхнови десетки за разследващата журналистика. И създава истинска революция след себе си.

„Шест месеца след първата статия последваха и реформи в католическата църква. Но силата и смисълът на тази професия е, че много наши други колеги последваха примера ни и започнаха разследвания срещу католическата църква по места като например – в Лос Анджелис, Пенсилвания. Реакцията беше лавинообразна и в крайна сметка се оказа, че това не е само проблем на Бостън, но и на цялата страна”, разказва още Мартин Барън.

За това разследване той получава и най-високата награда „Пулицър" за публични заслуги.

Медията, за която днес работи Барън  има традиции в разобличаването на висшите политици в Съединените щати. Преди 40 години „Уошингтън поуст" на практика сваля 37-мия президент на САЩ – Ричард Никсън. Аферата „Уотъргейт" е свързана с разследването на двама журналисти от вестника – Боб Удуърд и Карл Бърнстайн за незаконните действия на Комитета на Републиканската партия.

Историята отново е филмирана в холивудската продукция „Цялото президентско войнство".

И тази година „Уошингтън поуст" многократно разследва кандидатите за Белия дом. Доналд Тръмп попадна няколко пъти на челната страница за нередности в неговата фондация. А няколко седмици преди края на президентската кампания вестникът публикува видео от 2005 година, от което става ясно, че Доналд Тръмп си позволява да опипва жени по гениталиите им, само защото е известен. 

Въпреки скандалния запис и последвалите открити обвинения в сексуални посегателства Доналд Тръмп продължи да крачи уверено към Белия дом. 

45-ият американски президент се превърна в публична фигура от изцяло нов вид. Самият той осъзна, че може да направи и каже на практика всичко.

В допълнение на скандалното поведение Тръмп беше хващан в лъжа десетки пъти и това не се отрази на кандидатурата му. По време на кампанията, продължила повече от година, истината сякаш загуби значение, за да бъде сложено началото на т.нар. „политика отвъд истината и фактите".

Моника Евстатиева работи като старши продуцент в най-слушаното радио предаване "Всичко под внимание" на Националното обществено радио на САЩ. През последните години е била на много горещи точки по света. Среща се със смъртта наскоро на бойното поле в Афганистан, където част от екипа ѝ загива след атака на талибаните. Тя и репортерът Том Боуман оцеляват по чудо.

„Това е нещо, което никога не можеш да забравиш. В този момент се чувствам, че съм късметлийка, но чувствам, че всяко нещо, което ти се случва има причина. И се надявам, че Господ има по-голям план за мен”, споделя Моника.

„Журналистическата истина има огромно значение за мен, за хората, които работят с мен всеки ден. За американските граждани? Огромно…тези хора, които създават илюзията, че истината не е важна, са една мъничка частица”, смята журналистката.

Вижте повече във видеото: