Скрити дълбоко в гората, обрасли в шума и храсти и забравени от хората – по българските земи лежат древни светилища, вековни базилики, мистични крепости и градове. Тези уникални исторически богатства тънат в забвение, рушат се от времето или от набезите на иманярите, а отговорността за запазването им се прехвърля от институция на институция. Намерени и изоставени – те чакат да разкажат своите древни истории, а вместо това са забравени.
Храм-кладенец Гърло
Сред гъстата гора над брезнишкото село Гърло, на стръмен и непристъпен планински склон, скрит сякаш в нищото, стои хилядолетен храм-кладенец. Смята се, че датира още от късно бронзовата епоха преди 3300 години. Построен е от нурагите, предците на днешните сардинци от Древен Шумер, които дошли в земите ни в търсена на руди.
„Не е известно как тези хора стигат до тук, до горнострумските земи. Най-вероятно това става по река Струма и после по притока на реката. Това са едни много талантливи металурзи, рудари и строители. Това е един много сложен архитектурен обект, много труден за изпълнение в пресечения район, в който се намираме, защото той е изграден де факто на планински скат, който е много стръмен. В тази ранна епоха да изградиш такова нещо е уникално. Няма други такива образци от тази епоха за толкова сложен архитектурен план", коментира блогърът Иво Филипов.
Храм-кладенецът над село Гърло е намерен от иманяри преди повече от 50 години, а през 1972 г. е проучен и малко по-късно реставриран. Той е с отворен покрив и красиви, покрити стълби, които водят до малко, кръгло помещение с кладенец, който днес вече е пресъхнал.
„То е посветено на божества, които са свързани с водата и култът към подземните води, който води началото си от Шумер. С иманярската инвазия през 72-ра година започва всъщност разрушаването на този уникален обект. Разрушен е отворът, а в последствие, когато започва реставрацията, по някаква причина е разглобен част от обекта и е циментирано”, добавя Филипов.
Целият район е осеян с ценни артефакти – под кладенеца лежи добре запазена римска баня, на върха на склона има останки от замък, а по пътя към светилището се натъкваме на гробище още от средновековието.
„Изградено е под едно древно светилище, което за съжаление е доста ерозирало и много малко неща личат. Така че най-вероятно е изградено върху по-стар некропол. Там също има доста спекулации – дали е латинско гробище или богомилско гробище, защото тези кръстове вписани в окръжност са характерни за богомилите", обяснява експертът.
След реставрацията през 80-те храм-кладенецът е напълно изоставен. Днес той е екзотична дестинация за любители на мистичните места, а до него се стига изключително трудно и не влиза в отговорностите и плановете за възстановяване на никоя институция. Освен на иманярите, които редовно са тук.
„Има един иманяр, който редовно идва и търси някакво съкровище. Основата е подкопана. И въпреки, че голяма част от камъните са циментирани, в един момент те ще започнат да поддават и западната стена ще се срути. Просто го губим, очевидно е", категоричен е Филипов.
Базиликата „Свети Спас"
В красивите северозападни склонове на Родопа планина над град Белово, далеч, далеч от днешната цивилизация, гордо се издигат останките на базиликата „Свети Спас". Днес това е най-запазената част от разрушения късноантичен и средновековен укрепен град Левке. Останки от крепостните му стени още могат да бъдат видени наоколо.
„Това не е обикновена църква. Тук е била катедралната църква на левкийската епископия, която не е локализирана окончателно, но се споменава дълго време в археологическите извори", посочва Севдалина Попова, която е старши специалист „Музейно дело" към община Белово.
Църквата представлява трикорабна базилика с прилепена кръщелня, дълга е 30 метра и широка 17. Внушителните развалини на западните ѝ части достигат височина до 7 – 8 метра. Строителните похвати напомнят на римските майстори, но всъщност базиликата е строена в стила на тракийската архитектурна школа. Приликата ѝ със софийската църква „Света София" е огромна. Датирана е за края на V, началото на VI век.
„Крепостта е обитавана от III до VI век, при разкопките се появиха обаче доказателства, че и през Средновековието е обитавана. От научна гледна точка мястото има потенциал, защото останките на града не са проучени, т.е. на много от научните въпроси не е отговорено, може да се отговори само след разкопки. Останки, които могат да разкажат не само за историята, но и за духа на нашия народ", коментира Попова.
Сведения за Беловската базилика има още от XIX век, дори Петко Славейков е писал за нея. За първи път обаче е проучена археологически през 1924 г. с финансирането на американски милионер. Последно е частично реставрирана и консервирана през 1994 г. Оттогава е изоставена от институциите.
Кметът на Белово инж. Костадин Варев посочи, че не само, че държавата не е помогнала с една стотинка, но и администрацията на Държавното горско стопанство пречи, за да се проектира поне пътя и така да има достъп с превозно средство.
Така на практика отговорността се размива на две – пътят е на Държавното лесничейство, а земята и самата базилика на Българската патриаршия. Общината иска да направи обекта туристически, но удря на камък. В момента се бори за разрешение поне да бъде оправен пътят, защото сега до мястото се стига само с високопроходима техника.
„Незаинтересованост – има огромно разминаване между нашите идеи и желания и тяхната съпричастност. Ние искаме след осигуряването на достъпа до този обект да подготвим проект, независимо през коя програма ще го реализираме, за да можем да направим пълна възстановка на това историческо място", категоричен е инж. Варев.
Елешнишката могила край Старосел
Потомци сме на траките. Векове наред този народ е обитавал земи ни и е оставил богато наследство. Десетки са тракийските могили край Старосел. Най-голямата – Четиньовата могила, вече е успешна туристическа дестинация, но наоколо има още много скрита история. Всъщност – открита и забравена. Елешнишката могила е разкрита от археолога Георги Китов през 2002 г. и бързо след това е била изоставена.
„Могилата е изкуствено създаден насип върху една малка стаичка. Тази малка стаичка е изключително изкусно създадена. Нейният таван имитира гредоред, но е изпълнен от камък. Стените са изключително гладки. Орнаментиката отстрани представлява така наречения вълчи зъб”, коментира Георги Мишев, доктор в областта на културно-историческото наследство.
Смята се, че това е бил храм на траките. Датиран е около VI в. пр. н. е. и се свързва с с бога на плодородието.
„В могилния насип са открити следи от жертвоприношение на бик, който е бил заровен в една от могилните ями в много интересна поза – с подвити към тялото крайници. Бичата жертва, ямите и храмът дават на много изследователи повод да свързват мястото с Дионисиевата обредност, с бог Дионис и с неговия бичи образ, връзката му със земята и в този смисъл с плодородието”, коментира д-р Мишев.
Днес Елешнишката могила тъне в разруха. Иманярите са отмъкнали всичко ценно. Дори местните хора съсипват това място като грабят камъните на хиляди години, за да ги използват като строителен материал. Най-тежките вреди обаче са тези, които времето и атмосферните условия нанасят.
„Обектът буквално е безстопанствен. Тук не говорим да се сложи охрана или нещо подобно. Но или да се впише в туристическите маршрути в района или да бъде аварийно погребан отново, за да се запази за идващите поколения. Оставането на тези обекти в това състояние има едно единствено последствие и това е тяхното загубване за бъдещите поколения. Не бих казал, че безвъзвратно могилата е загубена, но тя се нуждае от наистина спешни мерки”, добави той.
Още по-лошо е състоянието на храмът край Маньов дол. Той буквално се е срутил, а се намира на километър от туристическата Четиньова могила.
Георги Мишев посочи, че в момента се вижда подмогилен храм и една част от входа, част от коридора, който води към кръгла зала с купол, но от самата кръгла зала нищо не е останало, защото всичко се е свлякло вътре.
Мястото е оставено без никаква консервация веднага след разкриването му. Направен преди 25 века, храмът е съсипан за по-малко от 20 години. „Това е една старина на 2500 години, която траките са ни завещали, а ние сме превърнали в разруха”, коментира Мишев.
Отговорността е на държавната и местната власт – Министерство на културата и община Хисаря. Пари няма, а за този храм последиците вече са фатални. „Държавата е абдикирала от своите задължения и като казвам държавата имам предвид и местната власт. За съжаление тези обекти, да не кажа над 90% са в такова състояние, в какъвто е могилата в Маньов дол. Изключения са Казанлъшката гробница, Свещари и малко други, но правилото е това, което виждаме тук", добави експертът.
Имаме уникалния шанс да живеем и стъпваме по земя, обитавана векове преди нас. Предците ни са изкусни строители, новатори и откриватели. Днес ги наричаме „наши", но всъщност това са техните градове, върху които ние сме строили, техните храмове, в които и днес се молим, техните обичаи, направили от нас народа, който сме. Изоставени от институциите и разграбени от хората, тези светилища са на път да изчезнат завинаги. Защото намираме хилядолетното наследство на предците ни и го рушим безотговорно за няколко години.
