„Все по-често сме питани от вас, скъпи съграждани, даже подбуждани, да напишем нещо за бащината земя и за постоянството на нашите предци в католическата вяра, както и за идването на Серафическата религия по нашите земи, а и да оставим на потомците вечно свидетелство за нашата любов към Родината”. Така Петър Богдан Бакшев започнал „За древността на бащината земя и за българските дела”.
Завършена около 1667 г., смятана за най-старата история на България, книгата имала за цел да покаже на западния християнски свят, че в поробена България живеят братя и сестри по вяра.
XVII век носи и надежда за поробените българи. През 1645 г. избухва турско-венецианската война, повод за очакване, че западният свят може да се ангажиран със съдбата на балканските страни под робство. Може би това е една от причините с поглед към Италия един католически духовник в края на живота си да напише една необикновена книга.
Сто години преди Паисиевата история пътят на свещения ръкопис от католическия духовник от Чипровци е свидетелство за истинско чудо. Написана в България, напуска земите на Османската империя и поема за редакция и препис във Ватикана. Поверена е на хърватския филолог и духовник Иван Паштрич, когото във Светия престол наричат Джовани Пастричо. Ръкописът е написан на латински. Петър Богдан също се подписвал с латинския вариант на името си – Петрус Деодатус. „Деодатус” означава „даден от Бог”, или българското Богдан.
Преди да бъде завършена редакцията, Петър Богдан умира. Близките му взимат ръкописa и го занасят за печат във Венеция. И така следите изчезват. До 2017 г., когато проф. Лилия Илиева открива, че след печат ръкописът е отнесен в манастир в днешна Хърватия. По-късно станал притежание на граф Джузепе Камполи, ръкописът на Петър Богдан отново се завръща в Италия в библиотеката на град Модена.
„Подозирах, че може да се е намирал в частна колекция. Така открих текст с обещаващото начало на Петър Богдан от Чипровци – „За древността на бащината земя и за българските дела”, обясни проф. Лилия Илиева.
Първите следи на историята на Петър Богдан обаче са във Ватикана, където историкът Божидар Димитров прави откритието на живота си – първите няколко страници, редактирани от Джовани Пастричо.
„Понякога определен набор от случайности водят до един много успешен резултат дори и за млад учен. 900 тома е архивът на Борджиите документи. И аз като първия човек сядам и изваждам всички томове, в които пише България. И на четвъртия ден чета и не вярвам на очите си – История на България от Петър Богдан”, разказа Божидар Димитров.
След като открива пълния ръкопис в Модена, проф. Илиева и екипът ѝ се отдадоха на научно- монашеска работа – да преведат необезпокоявани от латински на български думите на Петър Богдан.
Но как изглежда ръкопис, писан през XVII век, обиколил Европа, останал цял, скрит?
Заради желанието за среща на живо с безценния ръкопис се свързахме с ръководството на библиотеката в Модена и получихме разрешение за снимки на една от най-старите български светини.
Минава време, докато ни допуснат зад стените на залата, в която не влизат посетители.
В една от залите на библиотеката в Модена добре заключени и внимателно подредени са един от най-ценните италиански ръкописи. Сред тях в един свитък с още други се намира и безценната най-стара история на България, ръкописът на Петър Богдан Бакшев – скрита и оцеляла, пазителката на копнежа на един духовник да прокара лъч поробена българска светлина към западния свят. Парадоксално, но именно светлината днес е проблем за реликвата. Затова директорът на библиотеката отмерва времето ни заради досега на ръкописа със слънчевите лъчи.
„Признавам, не си давахме сметка какво съкровище имаме тук. Много сме щастливи, че това откритие беше направено в нашата библиотека”, заяви Мартина Баньоли, директор на библиотеката в Модена.
Ръкописът на Петър Богдан Бакшев изглежда сякаш е писан вчера, с почерк, който рисува.
„Това е уникалният ръкопис. Вижте оригиналния почерк на Петър Богдан Бакшев. Книгата е написана на хартия – не на пергамент, а на хартия. Това е обичайно за този период. Почеркът е много четлив и типичен за XVII век”, допълни Баньоли.
„Много е важно тази книга да не се излага прекалено дълго на светлина, защото е от материал, който е чувствителен. Трябва да внимаваме как се докосва. И разбира се, да бдим да не ни я вземат. Знаете, книгите са не просто безценни, лесно е бъдат откраднати, затова както можете да видите, те се пазят в тази стая. А вратите на помещението са тежки и се затварят по специфичен начин. Осъществява се и постоянно наблюдение”, обясни директорката на библиотеката.
„Този ръкопис е част от голяма колекция – 30 хиляди ръкописи, завещана ни от граф Джузепе Камполи, един от най-големите дарители на тази библиотека. В края на XVIII век той донася колекцията си в библиотека Естенсе”, допълни тя.
Роден през 1821 г. в Модена, граф Камполи бил забележителна фигура – историк, литературовед, политик. От всичко скъпо му било колекционерството на оригинални ръкописи с исторически описания. Така най-вероятно стига до манастира, откъдето донася българската реликва. Интересен факт е, че майка му се е казвала Мариана Булгарини. Вероятно и това е причината трудът да събуди интереса на Джузепе Камполи.
„Тя е част от една композиция, която съдържа в себе си много други важни исторически фрагменти. И както много често се случва, този ръкопис е подвързан заедно със сходни текстове. В началото има описание на българската история от Петрус Деодатус. Продължава с обяснение на причината, поради която той пише тази книга”, каза Баньоли.
„След като Петър Богдан обяснява защо пише тази книга, минава през цялото развитие на християнството в Българи и развитие на католицизма, пише и за Схизмата. Разказал е за мъчениците в името на вярата. И през тези моменти обръща внимание на различни етапи от българската история”, заяви още тя.
Всъщност животът на подписващия се като Петрус Деодатус от началото до края е свидетелство за личност, родена да бъде пример векове след смъртта му.
Разказът за живота на Петър Богдан Бакшев съвсем естествено започва от Рим, където продължава образованието си. В Рим Петър Богдан отпечатва и първата си книга, а когато по-късно пише История на България, я изпраща към Светия престол с надежда съдържанието и да направи впечатление на свободния тогава католически свят.
Забележително е как духовникът от Чипровци успява във време на робството да живее между България и Ватикана. Владее латински, италиански, гръцки, хърватски, сръбски, руски, влашки, турски. През 1642 г. успява да издейства Софийската епископия да бъде издигната в архиепископия и да ръководи всички католици в България, Влашко и Молдова. Така Петър Богдан става първият софийски католически архиепископ.
На площад „Свети Петър” в Рим се срещаме се професор Кирил Топалов. Един от най-подборните изследователи на българското Средновековие и посланик на страната ни във Ватикана.
„И гробът на Кирил, и гробът на Парчевич, извънредно много български следи има тук. Тук е и великолепната базилика „Санта Мария Маджоре”, където папа Адриан II благославя книгите на Кирил и Методий, фактически дава път на тяхното дело. От този негов жест е бил зависим по-нататъшният път на българската и славянската култура”, поясни проф. Кирил Топалов.
Сякаш с невидими жестове си подавали ръка за помощ, Кирил и Методий създават азбуката в името на вярата. Векове по-късно именно през разказа за християнската вяра в България Петър Богдан се надява на съпричастност от Запад.
„Благодарение на дейността на Петър Богдан, Парчевич, Филип Станиславов и други наши видни духовни ръководители, водачи точно през този период, няколко пъти се правят опити да се ангажира европейското обществено мнение. Да бъдат привлечени Австрия, Полша, Унгария, други държави към каузата да бъде освободена България”, допълни проф. Топалов.
„Прави впечатление, че всичко е много добре написано. Вижда се, че има много, много важна информация за историята на България, за нейния XVII век, когато е написана. За мен е безкрайно интересно, че по такъв начин някой е решил да привлече вниманието на висшестоящите католици да обърнат внимание на България. В момент, в който страната ви е изживявала изключителни трудности”, отбеляза Мартина Баньоли.
За да разберем по-добре връзката на Ватикана с България и корените на надеждата на Петър Богдан, че оттам книгата му може да получи популярност, ни помага срещата ни с отец Федерико Ломбарди. Приема ни в Административния съвет на ватиканската Фондация „Йозеф Ратцингер- Бенедикт XVI”, днес той е неин президент. Преди този пост Федерико Ломбарди 10 години е директор на Ватиканския пресцентър. Ломбарди е неотлъчно до Йоан Павел II по време на историческото му посещение у нас.
“Йоан Павел II обяви Кирил и Методий като патрони на Европа, апостоли на славянските народи. В този смисъл това беше чудесен повод да се покаже важността на българската култура и делото на Свети свети Кирил и Методий за европейската история и християнската традиция в Европа”, заяви Федерико Ломбарди.
„Службата на църквата на Рим, на Ватикана е да окуражи, да покаже как християнската традиция, и християнската вяра винаги е била в служба на общността. Забележително, е че във Ватиканските музеи, в библиотеката на Ватикана имаме невероятно много свидетелства колко дълбоко е словото Божие е било разпространено в различните култури по света. Мисията на Ватикана винаги е била да служи на общността”, отбеляза той.
Именно затова Бакшев пише историята на България през историята на католицизма у нас.
А под погледа на апостолите проф. Топалов ни признава, че и той търсил страниците на Петър Богдан във Ватиканската библиотека.
„През времето, в което съм посланик тук, доста търсих другата част на този ръкопис, но той не се намери. Оказа се, че не се е намерил, защото е бил другаде”, обясни той.
Сега, когато е ясно къде е ръкописът, особено любопитен е въпросът къде ще остане.
Възможно ли е България да получи оригинала?
„Не мисля, че е възможно България да го вземе оттук. В Италия пазим ревниво нашето наследство, но е абсолютно ясно, че ще може да разполагате с издание копие. Вече сме изпратили пълно дигитално копие на учените, които са се заели да преведат и разучат Историята”, посочи директорът на библиотеката в Модена.
Проф. Илиева заедно с екипа си работи върху страниците, изписани на латински. Не след дълго от пълния превод ще разберем колко силна е била мисълта на Петър Богдан, колко сериозни са били познанията му, колко голяма е била надеждата му.
Защото когато думите са за добро, когато словото е за спасение, тогава става чудо. И 200 страници, загубени векове наред, възкръсват, за да покажат, че духът движи, защитава и съхранява.
Свети Франциск, към чийто орден е принадлежал Петър Богдан Бакшев, казва: „Започни да правиш необходимото, после това, което е възможно, и изведнъж ще разбереш, че вече правиш невъзможното”.
Съзнателно или не, духовникът от Чипровци е изпълнил този завет.
