Личните лекари у нас са сред най-застаряващата група лекари. След 5 години половината ще са пенсионери.

На места в страната вече липсват. Кметове дават бонуси, но никой не идва. Без мерки ще се върнем в миналия век, казват от Лекарския съюз. Обявата е все по-актуална "Търси се моят лекар."

"Казвам се Людмила Костова, лекар съм от 1 февруари 1968 година, когато получих диплома за завършено медицинско образование в Софийския университет. От 1 януари 2004 година работя като общопрактикуващ лекар. В момента имам около 500 пациенти". 

- Вие сте на 80 г. сега?
- Да, за щастие, не съм очаквала, че ще ги достигна, но Божа работа.

Първите си стъпки като лекар д-р Людмила Костова прави в болницата във Враца, където e педиатър. 37 години посвещава на лекуването на малки пациенти. След това се пенсионира и се оттегля от професията. Но раздялата е толкова болезнена, че отново се връща.

"И много плаках, останах вкъщи и казах: "Не мога да шия, не съм шивачка, почистих апартамента, много книги имам, но не ми се четеше книги, плаках. Един колега ми каза -Разкривам частна клиника, ела управител да ми станете, и работих години наред без заплата, само и само да съм в здравната система. И съм щастлива, че работя", допълни д-р Костова.

В последствие, вече като пенсионер, става общопрактикуващ лекар.

"Помагала ни е много във всякакви ситуации, затова така ни е мило с нея, можем да си разговаряме не като лекар с пациент, а като с близък човек", разказа Юлия Ганчева, пациента на д-р Костова.

- Какво ви мотивира на 80 години да продължавате да сте общопрактикуващ лекар?
- Работата и любовта към работата, най-вече към децата, аз като видя едно дете се разтопявам от удоволствие.

- Не ви ли се почива вече?
- Малка почивка открадвам през летните месеци за 10 дни, но пак съм с включен телефон и пак под напрежение".

Д-р Костова се справя сама с работата в кабинета, без помощник. На 80 г. не се плаши от компютъра и от електронизацията на процесите, дори ги приветства.

- Кое най-много тежи на един общопрактикуващ лекар?
- Документацията. Усещат се някои облекчения, например електронните рецепти ги изпълнявам с голямо удоволствие, за няколко минути се прави, не иска принтиране, не изразходват хартия. През свободното време уча английски, през една програма на основата на руски език.

Доходи, които изкарва като личен лекар на 500 души, определя като символични.

"Ако тегля годишното плюс - минус, приход - разход, около 4-5 хиляди лева се получава годишна печалба, но това за мен не е някаква голяма печалба, за мен радостта, че помагам", каза д-р Костова.

По данни на Лекарския съюз, средната възраст на лекарите у нас е 53 години. Всеки четвърти е в пенсионна възраст. След 15 години прогнозата е всеки втори да е пенсионер.

При общопрактикуващите тенденцията е още по-тревожна, те са сред най-застаряващите групи лекари. Средната възраст при тях е 58 години. Всеки трети е в пенсионна възраст. Само след 5 години прогнозата е близо половината да са пенсионери. А след 10-15 години много голяма част от сега практикуващите няма да са сред живите.

- Какво ще се случи, ако не се вземат мерки?
- Ще се върнем в онзи момент, в който е била нашата държавата в началото на 20 век, когато броят на лекарите е бил такъв, че е имало по 1 лекар само в общински град и това е било голямо щастие, и няколко лекари в областен град. Практически ще се върнем 120 години назад", каза д-р Иван Маджаров, председател на УС на БЛС.

Община Трън, която се състои от 52 населени места, вече се е върнала в миналия век. От този месец остана само с един общопрактикуващ лекар, другият напусна кабинета си след 22 години работа в него.

Д-р Павлина Костова закри практиката си и се връща в кабинета само, за да довърши административна работа. Казва, че трудно е взела решението, но е много уморена и иска да има време за близките си.

- Това са 22 години, в които най-дългите ми отпуски са били 7 дни работни, когато са ми се родили 4-те внука. Ваксини, профилактики, диспансеризации – всичко това остава и ме чака. И после ми излиза на носа това отсъствие, ние просто няма как да се заместваме, особено напоследък, останахме само с тази колежка, заяви д-р Павлина Костова.

- Уморихте ли се?
- Много, много, се уморих.

Д-р Костова е била лекар на 2300 души. И въпреки че е имала договор с неотложен кабинет, който да поема пациентите й в почивните дни, натоварването било огромно.

- Търсят ни и събота, и неделя. Тук е малък град, като дойдат вкъщи да ме търсят, да ги гоня не мога. И пак идвах тук.

- Телефонът ви постоянно ли звънеше?
- Постоянно, с чиста съвест ви го казвам. Само ако някъде съм отишла без обхват, в селата например, защото ние ходим и по селата при пациенти. Иначе постоянно, когато понякога не ми е звъннал през нощта се стряскам, защото си мисля, че той е звънял и не съм го чула.

Сега тя работи в спешната помощ в Трън, дава и дежурства в неотложния кабинет. Част от пациентите й като Ирина Георгиева са се прехвърлили при единствения останал личен лекар в общината, който е пенсионер, друга част са при лекари в други общини, трети – при никого.

"Тази жена, която ни пое толкова много пациенти изведнъж, и тя би искала време за семейството си, за отпуск, не мога да си представя, ако реши да излезе отпуск 20 дни да речем", коментира пациентката Ирина Георгиева.

Кметът на Трън е изпратил писма до всички компетентни институции, но решение на проблема засега няма. В опит да привлече лекар, местната власт предлага бонус.

"Община Трън предлага жилище, в което този общопрактикуващ лекар да живее, също така ще предложим и кабинет, който може да ползва безвъзмездно, за да можем по някакъв начин да облекчим разходите, които той ще има", каза кметът на Трън Цветислава Цветкова.

Това е помещението, което общината предлага безвъзмездно на лекаря, който ще реши да разкрие практика тук. Намира се в някогашната сграда на общинската болница в Трън. Помещението се нуждае от ремонт, видът му в момента само подсказва, че някога тук се е предлагала медицинска грижа.

„Виждам решение, някой млад лекар или лекарка да ни хареса прекрасната община и да дойде тук, със семейството си най-добре. Не знам, чудо, не виждам как иначе ще стане", допълни Ирина Георгиева.

"Аз не виждам решение при тази липса на лекари, каквато и реформа да има, тук ще дойде ли да работи някой, то просто няма. Този лекар, който идва тук, трябва да има детска градина, училище, той ще дойде със семейството си, както аз дойдох 89-та година, тук имаше условия на живот, сега е много страшно в малките общини", каза д-р Костова.

В Ахтопол пък останаха без нито един общопрактикуващ лекар. Преди малко повече от година единственият закрива практиката, тъй като бил пенсионер, а и тежко е изкарал COVID-19, разказва кметът на града. Това оставя без личен лекар и хората от Варвара, Синеморец и Резово, които също са били при него.

- Това ли е кабинетът, в който доскоро е имало лекар?
- Това е кабинетът, той разполага с две помещения, едното беше за възрастните пациенти другото е за децата. Това е детският кабинет, даже още си личи по рафтовете, че част от картоните са тук на нашите дечица, обясни Станислав Димитров, кмет на Ахтопол. 

Местната власт е готова да даде безвъзмездно помещението за ползване. Кметът на Синеморец пък е готов да купи апаратурата. Предоставя се и жилище на лекаря.

- Това ли е жилището, което предлагате?
- Това е жилището, което предлагаме, в центъра на града. Умишлено не сме го обзавели, не знаем кой с какви нужди ще дойде, дали ще бъдат семейство с деца, обясни кметът.

Местната власт е провела няколко срещи с лекари, но не успява да привлече никой от тях. На едни - пациентските листи вече са пълни, а пък други се страхуват, че броят на местните хора не е достатъчен за рентабилна практика.

"В един град хората са свикнали с медицинско обслужване, дори за най-малкото да се разхождаш до Бургас или Царево при даден специалист, изисква време, разходи", допълни кметът на Ахтопол.

Преди да се оттегли, лекарят в Ахтопол е имал около 1300 пациенти. Сега те са се прехвърлили към лекари в други населени места. Но това създава много неудобства, казва Елена Стоянова, която е секретар на местното читалище. Жената е с диагноза, която изисква периодично изписване на лекарства и лекарско наблюдение.

"Много е трудно, това е много голям проблем не само за мен, а и за хората, които живеят в Ахтопол, а и за тези, които посещават Ахтопол дали като туристи, дали като гости в този град. Ако ти се наложи някаква медицинска услуга, най-елементарна, трябва да се вика или Бърза помощ или да се тича до Царево, на 14 километра е", отбеляза Елена Стоянова.

"Ние не сме спирали да питаме директорите на болници, ако имат и там хора, с които разполагат, въпреки че виждаме, че и там ситуацията не е добре. Както се казва – за всеки влак си има пътници, така че – ние си чакаме нашият пътник за нашия влак в Ахтопол", допълни кметът Станислав Димитров.

В отговор на проблемите, председателят на здравната комисия в Парламента доц. Антон Тонев "хвърли" в публичното пространство идеи за решението им, които предизвикаха полюсни реакции. Идеите могат да се реализират само при ефективно електронно здравеопазване, което според Тонев е възможно да имаме в края на тази година.

"Едно от предложенията ни е да отпадне влизането при личен лекар само ако присъстваш в неговата пациентска листа, т.е. той да бъде достъпен както за пациентите в своята листа, така и за другите здравноосигурени лица. Това ще става чрез запазване на час по електронен начин или телефон за пациентите, които не ползват интернет, като по този начин искаме да намалим опашките пред кабинет", обясни доц. Антон Тонев, председател на комисията по здравеопазване в НС.

В момента един общопрактикуващ лекар има ограничение на броя пациенти, които може да има. Самите пациенти пък могат да сменят лекаря си два пъти в годината. При друг могат да отидат само инцидентно, при остри състояния, ако се намират в район, различен от този на джипито си.

"Възможност да посещаваш различни лекари – ми този лекар те познава от 10-15 години, и понеже има 3 души пред кабинета, дайте да не чакаме, ще идем на другото място. Ами, тези хора, които живеят в отдалечените райони, което е също проблем. Е, като имат този избор. Ще имат избор да си изберат да отиде на 50 километра, на 60, на 40 и там да чака евентуално, при някой, който не познава. С какво това допринася за добруването", коментира доц. д-р Любомир Киров, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари.

Председателят на здравната комисия дава заявка, че ще се работи и за подобряване на мрежата от неотложни кабинети, с които личните лекари сключват договор, ако искат да им поемат пациентите в определени дни и часове. Предлага и промяна в модела, по който касата да плаща на лекарите.

"Ние искаме да заплатим техния труд по-добре, с повече средства, като същевременно намалим работните часове", отбеляза доц. Тонев.

В момента голяма част от парите, които личните лекари получават от Касата, зависят от броя пациенти, които имат, а не от това колко пъти са ги прегледали.

Идеята е това да се промени – и вече да има значение и броят прегледи, и с какъв резултат са завършили те. Сумата ще е различна спрямо това дали пациентът е изпратен да се лекува у дома, при специалист или в болница.

Предложенията за промени са добри, казва д-р Йордан Тарев. Той е сред младите у нас, които искат да специализират обща медицина, т.е. да са лични лекари. Докато чака да бъде зачислен като специализант, работи на трудов договор в практиката на вече действащ личен лекар в Стамболийски.

"Всеки човек има право на медицинско обслужване, според неговия избор. Съответно, ако вие искате да се прегледате при даден специалист, не би трябвало да ви е ограничен достъпът, независимо дали той е обща медицина или каквато и да е друга специалност. И най-вече, според мен, трябва да се финансира на брой прегледи, а не на брой пациенти", каза д-р Йордан Тарев.

От здравното министерство предстои да изготвят становище по предложенията. От там казват, че все пак през последните години се увеличават желаещите да специализират обща медицина и, че броят им е по-голям от потребностите в страната. Обмисля се как да се улесни стартът им и как да се стимулират да избират неатрактивни райони.

"Ако дадем възможност на избралия тази дестинация след време да избере специалност, която него го интересува, това би било опция да привлечем млади хора, които искат да специализират конкретна специалност, но имат определени затруднения в това, след определен период от време - да го направят. Изискването би следвало да е, това пак казвам, е работна идея, да работят поне известен период от време на място, където няма такива специалисти", заяви д-р Петър Грибнев, зам.- министър на здравеопазването.

От Лекарският съюз пък искат спешно приемане на програма за кадрово обезпечаване в здравеопазването. Да се увеличат драстично местата в университетите, финансирани изцяло от държавата. А завършилите по тях - да се обвързват с договор за работа у нас в следващите 5 години.

"Проблемът е, че след 5 години ние ще имаме много тежък дефицит и в големите градове, не само в регионите. И в момента, ако се опитате да се запишете при личен лекар в София, ще срещнете голям проблем", каза д-р Иван Маджаров, председател на УС на БЛС.

Докато у нас години наред властта търси решения, все повече хора остават без лекар. Без своя лекар.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!