74 г. по-късно една самолетна катастрофа със свален от американски изтребители български пилот започва да се разплита.
Докато копае, за да отводни ягодова нива, багеристът Илия Рангелов от с. Марица попада на находка, която започва да разплита малка част от славната и история за обстоятелствата, при които загиват част от 16-те пилоти, убити в неравните въздушни сражения, убити през 1943 и 1944 г.
„Има хипотеза, самолетът е „Месершмит 109”, модификация Г6. С такива самолети са били въоръжени Трети – шести изтребителен орляк. По боеприпасите на картечницата разбрахме, че точно такъв самолет е паднал на това място”, обясни полковник проф. Димитър Недялков, преподавател във Военна академия „Г.С. Раковски”.
Българските военни започват операция по изваждането на останките и разследване на катастрофата – 74 г. по-късно.
Александър Ханел е бил 13-годишен през 1944 г. Преди 74 г. играел футбол на нивата. Заради разрушенията и бомбите, които падат над София, семейството му се евакуирало в с. Марица.
„Самолетът се заби толкова страшно, крилете се отчупиха и застана като един клин пилотът, падна в р. Марица. Парашутът се разстила по реката и се закача някъде. Пилотът беше с наведена глава, човекът изчезна. Смятам, че беше убит, тъй като беше с наведена глава”, спомня си той.
В същия район се разбива и самолетът на Тодор Розев, един от пилотите, които водят въздушен бой с американските самолети – ударен и свален в този район на 24 юни 1944 г. по време на Втората световна война.
Версията за падналия в реката и загинал пилот обаче е различна от съдбата на Розев. Вторият оцелява.
„Удрят двигателя, блокира. Самолетът започва да гори. В този момент се опитва да отвори кабината, за да скочи, но се оказва, че изобщо не може да се отваря. Накрая се залоства, стъпва на арматурното табло, изпъва се и чака удара в земята и животът му се върти като на лента”, разказва Валерий Розев, син на Тодор Розев.
Удар от американски куршум в резервоара на германската машина, предназначен да убие Розев, носи чудо за българския пилот и спасява живота му. „В момента, в който наближава земята, в самолета става страшна експлозия, всъщност се пръсват резервоарите, самолетът се разцепва и той изхвръква заедно с кабината”, допълва Валерий Розев.
Тодор Розев се спасява и преживява войната. Но не такава е съдбата на неговия колега Иван Бонев – един от убитите български пилоти от орляк Трети – шести.
Експертите допускат и версия, че в блатото може да е машината на Бонев.
„На 11 юни 1944 г. той води въздушен бой с четири американски изтребителя. Това е един от случаите, в които, след като е повреден самолетът му, той скача с парашут, след отварянето на парашута е прострелян и убит от американските изтребители”, обяснява полковник проф. Димитър Недялков.
Още двама български пилоти са свалени в този район със същите самолети. Така версиите за пилота са общо четири.
След два дни работа в тресавището военните стигат до двигателя на самолета.
Номерът на пробития от картечница „Браунинг” двигател на германския „Месершмит” е открит и разчетен. Справка на номера на двигателя във военните архиви показва, че мотор с такъв номер е доставен на 21 юни 1944 г. и е бракуван на 25 август същата година. Тези данни говорят, че пилотът на самолета се е качил на чисто нова машина. А тук версията за убития във въздуха Бонев отпада. Той е убит на 11 юни, няколко дни преди доставката на този мотор.
Версията, че това е самолетът на Розев, остава водеща, но унищожаването на част от военните архиви и дневниците на пилотите по време на войната прави невъзможно това да се потвърди 100%. В същата битка загиват още двама български пилоти. „Подпоручик Христо Кръстев, който в същия ден е прикривал действията на Розев. Там пада и самолетът на Загорски”, каза полковник проф. Димитър Недялков.
Тодор Розев е от оцелелите пилоти от орляк Трети – шести. Умира на 70-годишна възраст през 1990 г. През последните години на комунистическия режим опитва да опише героизма на своите колеги. „Не трябваше да се възхваляват такива хора, които са били царски офицери. В крайна сметка не я издадоха. Той си скъса нервите тогава и получи инфаркт”, разказва днес синът му Валерий Розев.
Комунистическият режим след 1944 г. изтрива паметта за авиаторите и започва да наказва оцелелите. „От 960 летци 802-ма са уволнени. Голяма част от тези хора са преминали през разпити, лагери. Командирите на Първи и Втори орляк, капитаните Русев и Бошнаков, са застреляни на турската граница от нашите преследващи си сили за сигурност. И там умират. Топлодолски, който е командир на Трети – шести орляк, е вкаран в ареста, там е бит, разпитван, след това освободен, уволнен и става бетонджия”, допълва полковник проф. Недялков.
Царски офицери за комунистическата пропаганда, съюзници на Хитлер за американците, повечето героични истории на стотината пилоти, изправили се срещу летящите крепости, за да бранят българското население, остават неизвестни, а останките от самолетите им вероятно още са забити на няколко метра под земята, за която са се били.
