"Триумф", "Спектакъл", "Магия", това са само част от оценките, които световните медии дадоха на най-новата монументална инсталация на българина Христо Явашев - Кристо. А "Ню Йорк Таймс" я нарече "фантастична". Сигурно, защото сбъдва една от най-старите човешки фантазии и стар библейски мит - да ходиш по вода.
В Лаго Д'Изео, в областта Ломбардия в северна Италия, в рамките на 16 дни най-известният български артист Христо Явашев - Кристо представя най-новия си проект - "Плаващите кейове”.
„Всъщност, едно произведение на изкуството се създава в продължение на много, много седмици, или месеци, или години, и то винаги създава очаквания. Появяват се хора срещу проекта, хора за проекта, и най-накрая работата се монтира и излага (пред публика.)”, каза Кристо.
Представете си плаващи пътеки с обща дължина от 3 километра и ширина 16 метра, високи приблизително около 35 сантиметра. Идеята хрумва на творческия тандем Кристо-Жан-Клод - неговата съпруга, преди близо 50 години. Оттогава езеро в Аржентина и Токио бей в Япония са сред най-ентусиазираните кандидатури, но проектът така и не се осъществява на тяхна земя, или по-скоро - вода.
220 хиляди полиетиленови кубове са съединени, за да се получат "Плаващите кейове".
Тези кубове водят от градчето Сулцано до живописния остров Монте Изола (Монтизола) и отвеждат посетителите до частния остров Сан Паоло, където живее фамилията Барета - известни с оръжейния си бизнес. В Сулцано се срещнахме и с прелестната българка Полина Йорданова, която всички в областта познават и обичат, защото тя е журналист в местната телевизия.
„Аз живея в северната част на езерото, нарича се Ловере. Местността преди проекта беше съвсем различна. Монтизола беше истински езерен остров. Това е най-големият езерен остров в цяла Европа, а в момента тя е полуостров, до нея може да се стигне пеша и това е невероятно”, споделя с вълнение Полина Йорданова.
„Не знаехме как да направим проекта с това покритие, но както винаги съм казвал, работата е пътешествие, тя е самият проект, а не само 16-те дни на представянето му”, обяснява Кристо.
„Досега никой не е говорил за нашето езеро и то беше малко в сянка. Забравено от Бога място, едно невероятно спокойствие, и даже там нямало престъпност - може да си оставите колата или моторчето навън отключени. А сега Монтизоло е център на света”, каза Полина Йорданова.
В петък там са отишли 95 000 души при първоначални прогнози от 40 000 на ден. 77 000 квадратни метра специална непромокаема материя са били необходими, за да прегърнат платформите.
„На това място разпъвахме плата, много силна физическа работа, той идваше в едни големи торби, дърпа се от двете страни, те са едни огромни парчета, един шивач ги зашива, това ставаше през нощта, заваля дъжд... тоест, усещаш това цялото нещо какво невероятно усилие е”, спомня си журналистът Жени Атанасова – Тенева, част от екипа на „Плаващите кейове”.
„Сглобяваме тези кубчета на сушата и след това ги поставяме в езерото, където водолази ги хващат с котви и надолу във водата”, допълва Ивайло.
„Имаме хора, които следят метеорологичната обстановка, и ни предупреждават. В момента имаме код "охра", което значи, че част от проекта е затворен и не пускаме хора надалече”, обяснява Елка.
Понякога се налага стрюардите да затварят части от кейовете, като тази, която води до острова Сан Паоло.
„Когато се развали времето, ние ги затваряме, за да не се наложи да евакуираме хора от прекалено далече”, допълва Елка.
Във втория ден от откриването няколко пъти преваля, но "Плаващите кейове" не бяха затворени, за разлика от снощи.
За 5 дни от отварянето 270 000 души са ходили по вода - това е колкото населението на градовете Бургас и Велико Търново взети заедно. Броят посетители чувствително надхвърли прогнозите от половин милион за целия период на съществуване на инсталацията - от 18 юни до 3 юли. Заради неочаквано големия брой туристи, се наложи проектът отново да затвори, този път в средата на седмицата.
Необходимостта от поддръжка наложи и други ограничения в работното време на проекта. Ако не бъде затваряна през нощта, инсталацията ще се износи много бързо, обясняват конструкторите.
Около 1000 души са работили на терен по 8-10 часа на ден. Най-ценното от проекта за организатора Матео Бертолоти е работата с хора от цял свят.
Водолази, конструктори, координатори, наблюдатели - българи има във всички звена на проекта.
Елка Василева е главен капитан и отговаря всичко около инсталацията да бъде наред.
Ивайло и Стоян разбират от приятели за възможността за работа по проекта. Има и много студенти от НСА. Ивайло е конструктор и работи там от началото на януари.
„Когато дойдохме януари месец тук нямаше абсолютно никакви хора, беше много тихо, беше много скучно. Ние работихме на 2 групи – 2 седмици сме тук, 2 седмици почиваме в България. Първите дни, когатo се прибрахме вкъщи може би и ние така се чувствахме - разклатени - лягаме си в леглото и все едно сме на лодка и се люлеем.
„Кристо, Владо, Росен - всичките работят с нас. Нашите работодатели са едни много страхотни хора, Те винаги са с нас, никога не са се делили, сядат, ядат с нас, говорят си, през цялото време са до нас”, разказа Ивайло.
Владо Явашев е племенник на Кристо и операционен директор на проекта.
„Проектът ни е триумф на радостта и красотата. Той е абсолютно и напълно безполезен и ненужен. На практика от него се нуждаем само аз, Жан-Клод и някои приятели. Затова и кейовете имат тази ирационална и необяснима свобода... Тук няма пропаганда, няма скрити послания, то ти дава само едно усещане”, обяснява Кристо.
Зорница Кръчмарова е кръщелница на брата на художника - Стефан Явашев. Запознава се с Кристо преди 4 години в Ню Йорк.
Описва го като много спокоен. Казва, че невероятното спокойствие, което Кристо излъчва, е това, което я е впечатлило още от първия момент.
„Вчера прочетох по форумите, много неприятни отзиви за инсталацията, за Кристо, не ни прави чест. Той е много, много гениален, всичките други писаници, изказвания, че видите ли, той толкова години не е дошъл в България, че отказва да говори на български в своите интервюта, това е негово решение, и когато си толкова гениален, просто трябва да бъдеш извинен, да се поклониш и да бъдеш извинен. Много се ядосах днес”, казва Юлияна.
Най-голямата заблуда относно личността на Кристо е, че не обича България, казва журналистът Евгения Атанасова – Тенева.
„Това не е истина. Тук работят стотици българи, на този проект. Той се опитва да говори с тях на български, но наистина много дълго време не е имал изобщо с кого да говори на български. Връща забравени думи от детството си, когато говори с български работници и водолази”.
Монтажистът Стоян Чобанов каза, че си говорят на български с Кристо:
„Обеща ни да научи малко повече български, защото малко му е трудно, позабравил го е малко. Пита ни: "Как сте, момчета?", "Всичко наред ли е?", поздравява ни когато си свършим поставените задачи”.
През целия ден Кристо обикаляше „Плаващите кейове" и беше посрещан с аплодисменти.
„Искам да кажа на всички българи да се гордеят, че са такива, уважавайте труда, интелекта, таланта на всички българи по света, защото благодарение на тях, целият свят знае къде е България”, съветва Мария.
„Всички в Италия навсякъде отбелязват, дори не правят уговорката, че това е един голям, световноизвестен артист от български произход, те казват направо - "артиста булгаро", т.е българският артист”, казва доц. Димитров.
Докато снимахме на платформата, едно момче се приближи към нас, за да сподели своята история.
„Аз също се казвам Христо, но италианското ми име е Кристиян. Роден съм в България и оставен в дом за сираци. Много добри хора италианци са ме осиновили. Аз съм бил на 2 години, когато са ме осиновили от Карнобат. И оттогава не съм си ходил. Когато навърша 20 години, имам голямо желание да посетя България”.
За 16 години, откакто съм тук, не се е говорило толкова много за България, и то само позитивно. Никога България не се споменава тук, освен в криминалните телехроники”, каза Юлияна от Сандански, която живее от 16 години в Италия.
"Проектът е направен за нас самите, а ако други хора го харесват, това си е бонус, нещо като художника, който има канава и иска да я запълни с цветове. Така е и с този проект. Той е напълно излишен, няма причина да съществува. Светът може да живее без него, той не лекува, не е специален, той е нещо, направено от човека, защото само човекът може да създава изкуство", споделя Кристо.
За една седмица сякаш целият свят или беше на "Плаващите кейове" или говореше за тях. Посетителите вървяха с километри, часове наред чакаха на опашки, за да изживеят невъзможното - да ходиш по вода. Матиз казва, че "Творчеството изисква кураж".
„Това е за онези, които ми казваха - "И какво, как са найлоните"? или "Колко пари ще изкарат?" Само ще им кажа, че след "Портите" в Сентрал Парк, приходите за Ню Йорк се изчисляват на 250 милиона долара. Първоначалният бюджет на Кейовете е бил 10 милиона долара, но разходите са се увеличили до 15 милиона. Кристо ги покрива като продава скици и картини от проекта.
Не знам дали "Творчеството изисква кураж", но според Айнщайн - то е заразно. Така че, ако "Творчеството е заразно", предайте го или си спомнете, че изкуството е твърде сериозно, за да се взима насериозно”.
