Един пожар и десетки човешки съдби. Четири семейства избират да говорят в името на близките си. Една авария повдига завесата на съмненията за нередности в домове за възрастни хора във Варненско, за случващото се отвъд видимото и отвъд пламъците.

На 22 ноември миналата година домът за възрастни хора в село Рояк избухва в пламъци. Разследването за пожара все още не е приключило, но основната версия, по която се работи, е късо съединение в подпокривното пространство на последния, трети етаж. Към момента на инцидента обитателите в сградата са 59 - девет от тях губят живота си в огнената стихия, а 48 са откарани в общинска база в съседното село Аспарухово, още същата вечер.

„Обявихме частично бедствено положение, което ни дава право да настаним безплатно хората за нощувка. Ние сме предоставили легловата база, с обслужването и обгрижването на хората, защото някои от тях бяха в доста тежко физическо и психическо състояние, се занимаваше фирмата и техния обслужващ персонал“, обясни Георги Георгиев,  кмет на община Дългопол.

Фирмата е "Билмакс" ЕООД. Справка в Търговския регистър показва смяна на собствеността през юли 2021 година. Новите собственици са Милена и Володимир Мазурик. Актив на дружеството е старческият дом в село Рояк.

През годините сградата е използвана като училище и заведение за хранене. От началото на 2016 година тя започва да функционира като Дом за възрастни хора. А последният ремонт на третия етаж е от 2019 година.

В телефонен разговор предишният собственик Билянт Мустафов обяснява, че се е наложило да продаде фирмата и нейната дейност, за да погаси стари кредити. По думите на новата управителка персоналът е запазен.

По-голямата част от близките на потърпевшите разбират за пожара и новата управа от новините. Пак оттам научават и че роднините им са преместени на нов адрес, докато тече възстановяването на опожарената сграда.

67-годишният баща на Мариам, с диагноза Алцхаймер, е сред преместените в Аспарухово. На 1 януари, рано сутринта, тя получава обаждане от дома. Разбира, че баща й е починал.

„Говореше в минало време за татко, усетих, че нещо е станало. Тя каза, че са влезли в 3 ч. в стаята му и са го намерили на леглото и е починал в съня си. Аз й казах, че не вярвам на тази версия“, разказа Мариам Мхитарян, дъщеря на починалия мъж.

Мариам и съпругът й веднага тръгват към село Аспарухово.

„Когато се качих в стаята, баща ми лежеше на леглото, беше целият в синини, на главата си имаше рана, около 5-7 см. отзад на тила. За тези синини и рани ние нямахме никаква информация, от дома никога не са звъннали да ни предупредят, че се наранява или е падал и има по-сериозни наранявания, които могат да костват живота му“, допълни Мариам Мхитарян.


Първоначално семейството не сигнализира полицията, но прави снимки на синините.

„Като дъщери се чувствахме виновни, че сме го закарали в дома, макар че ние го закарахме там, за да получи медицинска помощ, която му беше необходима 24 часа. Домът е частен, той се заплаща, таксите не са много ниски“, обясни Мариам Мхитарян.

Месечната такса е 650 лева. За да докажат добра грижа, от старческия дом й изпращат видео с баща й, дни преди фаталния край.

„Да, вижда се, че баща ми пляска, но целият около очите е в синини. Отпред на челото има драскотина доста дълга. И в началото на видеото се чува как санитарят казва: "Недей да снимаш в близък план, защото ще му се видят очите", отбеляза Мариам Мхитарян.


„Аз, ако знаех, че е в това състояние, щях да извикам лекар, да отида на място и да направя каквото е нужно, но аз такова позвъняване не съм имала. По договор имаме това право – първи да научим за промени в състоянието му", допълни Мириам.

На 5 януари Мариам подава жалба в Окръжната прокуратура във Варна, а по случая е образувано досъдебно производство. Вече има и резултати от аутопсията.

„Баща ми е имал рани и по тялото, не само на главата. Смъртта не е естествена, както пише в съобщението, а е предизвикана от ударите, които е получил по главата. Имал е кръвоизлив и вследствие на това е починал. Не мога да обвинявам никого какво точно се е случило, но те ми разказаха, че имало някакво спречкване със санитарите, че той не е позволявал последните дни да се грижат за него“, каза още Мириам.

От ръководството на дома отрекоха да имат вина за случилото се.

„Вътре в самата стая е проявявал агресия – чупил е шкаф. Знам и за случай, в който беше агресирал срещу човека, с когото е в стаята. Аз лично не съм знаела дали той има някакви синини или наранявания, но е абсолютно възможно, той да се е самонаранил по някакъв начин. Това трябва да го преценят институциите, които се занимават със случая. Смея да твърдя, че този човек е бил обгрижван така, както трябва, в никакъв случай не може да се говори за насилие спрямо него“, заяви Милена Мазурик – управител на старческия дом в с. Рояк.

„Винаги беше проблем да отидем на свиждане, за да го видим. Аз усещам, че той е бил заключен, защото те не са го пускали навън, никой не го е разхождал. Хосписът има Фейсбук страница, гледах снимки оттам, на Бъдни вечер и Коледа всички са в стола и са снимани, баща ми го няма там. И си мисля, че той просто е бил заключен. А когато него го заключат в една стая, той ставаше много по-агресивен, отколкото по принцип. Когато се държиш добре с него не е агресивен. Но това пак е вследствие на немарливостта на персонала. Те трябва да познават пациента, той не трябва да остава сам“, коментира Мариам Мхитарян.

Разследването на смъртния случай продължава, а близките на починалия са категорични, че ще съдят дома в Рояк.

„Всички възможни хипотези на причиняване на тази действително неестествена смърт са предмет на разследване от прокуратурата. В зависимост от различните възможности би могло да се касае за различен вид престъпление, а би могло да се касае и за непрестъпно стечение на обстоятелствата“, обясни Радослав Лазаров, говорител на Окръжната прокуратура във Варна.

Проверка на bTV установява, че и други потърпевши семейства подготвят колективен иск срещу дома в Рояк.

След пожара майката на Хрисимира също е настанена в Аспарухово. В началото на януари разбира за поредно местене. Причината – ремонтът на сградата в Рояк ще продължи по-дълго и ще струва по-скъпо от предвиденото. Затова фирмата преустановява дейност и пренасочва хората към други социални домове.


Хотелът в село Аспарухово, където бяха настанени оцелелите след пожара, вече не работи.

„Ние нямаме средства в момента. Средствата ще се набавят постепенно, надявам се. Финансовите дарения са минимални по отношение на това, което вече е вложено в ремонта. До момента са вложени около 100 000 в ремонта, като предполагам, че още толкова ще отидат“, каза Милена Мазурик.

В помощ на пострадалите след огнената стихия, доброволци от цялата страна, изпращат дрехи и финансови дарения в размер на 30 000 лева. Според близките обаче те не достигат до хората, за които са предвидени.

„Най-фрапиращото беше, че ни дадоха едно чувалче с дрехи, което беше пълно с парцали, от толкова много дрехи и дарения, майка ми беше приета с дрехи, които й бяха малки, обувките й бяха малки. Нямаше дори потник. Брахме голям срам в другия дом. Да я пуснеш без потник и с една голяма синина на ръката. Никой не ми обясни. Виждам, че е стара синина. Дори не ми хрумна да й оглеждам тялото, не съм допускала, че мога да взема майка ми със синина. Дори нямаше необходимите лекарства в нейната кутия. Обикновено заради пандемията се гледахме през оградата“, обясни Хрисимира Милкова, дъщеря на жена от старческия дом.

Освен оплаквания относно грижите, роднините имат съмнение и за насилие. След Аспарухово голяма част от хората са преместени в дом "Свети Георги" в Девня, където е настанена и лелята на Живко.

„Тя ми сподели "Много бой ядохме". Аз я питах "Лельо, къде ядохте бой, в Девня ли?" Тя ми каза "Не, не, в Аспарухово и преди това в Рояк." Каза ми "Мен винаги ме обвиняват в крадла", а аз си мисля, че някой явно е влизал и е крадял, защото в един момент хубавите дрехи ги нямаше. След пожара ние занесохме пълен комплект дрехи – якета, обувки, ботуши, с които тя да се чувства добре. Видяхме и много дарения във фоайето, но тя беше с едни дрипи на гърба си“, отбеляза Живко Желязков, племенник на жена от старческия дом.


От ръководството в Рояк обещаха даренията да бъдат разпределени в новите домовете, където са преместени хората.

„Няма как да говорим, че хората са били малтретирани или каквото и да било, ние сме се старали доколкото е възможно хората да бъдат обгрижени. Това, че е изчезнало нещо, ето ги нещата, никой не ги е взел, но те са неизползваеми. Дори да предположим, че нещо е правено зад гърба ми по какъв начин аз мога да видя дали това е било така или не“, коментира Милена Мазурик, управител на старческия дом в с. Рояк.


Проблеми не липсват и в дома в Девня.

„Безконтролно движение на хора, те в по-голямата част са с деменция, Алцхаймер. Имат нужда постоянно от човек до себе си, често не могат да намерят дори стаята си. Единственият вход - изход е през асансьор. Всеки втори пуши, всички дрехи са общи. Като в сиропиталище, не личи да си плащаш за услуги“, каза Хрисимира Милкова.

Живко също споделя горчивия си опит след поредното местене. Отивайки на свиждане на леля си в Девня, той е шокиран от условията там.

„Това, което видяхме, за мен беше потресаващо. Изнесоха една огромна тенджера, като казан, качиха я на една количка и започнаха да сипват в едни чинии, които приличат на войнишки – метални. Взимаха чинията и я слагаха до леглото. По думите помежду им, разбрах, че в стаята са настанени 5 човека, което ме накара да се почудя какво става. В предварителния разговор ми казаха най-много двама-трима в стая. Видях легла, плътно наредени едно до друго. И на едно от тези легла беше леля ми. Толкова беше голям шокът, че ние изобщо не й се обадихме“, разказа Живко Желязков.

- По колко човека са в стая?
- Различно. Има стаи с по двама, с по трима и четирима.

- Има ли стаи за петима?
- Има една стая за петима, да. Това са лежащо болни, след мозъчни инсулти, които са неподвижни, не могат да се обслужват сами.

- А редно ли е тя да се използва по време на пандемия?
- Много неща не е редно да се случват, но се случват. Тук говорим за хуманност. Ако ние не бяхме приели тези хора и да поразширим мъничко капацитета на стаите, тези хора буквално оставаха на улицата, обясни Мария Митева, главна сестра в Дома за възрастни хора в Девня.

Оплаквания от дома има и Ивелина, чиято баба сама пожелава да бъде преместена след краткия си престой в Девня.

„Стояли са на студа, никой не е знаел кой какъв е, лекарствата на кого са. Нямало е топла вода в началото. Тя ми каза, че храната е била просто… и кучетата не биха я яли, с извинение. Все едно да ти сложат в супата черва от кокошка, не месото, а червата. Тя ми каза, че не се чувства добре, че не се грижат добре за тях. Имало случаи на кражби. Бяхме й взели нови дрехи още от Аспарухово. Тя каза, че виждала как на другите жени, персоналът прибирал хубавите неща и им оставяли парцалите“, сподели Ивелина Карова, внучка на жена от старческия дом.

- Не мисля, че някой от персонала би взел дреха на домуващ. Имаше хора, които пристигнаха почти без багаж, с по една найлонова торбичка, имаше и такива с по 4-5 сака багаж. Всеки различно.

- А имало ли е оплакване за храната?
- Не може да се угоди на всеки, един иска риба, друг не иска, един иска месо друг не иска. Но бих казала, че храната и като количество е достатъчно и като качество е много добра, обясни Мария Митева.

Системните нарушения се потвърждават и от Агенцията за качество на социалните услуги, които извършват 2 проверки след пожара в село Рояк. Те констатират липса на осигурена достъпна среда за трудноподвижните лица; стара и амортизирана материална база; неосигурена достатъчна жилищна площ за всеки потребител; недобро състояние на оборудването; занижен контрол на водената документация и наличие на лекарствени медикаменти с изтекъл срок на годност.

Лекарства извън срок са открити и преди пожара, на 11 ноември, при друга проверка по сигнал, извършена от РЗИ – Варна. В нея пише, че в дома няма обзаведен и оборудван здравен кабинет, няма назначен и рехабилитатор.

Инспектори влизат и в Девня, където е установена липса на специалисти с необходимата квалификация, които да предоставят социална услуга, целяща развитие на физическото, психическото и здравословно състояние на потребителите. Като резултат на двата дома са наложени задължителни предписания и 30-дневен срок за тяхното отстраняване.

„Тези сигнали са изключително тревожни и напоследък зачестиха. Установяват нарушенията и те са сериозни. По-голямата част от тези домове се оказва, че дори нямат лиценз за извършване на такава социална дейност. Не става въпрос за единични случаи. Мисля си даже, че става въпрос за корупционни практики, защото няма как да откриеш такъв дом без съдействието на местната власт и областната управа“, каза Георги Гьоков, министър на труда и социалната политика.

Материалите от проверките се предават на прокуратурата. А след тях предстои да разберем дали Темида е сляпа и ще има ли по-засилен контрол в домовете за възрастни хора в страната. Защото отвъд видимото често остават всички проблеми, за които е по-лесно да мълчим, а трябва да говорим.