На 2 март 2018 г. в центъра на Пловдив върху капака на автомобил полицията открива прострелян мъж. Той е осъждан девет пъти за домови кражби. Няма задържан за убийството.
Два дни по-късно става ясно, че рентгенологът Иван Димитров е прострелял крадеца и е задържан.
Следват масови протести с искане докторът да бъде освободен. Четири дни след инцидента прокуратурата обявява нови факти по случая. И докторът от защитник на дома си става обвиняем за убийство.
Неговият случай отново извади на светло пробойните в наказателния закон и постави въпроса кога и как можем да защитим домовете си от посегателства, защото често изборът се свежда до това – да бъдем ограбени, в повечето случаи безнаказано, или да бъдем осъдени за стрелба по крадец.
През февруари 2007 г. Крадци влизат в столична кооперация, обирана над 40 пъти. Хората ги приклещват във входа. Опитват се да ги задържат, докато дойде полицията. Един от обирджиите се опитва да избяга.
Убитият е 26-годишният Мариян Янчев, с присъди и множество криминални регистрации. След драматичен съдебен процес художникът е осъден на пет години затвор за убийство. Мотивите – крадецът е бягал, прострелян е на улицата и не е застрашил живота на Опиц.
Иконописецът е превишил пределите на неизбежната отбрана. На 19 септември 2012 г. Йордан Опиц влиза в затвора, за да изтърпи наказанието си.
„Нямало неизбежна самоотбрана, умишлено убийство. Ами да ме беше наръгал тоя с отвертката, щяхте да ме забравите вече. Минаха 11 години. Ама аз не мога да забравя. Семейството ми не може. Приятелите ми не могат”, казва Опиц.
Сега той следи отблизо случая на пловдивския лекар. Фактите, че семейството на доктора не е било в жилището и че крадецът е заличавал следите от стрелбата, не са разколебали подкрепата му.
„Влиза с нож и е готов да убие. Как да му отвърне докторът? По какъв начин? Това е неизбежна самоотбрана”, категоричен е Опиц.
„Какво прави този нож в ръката му? Той не е отишъл там да бели ябълки. Той е отишъл да убива. Докторът трябва да го пуснат, този човек е невинен”, допълва той.
Двата случая си приличат, твърди Опиц. Влизане на крадец, а после стрелба. „Вълнувам се, защото нещата се повтарят и няма да спрат. Отнемането на човешки живот не може да бъде оправдано, но пак споменавам – зависи при какви обстоятелства. И се оправдавам, и не се оправдавам. Получих си заслуженото. Изтърпях си наказанието”, посочва той.
Иконописецът призовава за промяна в законодателството. „Никой няма право да ти влезе в дома и в двора. Това е частна собственост, строено е с кръв, с пот, с труд. Да, обвиниха ме за убийство. Бях в затвора, излежах си присъдата, чакам реабилитация. Дано да доживея. Но пред целия български народ казвам: Повтори ли се, ще направя същото”, отбелязва той.
Юристи обаче твърдят, че в закона правилата за неизбежната отрбана са разписани ясно и точно. Проблемът е в конкретиката и фактите по всеки отделен случай. Съдийската практика обаче е противоречива – в някои случаи хора, които са защитавали себе си и имота си от крадци, са получили присъди, като Местан Махмуд от крумовградското село Свирец или дядо Никола от Генерал Мариново, Видинско, който е прострелял крадец и е бил оправдан.
Тези хора всъщност са бранили домовете си. Единият от тях е признат за виновен за стрелба по крадците, а другият – не. Имали са късмет само в това, че изстрелите по обирджиите не са били смъртоносни.
Димитър Нинов от врачанското село Габере обаче не е имал този шанс. През 2011 г. той стреля по крадец и изстрелът е смъртоносен. Нинов получава 5-годишна ефективна присъда и влиза в затвора на 77 години.
Мнозина разбират и оправдават постъпката на осъдения старец, защото Габаре е най-опустошеното от набези село във Врачанско. Краде се всичко и по всяко време – и денем, и нощем. Затова в селото дори прането на хората е зад ограда от бодлива тел.
Къщите са не просто ограбени, а разрушени. Набезите са толкова нагли, че семейството на Даниела Данова се принудило да зазида входната си врата.
„От гаража ни бяха взети всякакви техники, части, уреди. Вкъщи също бяха обърнали абсолютно всичко. И пак нищо. Извършител – неизвестен. И така с всеки изминал ден това селце все повече умира”, казва Даниела.
Младите хора като нея се спасяват в чужбина. „Този дядо няма никаква вина. Трябва да го пребият него ли? И да позволи – да гледа как домът му се руши, който е строил с години и си е дал и здравето, те да дойдат и да го унищожат. Невинният става виновен, а път виновния – нищо”, допълва тя.
Затова хората от врачанското село са склонни да разберат, а и да оправдаят стрелбата по крадци. Жалбите им за посегателствата са стотици. А разследването им винаги се прекратява – или по маловажност, или заради неизвестен извършител. Така набезите, които унищожават селото, са на практика безнаказани, а законът, дори и да се приложи, е в полза на извършителя. И ако за дребните кражби полиция и прокуратура имат поне формално оправдание, то при по-сериозните случаи безхаберието им наистина може да шокира.
„Баба ми беше музикант, преподавател по пиано и акордеон. Хората я помнят като весел и шармантен човек, но си отиде в адски болки и мрак”, разказва Милена Нейова.
На 15 октомври 2015 г. в къщата на 94-годишната Емилия Бузова от Видин нахлуват крадци. „Искали са от нея пари. Бита, пребита, влачена, душена, намерена в банята обезобразена, не е била и добре облечена. И така – 28 дни в ужасни мъки и страдания. Умря в ръцете ми, с почерняло от болка лице”, допълва Милена.
И полицията, и следствието изпадат в летаргия, никой не разпитва Емилия Бузова за извършителите. В дома ѝ не е правен оглед, не са снети дори отпечатъци.
„Тези извършители, аз смятам, че не е бил един, бяха задържани след намеса на медиите, което само по себе си е скандално. Те са били пуснати. Хванати за престъпление, ясно е било, че има пребита до смърт възрастна жена, линейка, която изнася баба ми, той е хванат с крадените вещи и ги пускат след 24 часа”, възмущава се Милена.
Разследване на практика няма, поне докато Милена и близките й разгласят случая. В хода на делото подсъдимият за смъртта на възрастната жена Петър Петров прави самопризнания, но след това се отмята от думите си.
Сега съдът се опитва да запълни пропуските в разследването, но вероятно смъртта на учителката по музика от Видин ще остане безнаказана, защото пред съда е застанал само един от нахлулите в дома й. За останалите наказание вероятно няма да има.
„Разбира се, че не ми е приятно, като го виждам въпросния подсъдим, но нямаме и никакъв подтик за саморазправа или каквото и да било”, категорична е Милена.
Затова тя е склонна да разбере, но не и да опрадвае стрелеца рентгенолог.
„Да разстреляме тогава всички крадци, да го бях гръмнала сега аз него. Но от друга страна, тези, които са пуснати, евентуалните извършители на убийството на баба ми, те също живеят с мисълта, че са ненаказани”, отбелязва Милена.
И в момента законът ни дава право да се пазим от крадци, но първо трябва да са влезли в дома ни с взлом. Ако държат нож, стопанинът не може да ги посреща с пистолет. В противен случай превишава пределите на неизбежната отбрана.
Ако не разбиват вратите и просто отключват с шперц, се звъни на полицията. Тя ги задържа, те получават поредното обвинение и в най-добрия случай поредната си присъда. Когато излязат от затвора, правят поредната кражба. И така вече близо 30 години. Затова хората губят търпение. Защото виждат, че законът – добър или лош, не се прилага или се прилага избирателно.
„Тази саморазправа е допусната според мен точно в следствие на това, че хората нямат доверие на полицията, на закона, и се знае, че не всички са равни пред закона. И тогава ти се самоорганизираш и раздаваш справедливост – твоята справедливост”, казва още Милена.
„Оправдавам постъпката на всеки, който защитава неприкосновеността на жилището си, на първо място, своя собствен живот”, подчертава Валерия, племенница на Димитър Нинов.
В Габаре, а и във всички подобни изпепелени от набезите села се надяват, че законът ще се промени. При това така, че да дава право на защита и на хора като тях. Настояват още държавата да намери решение на проблема с кражбите. Така няма да им се налага да влизат в ситуации на неизбежна отбрана. Или дори и да се случи, че няма да правят страшния избор – да ги ограбят или да ги осъдят заради стрелба по крадец.
