Ако не сте ловец или човек, който специално се интересува от дивеч, тогава едва ли знаете, какво се случва в едно ловно стопанство. Докато се изкачваме по планинския път и джипът ръмжи и занася на една или друга страна си мисля – какво ли се крие зад оградата?
Като човек, търсещ хубави кадри, мислите ми са насочени предимно към срещата с дивите животни. Не за първи път отивам на подобно място. Досега винаги е било за ден или два, но никога не и за да разбера, какво правят в тези стопанства за дивеча през зимата. Как се грижат за него?
Малко обща информация. България е страна с изключително разнообразен релеф с алпийска зона и крайморски местообитания. Ловната площ на страната е разделена на ловностопански райони и обхваща всички територии извън населените места и резерватите. Така ловната площ е около 90 000 кв. км, от която приблизително 1/3 гора, а останалата представлява обработваеми площи и пасища.
Страната ни е известна дестинация за лов на трофеи. Популациите на благродни елени, лопатари, муфлони и дива свиня предлагат екземпляри с висок световен стандарт на качество. Причината да ги има са ловните стопанства.
Аз не съм ловец. Не бих убил животно. Винаги съм си мислил, че убиването им е нещо нехуманно. Да снимам животни в дивата природа е голямото предизвикателство както за мен, така и за всеки друг снимащ. Затова докато вървя по заснежения път към първото укритие не спирам да мисля за първия вид, който ще имам късмет да заснема.
Води ме ловен надзирател. Така се наричат хората, които работят в тези стопанства. Докато вървим постоянно забелязва животни, които аз не виждам. Това са 20 години опит. Разпознава всеки вид, забелязва ги в гората, познава навиците им. Задачите на тези хора са много. Да се грижат за дивеча, да го подхранват целогодишно, да се борят с хищници и бракониери. Когато е ловен сезон съпровождат ловците и казват кое животно може или не може да бъде ловувано.
Разказва ми как се прави това и че за да се превърне едно животно в екземпляр за лов, минават 10 години грижи и опазване. През това време животното расте, дава поколение и по този начин достига онази фаза в която е изпълнило до голяма степен своята роля за съответния вид.
За тези години и тяхното опазване и подхранване е само една част от работата по поддържането на популациите от дивеч. Тези животни боледуват и са лекувани. Всъщност, това никак не е лесно, защото макар и в стопанството те са диви и на свобода. Това не са стада, отглеждани от овчари. Ако има прилика, това е голяма по обем работа по отглеждане на зърно и сено за животните. На практика една комплексна стопанска дейност.
Когато видиш всичко това, разбираш че ловното стопанство не е просто едно място, където се ловува. В наши дни в дивата природа подобни популации е почти невъзможно да оцелеят или съществуват. Причините са различни. „Най-вече причината е в най-страшния хищник и това е този на два крака”, казва Ангел Власев, ловен надзирател от ловното стопанство “Студена”.
Вижте видеото – ще научите повече не само за различни видове животни, но и за случващото се в едно ловно стопанство. Музика: Роман Куриленко
